Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Жива

Жива съм. Не се страхувам да кажа, че желая, че харесвам, че обичам. Не ме е страх. Kогато съм жадна - пия. Единствена ли съм? Нима само аз съм жива в този нереален, измислен и лицемерен свят. Разхождам се сред гробище, само моята кръв ли е топла, само моят ли поглед гори? Алеите - сиви, покрити с п ...

полет

Проза » Други

2007-11-05T20:11:20+02:00 1.6K 1

Куражът

Всички знаят колко е важно да имаш сигурен човек до себе си. И когато изпаднем в трудна ситуация, да ни подкрепи. Дори с една усмивка или дума. Но май необходимо е за жените. Защо мисля така ли? Ами...
Подготвяме се да излизаме с жената. Аз да плащам сметки, а тя на шопинг терапия. Докато извади дре ...

Романтик

Проза » Хумористична

2007-11-05T19:52:30+02:00 1.7K 26

Портрет на една...жена

Ема беше един от най-добрите фотографи в града. Това освен, че и беше любимото занимание, беше и начина й на живот, и работата й. Както писателите пишеха и по този начин изразяваха себе си, така и Ема, чрез своите снимки изразяваше възгледите си. Работата й, позволяваше да пътува много и да се запоз ...

Myxomorka

Проза » Разкази

2007-11-05T19:44:03+02:00 1.5K 2

Обладан от сънища

Отново черно петно... не помня какво съм правил, не помня къде съм бил, нито с кого. След като се съвзех целия ми свят се обърна. Не съм същия. Не съм човека, който бях преди. Промених се по начин, който не разбирам. Хората, които обичам и които ценя, започват един по един да ме напускат... не искат ...

windigo

Проза » Фантастика и фентъзи

2007-11-05T19:20:23+02:00 2K 3

Размисли

Човек за човека е вълк или добро куче.
Гладният на сития повярва и го избра за кмет.
В пасивно общество активният индивид не преуспява.
Границите на мизерията са широко отворени за всички българи.
Натрупан е богат опит за присвояване на народната пара. ...

lozo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2007-11-05T15:52:44+02:00 1.7K 2

Да го помним

В памет на Тоше Проески
Роди се ангел,
слезе от небето,
тук при нас,
да пее, да топли сърцата. ...

Пипилота

Проза » Други

2007-11-05T12:01:53+02:00 1.8K 3

Разкрепостена среща

У наше село, дека е у врачанско, почти секи цъка: ц-ц-ц-ц-ц, при среща с комшията си, или с некой друг съселянин, по най-разни поводи. Е така е! Буля Кина - жена на средна възраст, стройна кат фиданка и обгоряло тяло, от слънчевите бани на къра, е убавицата у село. Почти сички прилежащи у нас казува ...

PLASHKOFF

Проза » Хумористична

2007-11-05T11:14:15+02:00 1.4K 2

Две празни ръце и едно изстиващо сърце

Вечер, когато улиците са напълно пусти и единственият звук, който се чува е този на щурчетата аз заставам на своят прозорец. Гледам към небето, а звездите образуват лицето ти, така както го зърнах за последен път, винаги опитващо се да надникне в мен, в мислите ми. Преди проклинах неочакваните ни ср ...

sugar_kukli4ka

Проза » Писма

2007-11-05T09:03:34+02:00 2.3K 4

Влюбване

Беше влюбена в него още като дете. Не помнеше точно от кога, само някакви моменти, в които е подскачало сърцето и заради него. Например, когато в малкото квартално училище тя се качваше по стълбите, а той се плъзгаше по парапета и профуча покрай нея викайки. Тя беше четвърти клас, а той може би седм ...

полет

Проза » Разкази

2007-11-04T23:41:54+02:00 1.8K 1

Размисъл върху една приказка

Размисъл върху една приказка
Величествено и семпло, вдъхващо респект, но и често презирано, познаваемо и необяснимо, времето е провокирало не един мислител да се впусне в безкрайни и противоречиви размисли в желанието си да го натъпче в рамките на собствените си човешки възприятия. Дългата стрелка о ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2007-11-04T23:39:58+02:00 3.7K 1

Пазарен уикенд

Понеделник е, отивам на работа. Колегите вече са там. Казвам добро утро. Те мълчат. Да не би… Пия си кафето и се опитвам да завържа разговор.
- Как минаха почивните дни?
Колежката ме гледа, усмихва ми се, но нито дума.
- Нещо пропуснал ли съм? Някакъв бас? Бъзикате ли ме? – обръщам се към колегата о ...

Станислав

Проза » Хумористична

2007-11-04T23:35:48+02:00 1.6K 3

Пътят от Кюстендил до София

Гара Кюстендил. Качвам се на влака. Сърцето ми тупти ускорено. Взимам стълбите на две, на три, сякаш искам да избягам. Остават две минути до тръгването на влака. Две минути. Вече нервно гриза ноктите си и краката ми разтрисат купето. Две минути. Толкова малко, но ми се струват вечност.
Часовникът на ...

ralka_malka

Проза » Други

2007-11-04T23:16:17+02:00 1.2K 2

С един човек светът не свършва

С едната ръка подпираше натежалата си глава, а другата свиваше в юмрук с все сила, че чак кръв се стичаше по дланта й. Бе се втренчила в монитора на компютъра си и не отделяше поглед от отворения прозорец със стари снимки. Гледаше, а всъщност нищо не виждаше. Тя плачеше. Черни капки от грима й се ра ...

The_gold_f

Проза

2007-11-04T23:06:52+02:00 1.2K 6

Силни думи

"Силни думи"
- Обичаш ли ме?
- Разбира се, скъпи.
Джесика Парис погледна годеника си с онзи типичен за нея омайващ поглед, който караше всеки мъж да повярва на думите й. Вече във възрастта на завяхващата младост, тя имаше зад гърба си един провален брак и още двайсет по толкова разтрогнати връзки. В ...

blumi

Проза » Разкази

2007-11-04T23:03:27+02:00 3.9K

Туристически наръчник “ПЪТЕШЕСТВЕНИК”, брой 1

Драги читатели,
Апелирам към Вас да приветствате появата на това уникално издание! Всеки брой ще Ви поднася по един необикновен пътепис, от който ще ви заболява корем. Ще се убедите, че не Ви заблуждавам. Историите са съвсем истински, с минимална художествена украса и са толкова информативни, че ако ...

Lunatic

Проза » Други

2007-11-04T19:30:01+02:00 1.8K 3

Затворът

Съдията обходи със сърдит поглед залата. Намести дебелите очила на носа си. Изкашля се и каза високо:
- Адела Маркес, осъждам ви на пет години! След първата имате право да настоявате за помилване.
Младата мексиканка не вярваше на ушите си. Пет години? За какво? Че беше си позволи да обича не когото ...

Романтик

Проза » Разкази

2007-11-04T19:21:31+02:00 1.6K 22

Посвещавам на теб - познай се в думите ми

Срещах хора всякакви. Търсих и мислех, че съм намерила...
Доверявах се и се раздавах... Пусках в сърцето си всеки, който мислех за приятел. Споделях живота си - радостите, болките, съкровените си тайни.
После винаги идваше ден, в който се събуждах. Оглеждах се наоколо и виждах само лъжи, фалшиви усм ...

Пипилота

Проза

2007-11-04T17:02:17+02:00 2K 5

Размисли над чаша кафе

Пия сутрешното си кафе.
О, не, пак ли ме занимаваш със себе си? Още е едва началото на деня. Не ми се говори с теб. Принуждаваш ме да те изпия набързо.
Знаете колко е досадно кафето, понякога просто не млъква!
Хайде, говори си, нали това искаш? Постоянно си търсиш слушатели.
Пак започна с глупавите ...

Greenish

Проза » Други

2007-11-04T16:19:31+02:00 2.2K 4

На самотната гара

Толкова бързо минаха дните, след като той й каза, че ще заминава.
Първоначално тя не взе на сериозно думите му, мислеше, че е поредната приумица, на болния му мозък... но въпреки това плака цяла нощ, само при мисълта за това.
Не можеше да си го представи дори.
Да се събужда без този човек, който е с ...

Miska_Kumaliska

Проза » Разкази

2007-11-04T16:13:04+02:00 1.4K

Отмъщението на Горгоната

Тежко е когато след дълго отсъствие се завърнеш в родния град. Така, както стана с мен... Всъщност, нека първо ви се представя - казвам се Нели, а историята която ще ви разкажа се случи преди десетина години, когато нямаше все още нито мобилни, нито компютри, и когато най-често срещаните коли по път ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2007-11-04T11:54:13+02:00 1.4K 3

Архангелова Задушница

Архангелова Задушница
- Диий! - Гено замахна леко с камшика към воловете. Те ускориха крачка по буренясалия коларски път. Товарната талига заскрибуца малко по-учестено.
- Хайде, батювите, че и връщане ни чака! А още не знаем къде сме... - мъжът започваше да се тревожи. Уж беше минавал от тук, а мест ...

perperikon

Проза » Разкази

2007-11-04T11:42:02+02:00 2.6K 1 8

Всички в Дома Ми (Какво от това?)

Болката прекалено много си личи и прозира през пръстите, по лицата и по очите на хората, които крачат из самотните улици и няма кой да ги прибере, няма кой да ги сгъне и утеши, да зашие раните им, защото кръчмите отдавна са препълнени с техните приятели, а очакванията им за Деня – отлетели в топлите ...

cheshire_cat

Проза » Разкази

2007-11-04T11:36:14+02:00 1.1K 4

Малка нощна история - История 10

- Историята се нарича ‘Овалният портрет'. - започна Дейви - Разказва се за един художник и неговата прекрасна съпруга. Тя била страшно красива и винаги весела. Той пък винаги бил затворен в себе си, не й обръщал внимание и в по-голямата часто от времето си рисувал. Жената много го обичала и накрая с ...

princess_havok

Проза » Повести и романи

2007-11-03T18:50:39+02:00 1.9K 1

Студен като живота 2част

“Извън нощта, която ме скрива
Училищният двор винаги е бил сред любимите ми места. Толкова различни характери, обединени в едно, като палитра на художник, изобилстваща от смесени, експериментални цветове. Можеш да видиш каквото си поискаш, от бъдещи изобретатели, учени, преуспели бизнесмени до пропа ...

westlife

Проза » Повести и романи

2007-11-03T15:52:40+02:00 1.4K 4

Перца

ПЕРЦА
Небето още беше пусто...
От едната страна на черния път се простираха зрелите житни поля. Класовете бяха наедрели и свели поглед надолу, сякаш бяха умислени за нещо. Всъщност май брояха върволицата мравки, които пренасяха отрудено падналите вече зърна. Свежият вятър си играеше със златистите к ...

eddie

Проза » Разкази

2007-11-03T14:43:54+02:00 1.3K 17

Крепостта "Кървавата воденица"

КРЕПОСТТА "КЪРВАВАТА ВОДЕНИЦА"
Яростен кучешки лай огласяше гората. Беглецът продължаваше да тича по малката горска пътека, но беше явно, че силите му го напускат. Само да успееше да прехвърли рида! От другата страна на планината беше свободата. Бегле ...

siromah

Проза » Разкази

2007-11-03T12:57:33+02:00 2.3K 1

Рускини

Рускини
Свекърчо, този мил човек, ама друг път, все повтаряше на децата ми, докато бяха малки: „Майка ви е рускиня, майка ви е рускиня!" Но с такъв тон, сякаш им казваше: "Майка ви е вампир!" Един ден май попрекали и децата ревнаха: "Майка не е рускиня, тя е добричка!" Вярвате ли ми, че ми е идело в ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2007-11-03T12:34:38+02:00 3.7K 28

Дъщерята на бизнесмена

Момичето, слизащо по стълбите на скъпото частно училище, бе като излязло от „розовите романчета" - високо, слабо, русо, синеоко, с бяла порцеланова кожа и със спираща дъха красота. Леко намръщеното и замислено изражение не разваляше цялостната визия ала „кукла Барби". Личният й шофьор, назначен от б ...

gripping_bosh

Проза » Разкази

2007-11-03T12:29:37+02:00 2K 1

Асен и съвършенството

Слушаше. Беше се затворил в стаята си и слушаше Моцарт... Музиката беше пропила съзнанието му, беше из цялата стая - в книгите му, в тефтерите, подредени на бюрото му, всичко беше пропито от музиката, завърташе се в някакъв вихър, в лудешки танц на фавни...
Животът му беше преминал сред безсмислени ...

aranhuez

Проза » Разкази

2007-11-03T12:14:04+02:00 1.1K 1

Острието

Като въведение бих искала да кажа само няколко неща. Истинска почитателка съм на криминалния литературен жанр. Автори като Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл и Мери Хигинс Кларк са мои идоли. Преди няколко месеца ми хрумна и аз да се пробвам и да напиша криминален разказ. Доколко съм успяла- е, зато ...

blumi

Проза » Разкази

2007-11-02T18:24:07+02:00 1.7K 1

Пеперудата и черно-белият филм

Докато снимаха черно-бял филм сред гората, в него се хвана една пъстроцветна пеперуда. Тя просто влетя във филма и неусетно стана един от неговите герои, неразделна част от него.
Пеперудата си летеше безгрижно из черно-белите полянки, прехвърчаше от черно-бял на черно-бял цветец. Заиграваше се с чер ...

Станислав

Проза » Разкази

2007-11-02T15:45:59+02:00 2.4K 6

Да избягаш от миналото

Да избягаш от миналото
Когато за пръв път дойде в този край, Стефан беше очарован. Чистият планински въздух, зеленината, която го обгръщаше отвсякъде, тишината и снежните планински хребети го караха да се чувства спокоен. Беше открил своето място, тук щеше да бъде неговият нов дом, в който да започн ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Разкази

2007-11-02T15:18:28+02:00 1.2K

фалш

Една жена без име скита сама, без спомен, без душа... Търсейки отговор за миналото, за бъдещето, за настоящето... Опитвайки се да разбере какво му става на света около нея! Заглеждайки се в лицата на хората Тя осъзнава, че там са скрити много тайни, тъмни петна... Пита себе си:
- Надежда за мен може ...

Ел.Батори

Проза » Други

2007-11-02T15:13:08+02:00 1.4K 1

Черният капитан

Черният капитан. ( Военният затвор, 3 )
Тъмничарят се заслуша отново. Той направи няколко крачки напред в полумрачния коридор и се спря. Като че ли идваха шумове от килията отдясно. Той извади радиостанцията и се обади на своите колеги. Откакто затворниците се бяха разбунтували и убили 2 тъмничаря, ...

siromah

Проза » Разкази

2007-11-02T14:42:20+02:00 3.6K

Гроб

Есента е много красива тази година, забелязахте ли? Дори в сивия град е успяла да вдъхне онова нежно, носталгично усещане. Напомня ми за едно място, което обичам. Въпреки, че там няма есен, то няма време.
Там е погребана моята баба. Отидох за първи път с неприятното чувство на тъга, на загуба, на не ...

полет

Проза » Разкази

2007-11-02T13:36:53+02:00 1.5K 1

* * *

Музика, тълпа, писъци, слава, блясък...
Аз на сцената.
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък, пънк...
Аз пред телевизора.
Гледам чалга концерт. ...

HighHanged

Проза » Други

2007-11-02T13:27:02+02:00 1.7K 4

Клептомано-наркомания

Напоследък нещо не ми върви. Нищо ново не мога да измисля! Дори най-малкото и трогателно нещенце! НИЩИЧКО! А да тръгна да ви разправям неща, които някой вече е казал, ще е подло и гадно, ще изглеждам отчаяна. Ще е кражба на идеи. Но... аз всъщност съм една подла, гадна и отчаяна до корените на косат ...

Vyrtina

Проза

2007-11-02T13:20:57+02:00 977

Лудост

Лудостта те обзема и чувстваш как кръвта ти кипи. Обземат те топли и студени вълни и ти си някъде извън реалността, ти си в еуфорията на своята душа, погълнат от любовтта и страстта, завладян от нечия красота. ПОГЛЕДЪТ ТИ ТЪРСИ ЖАДНО, търси поглед жаден... Ти отново ме обземаш с онова странно излъчв ...

beytula_bubu

Проза » Други

2007-11-01T17:03:40+02:00 1.4K 1 1

* * *

Помниш ли, любими?
Снегът искреше в слънчевата светлина, той тичаше с лудориите ни, с твоя смях. Криеницата сред боровете, малкото дървено мостче... А вечерта? Премръзнали в блъскащата виелица, ти и аз, в прогизналата пустош, в излъсканото небе на нощта. Помниш ли как се търкулна по склона, как изви ...

Dalyna_trg

Проза » Други

2007-11-01T16:24:28+02:00 1.2K 1

той

Беше вечер - студена, мрачна и неприветлива, както всяка една през зимата. И нищо, че беше Коледа, хората също бяха толкова студени, мрачни и неприветливи. Ясно беше, че не им се празнува, както и на мен. Кой би се чувствал щастлив, било то и за една-единствена вечер, когато около него се въртят сам ...

sweet_rapture

Проза » Разкази

2007-11-01T15:04:31+02:00 1.8K 1