Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

върху клавиатурата

Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)

меланхолик

Проза » Други

1.5K 6

Паякът

ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...

kokokamila

Проза » Други

1.1K

Печатът на Каин

Печатът на Каин
- Господин Малер?
- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?
- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични ...

dark_tales

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 1 4

В безкрая

Лутам се по този път широк, лутам се в безкрая. Питам се коя съм, къде съм и защо съм тук. В главата ми проблясват спомени. Но мои ли са те? Дали тази озверяла жена съм аз? Всичко ме измъчва, разкъсват ме тези проблясъци. Какво съм извършила? Ръцете ми са изцапани със чужда кръв, дрехите ми изпокъса ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

1.2K 3

Страници из дневника на женския стомах

Ден първи:
Трудно се свестявам.
Чудя се какви са тези неща в мен? Киселините бушуват в мен като гейзери. На малки купчинки сред океана от шампанско плуват парченца свинско, зелеви листа и торта. Ухилвам се щастливо. Работа! Но тя се събужда. Ужас! Бърка си в гърлото! Ето сега. Сегаааааааааааааааааа! ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

1.9K 9

Where is the love?

В ъгъла стоя сама и се мъча да спра сълзите си, но не мога. Имах да ти казвам толкова много неща. Направих го и това накраме да плаче още по-силно. Казах ти как се чувтвах преди, казах ти защо оставих те и колко унижена се почувствах. Помислих си, че свободата ще е моето спасение. Помислих, че краят ...

mkli

Проза

2.8K 1

Вярваш ли в предателствата?

ВЯРВАШ ЛИ В ПРЕДАТЕЛСТВАТА?
... към една моя случайна позната...
Да, твоят бог е Моралът!
Знам, че не би направила нищо неморално. Знам, че дори избягваш да мислиш за допускането на подобни възможности в живота си. Знам, че си повярвала, че само чрез Морала чистотата е възможна. Знам всичко това за ...

iasmina

Проза » Писма

1.9K 5

Трета среща

"- Защо вече не изглеждаш така?
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята" ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

1.5K 2

Самоубийствено

Поредната сутрин, в коята се страхувах да отворя очи, сякаш знаейки, че това, което ще видя, няма да е по-различно от това, което се случваше насън. Вече няма къде да избягам. Вече не сънувам как летя, а само как падам... като продължение на безгрижния ми отдавна сънуван полет. Щастливият край и без ...

lestat11

Проза » Разкази

1.5K 3

Неуместни въпроси

Неуместни въпроси
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...

kami10

Проза » Други

2.1K 1

Кармен и Плашилото (край)

Както обикновено, тя се появи внезапно от мрака. Плашилото я погледна и зачака да му се обади.
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога п ...

ВТ

Проза » Разкази

1.3K 4

Джон

Здравей татко,
Как сте с мама? Аз ти пиша, за да ти кажа, че ще е поостана малко повече. Но не се притеснявай – тук отношението към задържаните е страхотно! Честно казано, готвят по-добре от мама. Но това не й го казвай, моля те. Предполагам, се чудиш защо ще остана? Е, нищо страшно – малко ударих е ...

gripping_bosh

Проза » Хумористична

1.6K 1

На учителя с любов

- И така, ученици, запишете си Past Perfect...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...

princess_havok

Проза » Други

3.6K 1 3

Бог...

Ти изпълваш дните ми с любов
Ти даряваш ми надежда
Ти за мен СИ всичко
как копнея да съм с Теб
На ТЕБЕ ще се уповавам ...

esther

Проза

1.5K 2

* * *

ПРОЛОГ
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше ...

IceMoon

Проза » Разкази

1.4K 4

Площадът на птиците

ПЛОЩАДЪТ НА ПТИЦИТЕ
Някога, когато този площад беше на старото си равнище, преди още да дойдат ония птици с упорити клюнове и да започнат да му кълват плочника и непрестанно да го изтъняват, хората се разхождаха спокойно и кротко, без някой да ги смущава и очаква милосърдие. Разхождаха се бавно, раз ...

kokokamila

Проза » Разкази

1K 1

Заблудена светлина

Мъничка, слаба все още светлинка...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.7K 1

Здравей, Как си? Хахаха..

Здравей! Как си? Отдавна не сме се чували, виждали и дори писали по измисления скайп... Хаха... Знаеш ли? Много неща искам да ти кажа... Неща, които съм държала толкова време вътре в себе си... Защото като всеки нормален човек имам задръжки... Хахаха... Нали знаеш, страх ме е от начина, по който ще ...

krisi_1991

Проза » Други

2.3K 1 4

Люлякова нощ

“Мамо, мамо, виж... станало е нещо с котето” викаше ти и носеше, бягайки осемте сантиметра телце. Котето беше изметнало глава и беше изпружило крачета. Не приличаше дори на коте. Не приличаше на коте още в деня, в който го взехме. Казаха ни “на един месец е, майката почина, няма други котенца”. И ни ...

virginblack

Проза » Разкази

1.7K 3

Прикрита тишина

Здравей, черни.
Здравей, казах, не друго, защо ме гледаш така надменно.
Аа, романтиката, поезията, извинявай за упреците, но аз не пиша нито поезия, а най-малко романтична.
Аз пиша депресия, драматична депресия за мен и за теб, но ти не можеш да я разбереш, ти каза "пишеш разкази за нещо разделено о ...

Aldebarn

Проза » Разкази

1.8K 1

как си заших устните

„Мина времето, когато всичко се побираше в едно изречение. Мина времето на кратките неща. Сега е локуместо и трудно. Аз мразя локум.”
Ло
почти си спомням
как
заших устните си, ...

cheshire_cat

Проза » Други

1.4K 4

Емоция

Емоция
Една нощ, безброй светлини,
ухание на щастие душата ми
порази.
Чаках те онази нощ, образ от ...

P.Halliwell

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 1

Лицето на съдбата

ЛИЦЕТО НА СЪДБАТА
За да ми докаже колко лесно е човек да повярва в каквото и да било, повика жена си и като ме посочи, каза й:
- Ето този е, когото сънувах нощес и питаше за тебе и каза, че ще дойде пак, за да те вземе.
Жената се почуди и много се уплаши, настойчиво гледаше мъжа си и нямаше сили да ...

kokokamila

Проза » Разкази

1.1K

Съвършена?

Чувала съм какви ли не определения за себе си...
На някои се смея с глас. Други ме карат да се замисля. Трети ме провокират да се усъмня в психическото здраве на събеседника си. Вчерашното обаче ме втрещи. Така да се каже, хвърли ме в пуканките. Така ме поласка, че литнах от гордост. Да знаете, аз с ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.6K 4

Смъртта

> Затварям очи... Изморен... Слаб... С отнети от съня сили... Заспивам, отдавайки се на Съня. Той ме прегръща в ледено студените си ръце. Заспивам, изкарвайки от съзнанието си всичко... Всичко, което съм сторил е вече минало. Мястото, в което се озовавам, е празно, тихо, тънещо в тъмнина, лед и тиши ...

pa4oppp

Проза » Други

1.8K 2 1

Дъждовна импресия

Дъждовна импресия
Камелия Мирчева
Като ранено животно цяла нощ дъждът плака пред прозореца й.
Вятърът свиреше безпощадно.
Валеше, валеше, валеше... ...

kami10

Проза » Разкази

1.7K

Между небето и земята (Из "Откровено за лудостта")

***
Пристанах на светлинното стълкновение между небето и земята, притискайки свежото многообразие от цветните ухания на птичите трели, разбудили нощта. Не мога да ги преодолея. Някъде в далечината времето твори съпреживяна носталгия. Усещам я с преситеното си съзнание и окрилено се вливам в потока з ...

beti

Проза

1K 2

Приказка на сенките: Родих се до реката

Глава 1
Слепите същества
Безликото сляпо същество се размърда. Братята му спяха. Съществото стана и излезе от стаята.
Усещаше слънцето, което напичаше кожата му. Усещаше тревата под босите си крака и чуваше шума на дърветата. Но не можеше да види нищо от това. Нямаше очи. Нито той, нито братята му.
...

The_Crimson_King

Проза

1.5K 4

Ученическа любов

Ученическа любов
Улицата бе по-тиха и някак странно самотна - по-различна от друг път. Нямаше минувачи.
Единствено по нея можеше да се види крехката висока и стройна фигура на Ина.
Младото момиче току-що беше преживяло драматична любовна история с приятеля си.
Ина бе лудо влюбена в Цветислав. Като в ...

f_e_l_i_n

Проза » Разкази

3.1K 1

Надвечер...

Слънцето опарваше със сетни сили нажежената земя. Лъчите му, носещи се през въздуха, го правеха горещ и лепнещ по кожата.
Групите от изтормозени минувачи се лутаха безпризорно, спирайки на често в магазините и кафенетата, които услужливо предлагаха благата хладина на климатиците. Вятърът едва потръп ...

desi.mandradjieva

Проза » Разкази

1.4K 2

Спасение или Смърт

Свят или Проклятие
Спасение или Смърт
Не и в този живот, ти знаеш!
Не и когато знаеш, че нищо не знаеш...
Един ден се събуждаш толкова жив, а в друг ден си мъртъв... ...

P.Halliwell

Проза » Други

1.1K

Страстта...

... Забравих ли какво е да усещам ръцете ти? Винаги толкова търсещи, ненаситни, сякаш за последно ме усещаш до себе си; яростни, сякаш ме наказваш; винаги бързащи и желаещи да ограбят тялото ми... Толкова време мина, но сякаш беше вчера и с всеки изминал ден желанието ми да се повтори е още по-силно ...

roshko

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

3K 3

Заблуждение

Заблуждение
Планината се отразява в езерото.
Започваш да се изкачваш, пък - потъваш...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.2K 1 7

Улица България

Разгонените кучета си бягаха из улуците, бяха жестоко скарани с просяците, който май бяха по-малко от тия песове.
Защо се караха? Ами улицата не бе голяма, а и храната в кофите и по земята не стигаше. Един от тия бездомници беше по-различен. Той все още има дом, но не си ходи у дома, предпочиташе да ...

ivokriloto

Проза » Разкази

1.7K

Пътеките на Сянката 1

1.
Видя:
Как острието на меч докосва гърлото на един брахди и отнася главата му, а към посивялото небе изригва кървав фонтан, който сетне заедно с дъжда се посипва на алени пръски по земята; Как при падането си един фремен пронизва с копието си корема на един от конете-драхари и как животното пада в ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1 5

Съседът

СЪСЕДЪТ
Слави облечен с бял костюм, светлосиня риза и вратовръзка излезе от къщи. Огледа се наоколо, поглади с ръка темето, почеса се по врата, а на лицето му цъфна приятна усмивка.
Беше около 40-годишен с кестенява коса - късо подстригана, гълъбови очи и леко удължено мургаво лице. Стройното атлети ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

1.8K 1

Архиментарят V - Страшната черна дупка

Из космоса мълва се разпростира и тя побърква всеки ум: Смъртта кръжи около света и никога не го докосва. Търпелива до безкрай, Тя чака – без ни най-малък интерес – сам светът при нея да доходи. Галактиката, толкова пространна, се чувства сякаш затворена в утроба. И всяка нейна единица, сама мушица ...

selsal

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K

Незабравимата целувка

Незабравимата целувка
Беше края на лятото. Те седяха на тяхната пейка. Беше се смрачило, а капките дъжд нежно се удряха в дъските на пейката. За жалост капките не успяха да скрият нейните сълзи...
- Защо плачеш? - попита я той.
- Защотото те обичам, а ти си тръгваш. Тръгваш си и не зная кога ще те в ...

numb_girlll

Проза

1.6K 2

Ако апатията беше синя 2

Колко ми е познато. Дори редът на нещата вече съм го запомнила. Първо идва г-цата със слънчогледите и се усмихва мноого широко (а усмивката й е наистина заразителна) и аз също се усмихвам, защото тя ми обещава, че ще променя света и ми разказва приказки за света, в който всичко е красиво и пълно с р ...

Vyrtina

Проза

971 2

Дежа ву

И ето, пак стои на вратата ми. Чака, с надеждата да й отворя.
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгу ...

domino

Проза » Други

1.6K 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

върху клавиатурата

Паякът

Печатът на Каин

В безкрая

Страници из дневника на женския стомах

Where is the love?

Вярваш ли в предателствата?

Трета среща

Самоубийствено

Неуместни въпроси

Кармен и Плашилото (край)

Джон

На учителя с любов

Бог...

* * *

Площадът на птиците

Заблудена светлина

Здравей, Как си? Хахаха..

Люлякова нощ

Прикрита тишина

как си заших устните

Емоция

Лицето на съдбата

Съвършена?

Смъртта

Дъждовна импресия

Между небето и земята (Из "Откровено за лудостта")

Приказка на сенките: Родих се до реката

Ученическа любов

Надвечер...

Спасение или Смърт

Страстта...

Заблуждение

Улица България

Пътеките на Сянката 1

Съседът

Архиментарят V - Страшната черна дупка

Незабравимата целувка

Ако апатията беше синя 2

Дежа ву

Опашка