Проза и разкази от съвременни български писатели
42.2K резултата
Светът изгуби още една душа
Никой не забеляза - нея я нямаше вече.
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?' ...
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?' ...
1.5K
2
Подарявам ти...
Обичам да се загубвам. В дебрите на непознатото у себе си. В женската ми същност. Да говоря с плътни устни (моите са тънки)...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли н ...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли н ...
1.5K
7
Когато всичко си отиде...
Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...
1.3K
2
Приказка за лека нощ
Всеки път, когато си казваме до после, всеки път…
Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще зап ...
Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще зап ...
15.9K
1
14
Глава седма - Мъглата изчезва
Глава седма - Мъглата изчезва
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...
1.6K
6
Различно еднакво
Е, добре. Теб те няма. И? Нищо. Всичко е същото. Все така грозно и безсмислено.
Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както п ...
Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както п ...
854
На две бутилки сливовица
Зимно утро. Първото зимно утро на новата две хиляди и осма година, ако трябва да сме точни. Две фигури се клатушкат по паважа пред Народното събрание.
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! ...
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! ...
1.9K
1
Навик
Свикнах с тъмното. И с безсънните бездънни нощи. Сутрините да са буци тежък лед, прелюдия на самотата. Привикнах и към фарса, към загубените някъде слънчеви лъчи, нестигнали до мен.
Свикнах да ме обичат на порции, за малко. Или когато съм далеч, когато нямат ме. Обичат ме чужда. Или жената, която ис ...
Свикнах да ме обичат на порции, за малко. Или когато съм далеч, когато нямат ме. Обичат ме чужда. Или жената, която ис ...
1.4K
8
Топъл сняг
Дойде декември и падна първият сняг. Ръцете й ставаха по-студени, но тя не забелязваше. Никой не я хващаше за ръка, за да й каже за тази промяна. Падна втори сняг, лицето й се скова от вятъра и чертите й застинаха. Усещаше студени тръпки по цялото си тяло, опитваше се да облече всичките си дебели др ...
1.2K
Намерих му цаката /хумор/
НАМЕРИХ МУ ЦАКАТА
Враг № 1 в моя живот, както и на 99% от населението на тази планета е самотата и всеки се бори с нея тъй както може. И аз като онези 99% също - боря се. В тази борба винаги победената съм аз, обаче човекът е човек, защото е твърдоглав и не иска да разбере, че след като се ражда сам ...
Враг № 1 в моя живот, както и на 99% от населението на тази планета е самотата и всеки се бори с нея тъй както може. И аз като онези 99% също - боря се. В тази борба винаги победената съм аз, обаче човекът е човек, защото е твърдоглав и не иска да разбере, че след като се ражда сам ...
1.7K
6
18+ * * *
Лили се загърна с хавлията на Стефан. Опита се да си припомно снощните събития, но това, което помнеше, беше много малко.
Вчера беше 22 декември, коледното тържество на класа. Пиха много и някой я беше помолил да изпрати Стефан до тях, тъй като живееше наблизо. Той беше доста пиян и даже не можеше д ...
Вчера беше 22 декември, коледното тържество на класа. Пиха много и някой я беше помолил да изпрати Стефан до тях, тъй като живееше наблизо. Той беше доста пиян и даже не можеше д ...
2.4K
1
Звезда
ЗВЕЗДА
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...
1.3K
1
Градът на мъртвата поезия
Това беше той. Градът. Градът, в който той беше роден, израстнал и работил. Град изтъкан от меланхолия и цигарен дим. Град на умрелите надежди, несбъднатите мечти и интелектуална немотия. Град, в който имаше два типа хора – нервни чиновници, чиято кариера представлява пиене на кафе от 9 до 5 и уморе ...
1.8K
10
Клошарката
***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
1.4K
16
Чудеса с продължение, голям късмет
О, стана чудо! Откакто се удърви, моят все след мен ходи. Защо не го направих по-рано, просто се чудя?!
Като бехме по-млади се сещаше по-честичко за мен, напоследък нещо никакъв го нема. Викам му, то аз не викам де, казвам му:
- Може всичко да е, ама аз изпълнявам ли си семейните задължения? Изпълня ...
Като бехме по-млади се сещаше по-честичко за мен, напоследък нещо никакъв го нема. Викам му, то аз не викам де, казвам му:
- Може всичко да е, ама аз изпълнявам ли си семейните задължения? Изпълня ...
1.9K
26
Първата й Коледа
Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...
1.3K
3
18+ Намерена любов
Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...
2.1K
2
Новогодишни пожелания
ОГЛЕДАЛНИ ПОЖЕЛАНИЯ
На всички вас, които срещнах тук,
които обичате писаното слово, които споделяте своите мисли и чувства и които четете моите,
през Новата 2008 година и след нея
пожелавам с най-добри чувства и с усмивка: ...
На всички вас, които срещнах тук,
които обичате писаното слово, които споделяте своите мисли и чувства и които четете моите,
през Новата 2008 година и след нея
пожелавам с най-добри чувства и с усмивка: ...
7.8K
22
Спомени
Гади ми се... От нищото. От псевдоотношенията. От мухъла във думите ми се гади.
Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.
Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.
Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.
Как ...
Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.
Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.
Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.
Как ...
1.2K
5
Летен Флирт
Летен флирт
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...
2.5K
Криле на свободата (На жертвите на нечовешката сеч)
"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
2.2K
2
15
Танцуваме...
Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...
1.2K
Едно истинско приятелство
Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
4.3K
10
Кум
Не го харесваше открай време. Нищо, че беше красив, висок, синеок и жените се тълпяха около него. Не го одобряваше и това си е. Имаше бегли спомени от него като деца, но после срещите им бяха твърде редки, за да може да се каже, че се познават. Точно това бяха - двама непознати, свързани от изкустве ...
3.1K
10
Винаги има кой да заплаче
Той вървеше с леко приведена глава. Очите му бяха съсредоточени и присвити. Стараеше се нищо да не му убегне. Гледаше наляво, надясно. Обръщаше се да гледа и назад. Искаше да намери нещо или някой. Същевременно се стараеше да не се набива на очи. В никакъв случай не биваше да го забелязват. Ако го в ...
1.4K
14
Ангел, чаша уиски и една пура
Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът прис ...
2.4K
5
Молитва
Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
1.5K
2
Сладката илюзия на живота
Обедното слънце обляло е със своите лъчи притихналия град.
Всичко бяло е като в прекрасен сън. Снегът блести, като че ли весело се смее.
Висулки величествено спуснати от покривите на сградите.
Дърветата оголени, клони празнично разперили, танцуват своя танц заедно с подухващия вятър.
Гълъби политат ...
Всичко бяло е като в прекрасен сън. Снегът блести, като че ли весело се смее.
Висулки величествено спуснати от покривите на сградите.
Дърветата оголени, клони празнично разперили, танцуват своя танц заедно с подухващия вятър.
Гълъби политат ...
1.6K
3
Май верно стават чудеса
То не е хубаво точно сега да си споделям грижите с вас, все пак идват празници, ама... Аз не знам другите хора карат ли се по празници или не, но тоя път у нас какво стана, направо не си е работа.
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...
1.8K
27
Фениксът и нощта
А нощта жадува за кръв. Нейните страхове се сливат със ужаса на писъците прознизващи я. Тя е нежна, но тъмна, невярна.
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...
1.3K
1
Обречен на самота (Зад решетките на ума)
Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...
1.9K
3
Висините на орлите
Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
1.1K
2
Душата на един извор
"Дай свобода на душата си. Тя е жива вода. А водата няма спиране. Тръгне ли, дава и отнема. Бъди извор и стани река заради мен. Аз ти обещавам, че където и да съм, душата ми ще бди над теб.
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...
1.7K
3
Пълнолуние за двама
"В онази нощ беше тъмно. Единствено луната осветяваше пътя ни, който и без това бе тесен и трънлив. Чуваха се само безизразните гласове на нощните птици, чиито очи светеха в мрачната прегръдка на нощта. Дърветата бяха високи и на вид съвсем обикновени, дори скучни, но всъщност не беше така. Клоните ...
2.1K
10
Да откриеш сърцето си
Автобусът наближаваше София. Хората в него оживено разговаряха. Нетърпеливи да се приберат по родните места за Коледа, за Нова година. Само Александър не се вписваше в целия този шум. Поводът да се прибира в България беше смъртта на дядо му. Единственият човек, който го обичаше и разбираше.
...
„ – ...
...
„ – ...
2K
33
