Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Можеш ли?

Колко пъти се обича истински, един живот и една истинска любов?
Колко пъти и на колко хора можеш да кажеш “Обичам те”?
Не злоупотребяваме ли с тези думи?
Не ги казваме, защото ги чувстваме, а просто, защото искаме да ги чуваме.
Колко пъти се обича от сърце – не с онази част от сърцето ти, ...

polikrusteva

Проза » Писма

1.3K

Живей за днес, защото...

Той идваше често в магазина, в който работех. Скъпарски фирмен магазин за мъжка мода. Приятелката ми ме помоли да я замествам две седмици, за да замине с гаджето си на море. Бяха пред раздяла, а тя искаше да спаси тази връзка. Нещо не й вървеше много с мъжете. Аз се бях върнала от море и... Нали за ...

svetlanal

Проза » Разкази

3.2K 18

Кармен и Плашилото

Запознаха се съвсем случайно. Тя се бе появила изневиделица от настъпилата отдавна вечер. След това винаги идваше да си разговарят, когато настъпваше нощта. Така и не разбра с какво точно се занимава, но това нямаше никакво значение за него.
Една вечер тя се спря пред него и го загледа:
- Ти кой си? ...

ВТ

Проза » Разкази

1.2K 2

Съновникът

На пръв поглед той беше най-обикновенното момче, което сте виждали. Носеше нормални дрехи, слушаше нормална музика, нямаше много хобита, които да са известни на съучениците или приятелите му. Беше мълчалив, не разговаряше много, а като го запитаха нещо, отговаряше ясно, бързо и точно. Но той беше го ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

1.9K

Бай Вичови истории. 1. Приятели

Зевзек си беше бай Вичо, ама и Танас, комшията му, не падаше по-долу. Няма сега такива хора, момчеее, широки души, народни души! Всичките сега са учени, консули и господа. Едно кафе не може да си купи... и да почерпи, примерно... обаче - господин! Едно време като кажеш "господин", то ще рече - имуще ...

Bambunga

Проза » Хумористична

1.5K 1

Душевна стерилност

Не достигнах до онези обреди. В които коленичи болката. В които и най-пищното ограбване замлъква, калявайки си волята. Отредености прескачат ме. А църковните напеви са причуване.
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...

Ralina13

Проза » Други

1.8K 2

Срам ме е да ти кажа

Неделя, 7:00 сутринта, свещено време, в което по закон не трябва да те тормозят за нищо. Но за нашата съседка Мичето, законите не са в сила, дори за гравитацията. Просто няма начин всеки петък вечер да се качва толкова бързо по стълбите, че да ми звъни да намаля музиката, докато още не съм си махнал ...

ds

Проза » Хумористична

1.8K 5

Сладолед БГ

Беше горещ късен летен следобед. Слънцето безмилостно сипеше жар отгоре, а напечените от слънцето тухлени стени на къщите грееха като печки. Млада жена и 8-9 годишно момиченце вървяха хванати за ръце по разбития, обрасъл с трева, тротоар на селото. Момиченцето подскачаше радостно на тънките си краче ...

Юлия

Проза » Разкази

1.3K 2

Пътуващи мечти

Скрити от зли очи в земното пространство се намират нашите
неосъществени мечти. Обгърнати в топла прегръдка, те са като
безкрили птици. Преминават през ветрове и урагани, срещайки се
със окървавени спомени, но пак се събират, защото единството ги
зове. Препускат в сивото пространство като прокълнати ...

mimoza2276

Проза » Други

1.6K

Любов ли е това?!

Любов ли е това?!
Един ден Ти ще си с мен, но този ден не е днес, няма и да бъде днес, защото Ти не искаш. Време? - имаш цялото време на планетата Земя, за да живееш щастливо и ако това да си щастлива, значи да не си с мен - то нека бъде така, да правиш каквото трябва и каквото искаш -съгласен съм, ...

ceci_loneliness_mims

Проза » Повести и романи

1.4K 3

Хора, животни и случки: Костенурката и заекът

"Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш."
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време един малък, красив и чист град. Там не живеели никакви хора, само животни. Мир и спокойствие царяло сред тях както никъде другаде по света. Лъвът и агнето спели заедно, откакто къщата на ...

The_Crimson_King

Проза » Хумористична

5.3K 2

Смъртта на книгата

СМЪРТТА НА КНИГАТА
Купи я от една книжарница на две преки от дома - бежови корици, ниска цена, неизвестен автор. Още там я прелисти набързо, остави страниците няколко пъти да погалят палеца му с пеперуден шум, опитваше я така, както се опитва нова четка за зъби, плати, сложи я под мишница и се прибр ...

kokokamila

Проза » Разкази

1.1K

Кал

Лежахме върху тревата в парка... Тя не беше омайващо зелена. Окото не си почиваше, загледано в изумрудената й необятност.
Всъщност тя беше... кална и повехнала. Ние лежахме върху калта на грозната реалност, която сами си бяхме сътворили... Скочихме ентусиазирано без страх в дълбокото, пък... накрая ...

Linda

Проза » Други

1.5K

Двата влака

ДВАТА ВЛАКА
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между д ...

kokokamila

Проза » Разкази

978 2

Друг път

Друг път
,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му'', бе казал някога някой. Замислих се върху тези думи и ме побиха тръпки. Мисълта, че това може да се окаже вярно, ми докара главоболие и ме принуди да седна и да напиша тези редове. Погледната през призмата на голяма част от нашите съна ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Други

1.2K 2

Паеля

Днес станах рано. Усетих енергията, която се извираше от мен на талази, погледнах се в огледалото и... онемях. Косата ми беше придобила онзи цвят на медна жица, който би подлудил всеки ром, ромка или ромче, а очите ми... о-о-о нефтените петна в Бургаския залив направо биха се пръснали от завист още ...

Нел

Проза » Хумористична

2.1K 1

Писмо самотно

Писмо самотно. До теб, който си наполовина океан... Искам да потъна в теб. Когато усетя дъха ти на морска пяна, дъха на водата, с която се храня - аромат на музика и обич, разтварям се като лунен лъч по лицето ти. Но ти... ти, който нямаш лице... ти, който наполовина си дух... ти, който си любимата ...

Джована

Проза » Писма

2.7K 1 8

Искам да се женя

Искам да се женя...
И не, това не е поредната тъпа приумица на перхидроления ми мозък. Просто идва един момент, в който човек осъзнава, че онзи, другият до него означава толкова, колкото и живота. Когато го разбереш, под русата грива започват да се блъскат едни мисли:
1. За бели рокли като на принце ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2.1K 3

Можем ли да заблудим собствените си чувства...?

Какво е да се чувстваш далеч... и то от най-близкия си човек, този, който си мислил, че никога няма да изгубиш, този, който се е кълнял, че не е способен да те нарани и ще направи всичко за теб... Да се чувстваш далеч... и то по своя вина, вина, която твърде късно си осъзнал, защото си бил твърде за ...

the_sweet_escape

Проза » Писма

2.6K

Крива паланка III

КРИВА ПАЛАНКА III
Но нека продължим с изучаването на вътрешността на нашия хан. От двора му зееше разкривена дървена порта, учудваща пътника с миналата си масивност и здравина. Сякаш древните, боели се от мними великани и зли караконджули, се бяха крили зад масивната букова порта, взета от средновек ...

йеромонах

Проза » Разкази

1.2K

Сънят на Мишо

На всички онези,
които чувстват същото,
към "Хари Потър"
или към която и да е друга книга...
"- Това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми? ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2.3K 5

Обичам

Някъде в ъгъла на стаята на душата се бе скрила тъмна лепкава течност. Тъга? Кръв? Или омраза? По-скоро съмнение. Звънна телефон.
- Знаеш, че си играе с нас - гласът от другата страна трепереше. - Спри го ти, ако можеш, щом толкова знаеш!
- Ти не ми позволяваш!
Няколоко секунди тишина.
- Не мога да ...

shadow_mist

Проза

1.5K 1

Сън

Последните лъчи на есенното слънце изчезваха зад склона на високата планина до градчето. Вятърът стана по-студен и по-силен. Хората започнаха да се прибират от работа изморени и неспокойни. Улиците на градчето все повече и повече опустяваха. Започнаха да светят уличните лампи. Вятърът стана слаб, но ...

Antinormal

Проза » Разкази

1.4K 1 2

Езерото

Вишневият сумрак се прокрадваше незабележимо по открехнатите към света тъмни ъгълчета на бордюрното Съществуване. Бледата луна се отразяваше като сянка върху последната локвичка, останала от приказното градско езеро. На негово място сега стоеше единствено празното му корито. Студеният камък още пазе ...

Воркосиган

Проза » Други

1.4K 4

Минижуп - анализ

Минижуп
Тони Стораро
Щом зърна твоя минижуп.
Oт страст превъртам като луд.
С безкрайно дългите бедра. ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Хумористична

1.8K 3

Спасителят... на души

... Измина една година от смъртта ми. Една година от смъртта на душата ми! Питаш ме, какво съм, ами аз съм ангел, поне така казват някои... Питаш ме, какво е било преди да умра? Бях щастлива, душата ми тичаше по поляните на радостта - смееше се, но за кратко. Танцуваше с цветя закичени в косите, но ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.1K 2

Венецианският котарак

ВЕНЕЦИАНСКИЯТ КОТАРАК
В една от нишите, някъде из лабиринта на този град, претъпкан с изгубени в мечтите си туристи, внезапно срещнах погледа на един котарак, изтегнал се върху рамката на отворен прозорец. На фона на прохладния сумрак в стаята неподвижният му профил внушаваше нежност и респект. Поло ...

kokokamila

Проза » Разкази

1K 1

Далавера ООД

Страшна работа, ви казвам! Голяма далавера! От седмици насам все по ресторанти и развлечения ходя, и то безплатно! Отначало ги посещавах сама, но после се усетих и се сурнем комплект, цялото семейство. Включая баби и дядовци - ами и те са част от семейството, нека и те намажат от далаверата! Ден сво ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

2.3K 8

Крива паланка II

КРИВА ПАЛАНКА II
Старият хан, който според думите на местните хора е строен от покръстен турчин, дълги години приютявал пътници, тръгнали да преминават балкана през Конския проход. Някои дори казват, че проходът бил част от древен римски път, свързвал Мизия с Егея.
А пътниците всяка година сновели, ...

йеромонах

Проза » Разкази

1K

Застаряване

Усещам, че нещо не е както трябва...
Не съм сигурен какво, но...
Примерно, срам ме е да си призная, но често забравям, че съм пръднал и после се възмущавам и оглеждам подозрително.
Понякога даже навирам нос в дупето на детето, за да проверя...
Веднъж така ме завари майка му и като разбра какво правя ...

qwertykevork

Проза

1K

Tъмен Коридор

Бягам наранен в тъмен коридор от изгубени чуства. Попаднал в клопката на суетата. Може би вече изгубих всичко, щом не виждам светлина в този коридор. Може би съм грешал за всичко станало. Може би моите думи са една грешка, но може би с тях съм искал да покажа как се чуствам, каква болка изпитвам. Мо ...

ihavenofear

Проза » Други

1.8K 2

Тя

Есента беше спуснала многоцветното си було. Пожълтелите листа се ронеха, както се нижат дните. Те падаха бавно, нежно докосвани от вятъра. Последните златни лъчи на залязващото слънце галеха лицето й...
Тя седеше на своята любима пейка в парка. Сядаше там винаги, когато беше тъжна...
Гледаше към кол ...

kopele

Проза

1.2K 6

Парченца спомени

И за поредна нощ не мога да зяспя, изпълнена съм с мисли, които искам поне да запиша някъде, по някакъв начин, защото се страхувам, че ще ги забравя. Дори и никой да не прочете това, което съм написала, ще съм спокойна, че съм го направила за себе си и може би ще мога да спя спокойно без в съзнаниет ...

the_sweet_escape

Проза » Други

1.4K

Насаме с тишината

Поглед към миналото, което не е минало и за настоящето, което не знам дали искам да е настояще...
В къщата беше тъмно и навсякъде цареше тишина. Бе толкова тихо, че дори звукът от стрелките на часовника се разнасяше от стая в стая като силен тътен. Само една свещичка едва гореше на малката масичка з ...

hed_kandi

Проза » Разкази

1.8K

Последен полет

Последен полет
Кървясал поглед, желание за мъст, за убийство, за жертва. Да, това е погледът на ловеца. Кучешки лай - ето го желаният момент и усмивката се показа на лицето му, грейнаха пламъци в маслинено черните очи, здрава мъжка ръка с дълги тънки пръсти опипа шапката и я премести така, че козирк ...

afro3

Проза

992 3

Internet - "Яворов"

INTERNET - "ЯВОРОВ"
(само весела хрумка)
Като му броя Мините - девичи манастир ще взривят.
Като му броя Лорите - Пер ла Шез им е тесен.
Като му броя читателите - градушката ги убила под полите на Витоша. ...

LONTANA

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 4

,,Водка с утеха'' - анализ

ПРЕСЛАВА
1. Гледам те, на бара срещу мен стоиш
със нея,
правиш се... че все едно ме няма, честно ли е?
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски, ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Хумористична

3.8K 5

Скрита камера

Джон беше прекрасен мъж, неженен със сини очи. Беше автор и държеше сайт за подпомагане на млади таланти.
Днес трябваше да отиде до Америка за да представи новата си книга. "Тъга" бе заглавието на книгата, понеже гаджето му -Д имана, бе блъснато от кола и почина преди година. Джон много я обичаше и ...

eemo

Проза » Разкази

2K 1

Посредствеността, твоят убиец

Те всички бяха обвити в думи, лъжливи тъпи думи, чрез които се стараеха да бъдат оригинални и абстрактни, но тяхната глъчка се смесваше с шума на градовете, онзи досаден делничен шум. Внушаваха си, че откриват нещо задушевно и красиво в него, за да могат да бъдат поне малко артистични сред лъжливите ...

your_virus

Проза

2.7K 12

Писма от един недоволен

ПИСМА ОТ ЕДИН НЕДОВОЛЕН
Писмо от мосю Рошел до сър Джонатан Екелбан, Ла Преон дьо Сюр
12.април.1879г.
Драги ми Джон,
Пиша ти по един не много весел повод. Има много службогонци, които искат всичко и са готови да минават през трупове и през чужди глави само да порастат в службицата и да се докопат до ...

йеромонах

Проза » Писма

1.9K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Можеш ли?

Живей за днес, защото...

Кармен и Плашилото

Съновникът

Бай Вичови истории. 1. Приятели

Душевна стерилност

Срам ме е да ти кажа

Сладолед БГ

Пътуващи мечти

Любов ли е това?!

Хора, животни и случки: Костенурката и заекът

Смъртта на книгата

Кал

Двата влака

Друг път

Паеля

Писмо самотно

Искам да се женя

Можем ли да заблудим собствените си чувства...?

Крива паланка III

Сънят на Мишо

Обичам

Сън

Езерото

Минижуп - анализ

Спасителят... на души

Венецианският котарак

Далавера ООД

Крива паланка II

Застаряване

Tъмен Коридор

Тя

Парченца спомени

Насаме с тишината

Последен полет

Internet - "Яворов"

,,Водка с утеха'' - анализ

Скрита камера

Посредствеността, твоят убиец

Писма от един недоволен

Опашка