6 396 резултата
Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...
  579 
След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...
  788 
Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме виждаш между редовете на книгите, които четеш, ще ме откриваш в паузите на актьорите, които говорят от екрана, ще ме чуваш в тишината на пещерите, които толкова много обичаш… Преди да ме срещнеш, ще знаеш кой е любимият ми цвят и ще си представяш ...
  757 
И за още една лисица почти съм сигурен, че съм я убил, но нея не можах да я намеря.
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от друг ...
  553 
Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...
  557 
  519 
За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...
  611 
И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...
  867 
И отново си по средата...
По средата на вечния кръстопът...
Въртейки се в кръг, задавайки си едни и същи въпроси...
„Какво да избера? Накъде да тръгна? Кой е правилният избор?“...
И за стотен път отговор няма... Просто трябва да избереш... Сам да решиш... ...
  566 
Сама
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си ...
  730 
В нашата ловна дружинка бяхме 46 човека. Много, нали? Но затова пък колко много дивеч имаше по онова време в Добруджа!
“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци, ...
  799 
Ах, че мен, дядо, додея,
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея …“ Хр. Ботев.
И на мен така, додея ми.
Време е да сменя темата на писанията си, но с какво да я сменя? ...
  2251 
Заслушана в барабаненето на дъждовните капки по стъклото на замъгления прозорец потъвах в света на сънищата. Сънища, които искаха да се превърнат в истина, а не да бъдат просто една несбъдната илюзия.
Намирах се в планината насред една прекрасна тучна поляна, покрита с капчици бистра роса, които бле ...
  1150 
Миналата година те чакахме да се върнеш от работа.
Бях запазила ресторант. Не скъп. Ти никога не ме водиш на скъп. Традиционно. Цветя ли? Че кой подарява цветя на собствената си жена? Майка ти се обади. Да ни честити годишнината от сватбата. А децата те накараха да ми подариш онази черна рокля. От л ...
  471 
На момчето, което някога ще бъде моят живот, моят въздух и моята светлина в тъмнината.
Не се сърди, ако понякога говоря прекалено много или с моите действия те наранявам.
Не се сърди и когато те карам да се ядосваш. Недей, не се сърди, когато ти затворя телефона по средата на разговора ни и не ти ди ...
  495 
Силата ми се изчерпва с всяка крачка, която предприема.
Силата да бъда сама.
Силата да ставам всеки път, когато Съдбата ми подложи крак.
Силата да продължавам да вярвам в трудностите.
Силата да отстоявам себе си. ...
  574 
В един от топлите майски дни централната улица на града гъмжи от хора, едните забързани за някъде, а другите излезли просто на разходка, приличащи на рояк пчели. И всички носят своите си радости и тревоги. Понякога се покатервам на едно от дърветата на улицата и ги наблюдавам. В последно време ми на ...
  608 
Отново е вечер. Отново е тъмно и пусто в стаята ми. Отново чувствам онази празнина, която не може да се запълни с нищо друго, освен с правилния за мен човек. Нищо не може да замести това, което той ми даваше. Пробвах по всякакви начини. Опитах се да излизам с приятели, опитах да започна да играя игр ...
  621 
Тя
Подтисната от така омръзналия ù шум от минаващите автомобили, от скърцането на открехнатата врата, от вятъра, който така напира да влезе и да разруши хармоничната топлина, така подтисната от онези мисли, които не я оставят на мира всеки път щом ликът му отново изникне в съзнанието ù. Очите ù сяка ...
  645 
СЪРЦЕТО НА ОХЛЮВА
Пиеса в две части
Действащи лица:
Амалия - на двадесет и осем
Ричард – неин съпруг, около четиридесетте ...
  957 
Старият бележник е като млада памет – всичко помни.
Вчера, като изхвърлях стари бумаги, случайно открих нещо, което съвсем, ама съвсем бях забравил, и го преписвам тука съвсем точно, с точките и запетайките.
“На 18 май 1996 година, към осем и половина вечерта, излязох от общежитието да се поразходя, ...
  690 
Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...
  676 
Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...
  472 
Честит празник на всички майки, жени, женички и момиченца!
Честит празник на красивите, на грозните, на слабите и дебелите!
Честит празник на всички покорни и непокорни, на добрите и на лошите!
На всички обичащи и мразещи, на милите и на кучките!
На всички дами с мъжка професия и на всички, които с ...
  868 
Ти, която обръщаш гръб на любовта, за да са щастливи всички други!
Ти, която издаваш първата си стихосбирка!
Ти, която всеки ден започваш диета и все гладна ходиш!
Ти, която виртуално флиртуваш и за теб копнеят много мъжки очи!
Ти, която търсиш късмет по чужди земи, но сърце си оставила тук! ...
  1168  12 
"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...
  1909 
Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...
  863 
Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...
  462 
Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...
  769 
Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...
  760 
Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...
  582 
1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка
След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене ...
  1257 
Събудих се, огледах се и осъзнах, че отново си било само сън. Отново бях сама в стая, обвита в мрак, с душа, изпълнена с тишина и сърце, крещящо от болка. Защо си сън? Задавам си този въпрос всяка секунда. Защо не дойдеш поне веднъж, поне за час. Преминават тежко дните ми чувала съм че те има, но ни ...
  607 
"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...
  672 
Сътворихме го.
Времето спираше и тръгваше.
Светът се въртеше около нас, беше вкусно.
Не можех да се отлепя от теб.
Притисках се без да мисля. ...
  642 
Винаги ще си спомням за теб. Знам, че още нищо не е свършило, но никога не се знае какво предстои. А аз имам силна интуиция и знам, че животът рано или късно ще ни раздели. Затова нека ти кажа едно прекалено ранно и предварително сбогом. Винаги ще помня този период от живота си. Ленивите и прекрасни ...
  557 
- Радвам се, че имам логика и без нея, според мен, няма да можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.
- Ще ти кажа едно, затова те допуснахме дотук, защото имаш добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш. Изчистена си от баластрата и тинята.
- Благодаря ти, Учителю. Това ме ...
  521 
За какво ли съжаляват хората по света, преди да умрат? Може би...
Руснаците: Съжаляват колко много водка ще остане неизпита.
Французите: Съжаляват колко много жени ще останат недолюбени.
Германците: Съжаляват колко много бира ще остане неразлята.
Италианците: Съжаляват колко "Ферарита" ще останат не ...
  616 
Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...
  410 
И днес оглеждаш се наоколо -
и виждаш само злоба, завист и порок.
От туй, което най-презираш сам се опасяваш.
Тя ще стъпи там, където най ще заболи!
Ще я видиш в огъня, където ще сияе. ...
  491 
Предложения
: ??:??