1 539 резултата
България
Не знаят колко много те обичам,
не знаят и как често за тебе тъгувам.
Мислят си, че вечно те отричам,
а аз силна тогава те бленувам. ...
  198 
  583 
/на ТФК „Балканика“ – Горна Оряховица/
Годините ти… станаха тринайсет.
Тийнейджър ли си или пък мъдрец?
Ни много млад, ни стар... но да се знае,
„Балканика“ е клуб с фолклорна чест... ...
  658 
ДЕСЕТА ПЕСЕН
Пропуснах хиляди неща наивно.
Труда си, може би, не оцених.
Раздадох се сред злото деградивно,
мечтите си от щастие лиших. ...
  671 
Той:
Приятно ми е – казвам се Никола!
Тя:
А аз съм Ели, всъщност съм Елена!
Да, редно е да спазим протокола, ...
  260  13 
ОСМА ПЕСЕН
Дъждът ще завали и утринта
макар безслънчева ще е полезна.
Ще напои небесната вода
земята със живителност чудесна. ...
  681 
Вали над тънките стрехи,
разстила светло одеяло,
ръми, не спира,
звънят дъждовните камбани,
а пролетта с тънки пръсти ...
  213 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
IV. НЕ ЩЕ УМРА!
Не ще умра, щом чувам лира
в Родопа планина весден*
и виждам как нощта бродира ...
  347  12  18 
Както пролетта в земята
нов живот заражда,
така Братята в душата
на учениците знание посаждат.
Наука, като слънцето лъчите, ...
  209 
Звезден друмник, губех вяра,
дух – с уморени крила.
Дирех пристан, тиха гара,
край градчета и села.
Молех ти се: – Боже, мили, ...
  335  13  19 
ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН
Душата ми е святата ми клетва –
единствена и чиста, неизменна.
Прекрасното във тебе чувство следва
и поривът към теб е вест блажена. ...
  520 
ПРОЛОГ
Очакван миг на зов - вълшебен звън
оглася жив небето и земята.
Събужда се светът от зимен сън,
пристъпва романтично красотата. ...
  643 
Правя тъжна равносметка –
в тринайсета съм петилетка.
Де да бяха само пет!
Тогава всичко бе наред.
Нямах ни жена, ни внуци, ...
  521 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
II. СЪВРЕМЕННА "О, ШИПКА!"
Лъвът е тих. Оръдията са глухи.
Солдатът с опълченецът тъгуват,
че в гордия народ на Аспарух ...
  811  19 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
III. ОДА ЗА БУКВИТЕ
И днес в този стар витинийски Олимп
перо по папируса броди...
Молитва свещена звънти като химн ...
  428  12  15 
2.
Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади. ...
  305  11 
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
  236 
Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да ми ...
  296 
Ти ли беше, дето ме събуди
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...
  493 
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее, а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, в земята пламнала с лъжци и крадци, дето печална балад ...
  361 
Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
  229 
МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов. ...
  229 
За Гоце се знае и много, и малко!
Много, щом в песни прославен е той.
Но често за слава юнашка е жалко,
въпрос да задаваме, чий е герой.
Роден в Македония. С български корен. ...
  254 
Изплакала съм, после съм заспала
и спала съм до три дни и три нощи.
Навън бушувала е страшна хала,
а майка ми била е тръпна още.
Жигосала ме халата проклета, ...
  268 
Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...
  262 
След тежката зима в онази година,
настъпи часът на раздяла,
дошла беше пролет, дома ни подмина,
далече от нас прелетяла!
Светът бе помръкнал. Последната пролет ...
  365  12  26 
НАГОРЕ И НАПРЕД
Химн на ФК Интернационал Горно Дряново
О, Горно Дряново!
Напред до пълната победа!
О, Горно Дряново! ...
  696 
Бих искала...да си говоря с вятъра
Ей тъй,
Да седна на една скала,
високо над океана
И погледа ми във безкрая ...
  256 
#poesiaoscura
На тежката маса подреждам най-свежите рози,
прибутвам огромния стол педантично до нея.
В кристалните чаши наливам червена възможност
обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея. ...
  785 
До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
  251 
Наесен са дните мъгливи,
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения, ...
  337  12 
Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
  534 
Добро поле, поле на вечната мъка.
Поле страдно, символ на тежка разлъка
При теб, там в планината кости белеят.
Сред скали и долове - мъртви линеят.
Без гроб, без плач, без мъчна мелодия ...
  302 
Дойдох при тебе, море,
ей тук, на брега ще приседна
да си кажем дума, две,
както влюбените в прегръдка последна.
Ти помниш ли как, море, ...
  303 
Бацилус булгарикус, светъл пред тебе поклон,
че млякото кисело сивите клетки подхранва
и всичко ни иде отръки. Та кой небосклон,
по него щом греем с талант, от душа не се радва?
Далече известен е тоз чудодеен продукт ...
  301 
Ще бъда (помнете ме…)
Ще бъда яркият светилник,
разказващ с Талевия плам
и в дни на робството, по-силно
ще любя Македония, знам! ...
  651 
Море от пресни сенокоси
и вик на млад косач :“Е-хей”…
На извора момица боса
от рано китеник белей…
Дочуваш калени бърдуци ...
  1078 
Пак дошла е чудна пролет,
от Земята писмо пиша
и макар да е във полет,
пак душата ми въздиша!
Спомняш ли си, моя мила, ...
  471  11  25 
Разтварям пред тебе сърцето,
о, друже, незнаен читател,
от чувства на обич обзето,
като пред безценен приятел!
Преминах отново по тази ...
  783 
В родината наша, край дунавски бряг,
ще видиш ти град прекрасен, сияен.
Окъпан във слънце, посипан със сняг,
той все е така красив и омаен.
Попаднал във Русе оставаш пленен ...
  573 
Предложения
: ??:??