1 548 резултата
Пред теб коленича, облечен в носия.
Мога ли Апостол да те наричам?
Очите влажни с ръцете си крия.
Дори да не смея, въпроси ще питам.
Загина в кърви, на кауза отдаден. ...
  484 
С тяло обгърнато в пурпурна рокля, носеща буен нрав.
Огряваща денница, вилнееща омайващо, пленяваща хитрица.
Пристигаш със звездни очи и бузи зачервени като на девица.
В косите ѝ къдрави се кичат есенни завеси— бродещи лъчи горещи.
Сияеща в нощта като живописна стена с йероглифи, прикриващи лудостта. ...
  837 
Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара. ...
  356 
НЯКОЙ МИСЛИ ЗА ТЕБ
Някой мисли за теб
и ти става красиво от факта –
сякаш слънчице в степ
грейва – бяла жълтица във ракла, ...
  306 
В злокобен мрак, без дъх дори за писък,
готови да положим кости в тесен гроб,
с очи обърнати към свода нисък
останахме без капка мощ.
Погълнаха ни тъмни, мрачни сенки, ...
  381 
Здравей, майко Земя!
Обетована и синя земя…
Днес те питам, как си?
И превита ти от болка
стенеш – “Боли ме - викаш!” ...
  381 
Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...
  1318  20  26 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.
С молитва те мрака постилят кат черга по земята, ...
  441 
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява
с усмивка нова Слънцето лъчисто
и с топлината си добра дарява
светлата си вяра, чувствай, чисто! ...
  532 
Когато повредят желана играчка,
престават да спорят чия била плачка.
Детското - единствено
приятелство истинно.
  289 
Родопска трагедия
Някога много отдавна в Родопите
живели най-красивите хора.
Но станали лоши и използвали сопите,
удряли без да знаят умора. ...
  402 
ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...
  335 
КРАЯТ НА ЗЕЛЕНСКИ
... понеже си е кукла на конци
и диша си последните минути,
ще му отиват златни обеци! –
които ще му купи Вова Путин. ...
  534  14 
Скръб навява на сърцето паметта.
Казват - времето лекува
а аз тъжа
и ще грейна ли -
кога? ...
  487 
ЧЕТЕТЕ И ЗНАЙТЕ!
Химн на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, с. Горно Дряново
Основата тук се полага
на твоя разумен живот.
Прекрачваш несигурно прага ...
  629 
А той, вълкът, в овча кожа е сега,
и върви напред гордо преди овцете.
Той води ги всичките към пропастта,
а те вървят след него, навели глава.
И блеят покрай него, подскачат щастливи, ...
  378 
ДВАНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Извайвам те за бъдещ свят, в съня
на творческият устрем съкровен.
Запазвам те с идея през деня
и пак в нощта си светлина за мен. ...
  737 
България
Не знаят колко много те обичам,
не знаят и как често за тебе тъгувам.
Мислят си, че вечно те отричам,
а аз силна тогава те бленувам. ...
  330 
  994 
/на ТФК „Балканика“ – Горна Оряховица/
Годините ти… станаха тринайсет.
Тийнейджър ли си или пък мъдрец?
Ни много млад, ни стар... но да се знае,
„Балканика“ е клуб с фолклорна чест... ...
  935 
ДЕСЕТА ПЕСЕН
Пропуснах хиляди неща наивно.
Труда си, може би, не оцених.
Раздадох се сред злото деградивно,
мечтите си от щастие лиших. ...
  1079 
Той:
Приятно ми е – казвам се Никола!
Тя:
А аз съм Ели, всъщност съм Елена!
Да, редно е да спазим протокола, ...
  378  13 
ОСМА ПЕСЕН
Дъждът ще завали и утринта
макар безслънчева ще е полезна.
Ще напои небесната вода
земята със живителност чудесна. ...
  980 
Вали над тънките стрехи,
разстила светло одеяло,
ръми, не спира,
звънят дъждовните камбани,
а пролетта с тънки пръсти ...
  383 
Както пролетта в земята
нов живот заражда,
така Братята в душата
на учениците знание посаждат.
Наука, като слънцето лъчите, ...
  314 
Звезден друмник, губех вяра,
дух – с уморени крила.
Дирех пристан, тиха гара,
край градчета и села.
Молех ти се: – Боже, мили, ...
  472  13  18 
ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН
Душата ми е святата ми клетва –
единствена и чиста, неизменна.
Прекрасното във тебе чувство следва
и поривът към теб е вест блажена. ...
  637 
ПРОЛОГ
Очакван миг на зов - вълшебен звън
оглася жив небето и земята.
Събужда се светът от зимен сън,
пристъпва романтично красотата. ...
  988 
Правя тъжна равносметка –
в тринайсета съм петилетка.
Де да бяха само пет!
Тогава всичко бе наред.
Нямах ни жена, ни внуци, ...
  824 
2.
Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади. ...
  414  11 
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
  396 
Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да ми ...
  449 
Ти ли беше, дето ме събуди
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...
  721 
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее, а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, в земята пламнала с лъжци и крадци, дето печална балад ...
  547 
Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
  349 
МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов. ...
  347 
За Гоце се знае и много, и малко!
Много, щом в песни прославен е той.
Но често за слава юнашка е жалко,
въпрос да задаваме, чий е герой.
Роден в Македония. С български корен. ...
  382 
Изплакала съм, после съм заспала
и спала съм до три дни и три нощи.
Навън бушувала е страшна хала,
а майка ми била е тръпна още.
Жигосала ме халата проклета, ...
  374 
Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...
  428 
След тежката зима в онази година,
настъпи часът на раздяла,
дошла беше пролет, дома ни подмина,
далече от нас прелетяла!
Светът бе помръкнал. Последната пролет ...
  518  12  26 
Предложения
: ??:??