Вятърът подухваше едва-едва,
в миналото беше тази утринна мъгла,
нощта бе тиха, светла и спокойна,
пееше сърцето като птичка сладкопойна.
Безгрижни двама пак вървяхме, ...
"То - Сърцето"
Защо природата е толкова несправедлива,
не вижда ли, че моето сърце така умира.
То не иска много - стига му и малко,
за да бъде на този свят щастливо. ...
Напразни мечти и безсрамни копнежи,
пламъкът трябва да бъде спрян.
И хаосът, който подреден не ще бъде,
е някъде звездно разпилян, разпилян.
В глътка от китара ...
Отдолу там, под старите липи,
отворила бутик пур ланжерú,
работи денонощно без почивка
и всекиго посреща със усмивка,
продавала гащú, корсет, корсаж, ...
Ти и аз - два различни свята,
ти и аз - странно зависими един от друг,
ти - владетел на моето сърце,
аз - робиня в твойте ръце.
Ти и аз - с поглед един, ...
Аз съм виновна за лошото време,
аз съм виновна за мрачния дъжд -
удавени сънища в сълзи студени,
попарени спомени в цъфнала ръж...
Мен обвинява плачът на детето, ...
За битката жадно ти дните броиш,
сърце, закопняло за кървава свада;
във утрото хладно издигна щат герба
на конник, погубвал със страстна наслада.
Полето красиво, покрито със смърт, ...
Ако никога не целуна твоите устни,
как бих усетила колко са вкусни?
Ако никога не погледна в твоите очи,
как бих видяла, че в тях слънце блести?
Ако никога не почувствам твоята ласка, ...
В молитва ръцете ми дишат във бяло.
Молбата за помощ искри във сълза.
И от детската чиста душа се изтръгва
стон като цвете, родено от бистра роса.
По пътечка ме следва като слънчево зайче. ...
Прашинки сме малки, дори без следи,
в Космоса... свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди
и вихрят стихии... във хаоса.
В небесната книга написана там, ...
Разделяме се, срещнали случайно
очите си в среднощно кафене.
Пространството и времето безкрайни
откриват мигом нови светове.
Поглеждам тихо - празен е перонът, ...
Отново тук се срещаме... след вечността,
нима забрави онова дърво,
което ражда плод, заключил в себе си страстта?
Да, днес съм малко по-различен,
различна си и ти, ...
На масата покривката ми е различна.
От снимки любими, незабравима.
От тях съзнанието ми взима
спомените и преживяванията ми
по светкавичен начин за миг. ...
Изнасилвам столовете с рими.
Щом ми пречат, по масите сядам.
А по масите - трупове миши
ми прошепват унило да бягам.
И аз бягам. Някак безсмислено. ...