Стихове и поезия от съвременни български автори
Помниш ли...
когато първата целувка ми дари...?
Помниш ли как под дъжда
хвана моята ръка...
и по пътя към дома ...
Откровение
Опитвах път, два, но не успях да го направя.
От сълзите на луната претворих една мечта
и скрих я аз дълбоко в своята душа.
В колесницата от облаците бели, ...
Разбрах!...
очите ми
са пълни със сълзи.
Смееш се...
подиграваш ми се ти ...
Все същата жена съм
полът ми не се смени.
Все същата жена съм,
с чувствени гърди,
закръглени бедра, ...
Свински грип
След птичия - и свински грип ни сполетя.
(А преди птичия вилня и луда крава...)
Ако се пръкне още жабешки, каква ще стане тя?!
Какво ще консумират италианците тогава?! ...
Вълшебен дух
Намерих бутилка - отворих - дух хвърчи
и вика: Ще ти изпълня три желания!!!
- Бутилката с водка напълни,
заявих, без грам колебания. ...
Кръстопът на хоризонти
За сто и тридесет години
дали успя да ни научиш
на мъдрост, Столице любима,
та името ти да заслужим? ...
Мечта
Събудих се отново под лъч от светлина,
отвориш ли очи, ти виждаш свобода!
Погледнах аз небето и вкусих радостта,
в бъдещето светло аз виждам красота! ...
Негово Величество
и превърна живота ми в погребение пищно.
Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,
за безверника всичко, за мене си нищо.
Колко дълги молитви отправях към теб, ...
Крушение
Но ти поне докрай се бори, странниче.
И вече знаеш - има и несъкрушими бури.
По правило - в последното пристанище.
Винаги вярна (на Ерато)
наведена, с перо в ръка...
Сърцето ми със нейното в едно е слято,
душите ни - в една душа!
Тя сили дава ми да продължа ...
Бяс
броди из мрачни мисли тя.
От опасността не се боя,
която тропа на моята врата!
Като бик необуздан ...
Незапочнато, вече готово
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
Не вика, не може, ...
Самотни нощи
Има нощи, в които
искал съм да вия на открито.
Зов към луната да отправя,
зов за женска ласка и омая. ...