Стихове и поезия от съвременни български автори
обичам те повече от всичко на света
дори понякога да наранявам твоята душа,
дори и когато болка ти причинявам,
дори когато неволно аз те наранявам,
искам да помниш само това: ...
ПРИКАЗКА С ЩУРЧЕ
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.
Какво от туй? Нима е зле ...
Благодаря
>>>
>>> /на Христо К./
>>>
>>> На крайна спирка аз стоях ...
ЗАБРАВИХ ЛИ ТЕ ?
Забравих ли те? Или си в ума ми още?
Нима мога да забравя твоите очи?
Мисля си за тебе късно нощем,
не заспивам, защото ме боли... ...
Питане
>>> Един въпрос провокация
>>> към младата ни аристокрация:
>>> - Каква далавера се яко върти,
>>> та невръстни още деца, ...
Искам
в студа да сгреят твоето лице.
И нека моето, от стомана, сърце
за теб и мен да разделя на две...
Студът навън там ...
ПРОЗРАЧНОСТ
ограбени, тъжни изплакват се дните.
Какво още искаме? Даже не смеем
с любов да се гледаме вече в очите.
Дъждът се излива със сълзи безбройни ...
Помниш ли ?!
за миговете красиви,
как един ден с думите се заиграх...
как ти подарих словата мъчлаливи.
Потъпках пътеката на хората, ...
Доверието, което ...
Исках да те нараня.
Този път да страдаш ти,
но... отново мен ме заболя.
Боли! Така че по-добре мълчи. ...
Шепот в гората
Че някой някъде търси опека, че някой някъде за помощ зове.
Заслушвам се, спирам, мълвят ми листата за някаква приказка, станала тук.
В миг затреперва сякаш гората, а после замира - не чувам ни звук.
"Ще ти разкажа" - ми каза тогава, в тихия, топлия ден. ...
Отново
В мен трепти отново лудост!
Лудост проклета!
Отново правя висша глупост!
В мен отново тлее буен огън! ...
КАКВА СЪМ?
искат и не искат.
На прилив и на отлив
са чувствата към мен.
Ту искрено жадуват ме, ...
Нощна приказка
Часовникът изтрака във фоайето -
полунощ е. Тик-так, тик-так...
Забива лудо в мен сърцето -
кръвта във вените пулсира пак. ...
Монолог с душата
Седя в празната стая
и предпочитам да съм сама...
Никой не знае за какво мечтая
и за какво съм сама аз сега... ...
БОРИ СЕ
но сълзите му никой не видя.
Усмихна се, макар, че му душата
от болка и горчилка изкрещя.
Обидата, в сърцето се промъкна. ...