През огъня на страстта преминах,
забравила за болката от нейния пожар,
отхвърлях всяка мъка и отричах,
че някой ден и аз ще бъда мъртва от любов.
Така за мен минава всеки сивкъв ден, ...
Пазя топлината на ръката ти,
тук... отляво, до сърцето...
Устните ми помнят аромата ти,
сякаш преди миг били са слети...
Още в близостта ти, развълнувана, ...
Смален ли отново се чувстваш, човече,
мегаполисът когато над тебе тежи?
Като войници са всички блокове строени
и те гледат със толкова слепи и тъжни очи.
В разгара на дните, по пълните улици ...
Научих се да те обичам истински!
Без нищичко да искам във замяна.
Да ме боли от всяка твоя рана,
а радостта ти, и мене да ме радва.
Научих се, до тебе да достигам, ...
На бял кон във нощта пак препускам
и шансовете си отново изпускам.
Отивам сама там, където
не чувства болката в мене сърцето.
Борба за живот, но обречена. ...
Бездомен спомен. Отронен, забравен.
Оголен и изоставен. Истина, обвита във лъжа... Какво направи, какво не можа?
Кървяща рана... Остана. Боли. Открити чувства... И ти.
Забрани... Отбрани... Неразбрани. Гори, но тлее... И мъртво е, но в мен живее.
Идеи и мисли... Смисли. Обичам, изричам, заричам. ...
Безропотно живея ден след ден!
Презирам се,но вече липсва чувство!
Разбирам,че не съм определен
да бъда вещ в житейското изкуство!
А Времето не спира нито миг, ...
Една лъжа сърцето ми разкъса
и то се пръсна - като стъкълце...
Денят ми затова е все навъсен
и все горчи под моето небце.
Нощта ми затова е черна яма , ...
"Обичам те, нали го знаеш, мила!" - мълвиш с обич ти.
Желано е това признание, родено в нежен стих.
Заглеждам се в очите ти притворени,
в устните ти, скрили онзи смях,
в косите, галещи се в мен ...