С – иротен бягаш из пусти улици от тъга, целият омърсен с кал от лъжи и листа от лицемерие. Сълзи
В – ъзгорчиви, обвити в пламенна прегръдка на злото, обливат лицето ти зажадняло за милост. А нощната самота продължава да стеснява в ръцете си деня в сивота.
О – слушваш се за шум, стъпка, вик, лъч, но ...
Как искам да си ти със мен,
как искам да си тук във всеки миг
и липсваш ми в минутите на самота,
и липсваш ми, дори когато аз не съм сама.
Знам, че ний сме разделени ...
Всичко е една жестока измама.
Сякаш за друго, освен лъжливи думи място няма.
Не искам да виждам никой...
Защо ми е да гледам маскираните им лица?
Искам някои да ми каже: "Тичай, ...
ПРЪСТТА ТУПТИ
Минават дни, месеци, години ...
Раждат се нови хора, улици, мечти.
Времето прахосва ги, земята още живи заличава,
само едно сърце в пръстта не спира да тупти, ...
Недей да ме питаш защо съм тревожна
и не питай дали те желая.
Любовта ни със теб е и странна и сложна.
Всеки миг е начало на края.
Говори ми не с устни, а само с очи. ...
-=Нежност в любовта !=-
Има ли за тебе нежност в любовта? А любов?
Гледам те... в тези очи пламъка не виждам.
Защо ръцете ти са все така студени?
Устните защо на самота ухаят? ...
Нека има на света само една мъничка звезда, която с името ти да назова в час на самота. Нека има на света стотици хиляди кралици на хубостта, но само теб бих нарекъл просто красота. Нека има на света, или вече има те в мен но чакам аз реален, силует от забравен спомен.
Силна болка ме прониза, мрачна мисъл озари деня. Сълза в броеницата наниза, бавно, тихо, злокобно догони ме нощта... Седейки в свят, изпълнен с лъжи, мислейки за любовта една. Защо е така? Кой ме нарани? Може би жестоката съдба? Защо всеки миг на щастие е толко скъп? Защо всяка усмивка носи ми сълзи ...
Аз падах и ставах, за теб, за топлият ти глас. Аз робувах и царувах, красиво и славно в последният си час... Те дойдоха за мен, и тихо и нежно затвориха очите ми. В този тъжен, плачещ, есенен ден, ти прободе сърцето ми... И от леда се издигна велика снежна кралица. Сърце безчувствено, очи без цвят. ...
И все те искам, все те чувствам - в мечтите някак си те пускам. Далеч и близо, явно-тайно, размити някак виртуално. И все до мен си, а те няма, усещам шепот, страст, забрана - във устните ми поглед впил, в очите - свойте преоткрил... И тъй е хубаво, фатално, неистинско, но толкова реално за мен, за ...