Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош – ...

Визуализация на аромат...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...

Снегът – едничкото дете
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.
И вече четвърт час седи ...

На стълбите във подлеза – купчина дрипи.
Прехвърча ситен сняг и е студено.
Човек помръдва, после сякаш нещо пита,
очите му се взират мътно в мене...
Със тяло на дете във мръсната си дреха, ...

Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.
Вашия образ ще носят ...

Белият яшмак
Дядо Вели бършеше с бяла ленена кърпа, извезана по краищата с червен конец, потното си лице и врат. Бърше и му се струва, че меките топли ръце на неговата Гюлфие го галят. Споменът го люшна…
Стои на пътната врата, а насреща му върви Гюля, неговата Гюля. Като затропала с ония мънистени ч ...

Когато го целунах за последно,
разбрах, че всъщност аз съм по-богатата.
Анелия Гешева
Дойде съвсем към края в младостта.
Самотна бях. ...

Да се влюбя в живота
Да се влюбя в живота – до сетния връх непристъпен
и да видя с очите на Бог как света ни изглежда,
за начало ми стигат две малки уплашени стъпки
и една овехтяла, но жилава още надежда. ...

Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...​
Пеньо Пенев ("Пътека")
Тази вечер небето на запад кърви... Като рана.
Уморено догаря денят – върху сноп от лъчи. ...

Ако само се обадиш
Ако само се обадиш,
ще те завия с облак от глухарчета,
заченат там,
където жълтурчетата никнат бързо, ...

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...

Eто и най-новата ни песен :)
Вокал и барабани: Zoran Garlick
Китари: Мартин Генчев
Бас китара: Simeon Nikolov
Вокал: Alex Kleckin ...

Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?
Пропаст ми зейна в душата.
Дълги и страшни минути
нямо кръжат в циферблата.
Няма те, няма... Къде си? ...

Навярно за последно днес ти пиша...
Не ми се пише вече. Вече не.
Но няма как да спра да те обичам.
Не и до края на света. Поне.
Но ти го знаеш и така. И ти е ясно, ...

Вечерта се гримира,
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел ...

Михаил Анищенко (09.11.1950–24.11.2012, Шелехмет) — руски поет, прозаик
ХУБАВО
Червенушки и чинки, и врани,
буйни треви и свещенна гора,
как е хубаво всеки по равно ...

Не съм край реката уханното цвете,
не съм на гората върбата зелена,
но в бурята вихър косите ми сплете,
показа ми как като повей да стѐна.
Понеже на глътки те грабя – до суша, ...