Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
1873 резултата
  788  11 
Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето... ...
  760  14  21 
Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...
  1240  19  43 
  2185  17 
  1135  11  11 
Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...
  1037  15  25 
  791 
Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Първан Стефанов
Защо ли трябва да говоря
в пристрастна, тежка тишина? ...
  1788  24  64 
  751 
  1688  10  25 
  822 
Отведи ме, където лекуват с обичане – раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...
  1413  18  22 
В очите ми започне ли да мръква –
това е времето... да ми простиш.
В Душа се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри! ...
  2165  37  30 
Търси ме в лабиринта на страстта!
Сърцето ми е закалена перла.
Не всичко е въпрос на суета,
на пек и мраз, и на дебели нерви.
Аз имам сила от задънен път ...
  753  12  25 
Днес ми се късат глухарчета
и ми се вият венчета.
Пролетни дни като зарчета
е разпиляло полето.
Идват си белите щъркели, ...
  671  10  17 
Дали ѝ казах колко е божествена,
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци, ...
  1056  17  26 
Поети до поета – дал е Господ
и мъдрост, дето тежко да въздиша.
Разкрият ли законите му прости,
животът с чаша вино ще ги плисне.
И се напива първи точно оня, ...
  490  11  18 
  594 
  691 
  717 
Не ме помнѝ, светът е малък,
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх. ...
  1253  19  19 
В живота на мъжа обикновено има две жени –
едната приготвя за него огнище, а другата – клада.
Рая Видинска
Чупиш сърцата ни, сякаш че с брадва
и от парченцата огън си стъкваш. ...
  1237  13  26 
  703 
  681 
  1151 
Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...
  689  11  19 
Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...
  449 
ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА.
Сега съм есенна топола...
Но мога (даже през деня)
да бъда истинска. И гола.
Обичай ме! Това е сън... ...
  1410  18  19 
Какво ми трябва, за да съм добре?
Приятели, едно сърце, китара...
Очите на доброто ми дете,
ръцете на родителите стари,
гласът на по-голямата сестра ...
  1549  25  50 
Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...
  1570  46  42 
Иисуса
Посветено
Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги кафяви плитки и изумрудено зелени очи. "Новата ви съученичка Иисуса" – така ни я представи класната. Първоначално името ѝ ми заприлича на някаква пародия, нещо като Видка, или Желязка, но все ме влечеше ...
  1460  18  65 
  574 
  1546 
  844  12 
  1010 
Зелени надежди и сини мечти –
неделна импресия с вятър.
Съвсем високосно животът лети
и всеки човек е приятел.
Небето е близо и нежно вали ...
  538  18 
  1000 
  746 
  555 
На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...
  934  19  15 
Предложения
: ??:??