Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 176 резултата
1020
2
5
Как неусетно се преместих,
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси, ...
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси, ...
609
12
30
1798
5
14
Глътка обич от тебе дели ме,
а по устните плъзва вината.
Чух да шепнеш ти моето име,
но защо ли заглъхна в тъмата?
Притисни ме до себе си страстно, ...
а по устните плъзва вината.
Чух да шепнеш ти моето име,
но защо ли заглъхна в тъмата?
Притисни ме до себе си страстно, ...
849
10
23
1744
5
13
Емоции, и чувства, и сълзи...
и друго все не мога да предложа.
О не! За мислене – не ме мързи,
но си отглеждам чисто Нова кожа!
А първата разпъвам на тупа́н ...
и друго все не мога да предложа.
О не! За мислене – не ме мързи,
но си отглеждам чисто Нова кожа!
А първата разпъвам на тупа́н ...
554
7
19
Тя е тук! Тя е Новата,
стъпила вече на прага,
и ни носи надежда
и своя добър благослов:
да намираме ценното, ...
стъпила вече на прага,
и ни носи надежда
и своя добър благослов:
да намираме ценното, ...
1003
11
25
1322
1
18
857
3
7
Здравей, дядо Коледа!
Отново ти пише Гошко… Тоест, Георги… От тридесет години ти пиша, но – файда йок. Ни отговаряш, ни ме даряваш…
Едно време, когато бях още Гошко, пишех на дядо Мраз. Добър старец беше - пратя му писмо по другарката в детската градина и хоп: пристигне с големия чувал и извади от т ...
Отново ти пише Гошко… Тоест, Георги… От тридесет години ти пиша, но – файда йок. Ни отговаряш, ни ме даряваш…
Едно време, когато бях още Гошко, пишех на дядо Мраз. Добър старец беше - пратя му писмо по другарката в детската градина и хоп: пристигне с големия чувал и извади от т ...
294
5
13
Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно, ...
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно, ...
533
5
16
1023
2
14
Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
443
9
18
926
3
10
2165
2
12
1042
1
8
767
5
21
831
3
Сега вали, вали навън,
снегът дворовете затрупа,
светът е нежен, цветен сън,
видян предпразнично от упор.
Прозорецът дори е в лед, ...
снегът дворовете затрупа,
светът е нежен, цветен сън,
видян предпразнично от упор.
Прозорецът дори е в лед, ...
1071
7
14
Делнично - празнично. Мисли отронени.
Хлипа небето в нечии спомени.
Вятър в улуците гони врабчетата.
Тъжни са звуците. Голи - дръвчетата.
Мирис на кестени - топли, изпечени, ...
Хлипа небето в нечии спомени.
Вятър в улуците гони врабчетата.
Тъжни са звуците. Голи - дръвчетата.
Мирис на кестени - топли, изпечени, ...
530
6
25
1031
4
7
1359
6
11
Различен празникът е днес,
А можеше да бъде друго...
Затворени в дома, под стрес,
Лелеем медицинско чудо
И храним в себе си надежда, ...
А можеше да бъде друго...
Затворени в дома, под стрес,
Лелеем медицинско чудо
И храним в себе си надежда, ...
938
1
2
1277
5
12
Снежинки започнаха да падат от нощното небе отначало колебливо, една по една, спускащи се от небесната безкрайност, самотни и подмятани от вятъра. След това, малко по-смело, се появяваха на групи, прилепнали кристалните си тела едно до друго. Накрая, някой там горе, отвърза гърлото на торбата, в коя ...
714
3
3
2755
4
4
1711
3
9
Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
649
10
17
1348
4
1336
6
10
1568
2
7
1508
1
3
1118
1
6
707
1
6
А сега накъде? Пита моята глутница луди.
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
849
19
33
1366
6
15
3042
3
3
1048
2
12
2256
5
69
1928
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
