Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
1870 резултата
Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...
  1163  25  26 
  1104  15  19 
Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...
  523  12  17 
Ave
Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...
  763  14  17 
  803 
Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си ...
  1909  30  54 
МИГЪТ
Росица Чакърова
Не търся вечност в топлите ти длани,
а само се улавям за мига,
защото... то това ще ни остане – ...
  643  14 
****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...
  1072  25  38 
Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...
  685  11  22 
И всичко, дето си отива,
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...
  872  16  31 
  947  20 
Капка по капка се стича вода -
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен - и чезнат в пръстта,
плъзва скръбта ми със котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна - сън. ...
  686  14 
  600 
Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...
  971  11 
Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...
  673  11  16 
  1063  11  10 
Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато ...
  499  12 
ОЧИТЕ ТИ ЦЕЛУВАМ
(сонетен венец)
1.
От изгрева на пролет бяла
до сетния ни земен час ...
  2258  24 
Листата до абсурдност са ошарени
сред блудкавата цветност на декора.
Преплитат се окръжности на гарвани,
избягали с последния си орех.
И облаците губят равновесие ...
  616  12  24 
Дива и промéнлива душа си!
В миг си горски пролетен пожар.
В другия си кладенец опасен.
Лятно зрънце в есенен янтар.
Как ли ме намери – горско духче? ...
  597  14 
  893  10 
Всеки ще мине през тази Врата.
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...
  1859  24  49 
Дълбаех с хищни нокти под душата си
ковчег за всички свои страхове,
вината с вкус на кръв и шатъра,
под чийто купол фалшът те зове.
Обесвах думите в смълчани стѝхове, ...
  729  10  23 
Представителен мъж съм ужким –
със пост, осанка, златни очила,
а на огнището ме пращаш с чушки,
че зимата на прага ни била!...
И почва се една жестока битка ...
  747  15  35 
Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...
  525  11  13 
Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...
  803  24 
  602  11 
  774  16 
Избяга Вярата. Надеждата – след нея.
И Любовта си тръгна мълчешком.
Като опразнена бърлога зея –
един студен и изоставен дом.
Заминаха си... Прав им път тогава! ...
  936  15  15 
  808  14 
Къде си, НАДЕЖДА? Къде си, невярна невесто?
Той чака те нощем самотен, притихнал, на бара.
И всичко плати си (забрави да върнеш ти ресто),
последна наздравица вдига с кума си, Жетваря.
И спомня си време, в което в любов му се врече ...
  680  14  41 
  789 
  786 
Тук липсва всяка малка суета
и каменно е, някак много тихо.
Стоя. Пред мен – затворена врата,
зад мене куп листа танцуват с вихър.
В очите ми сълзи се спотаиха ...
  712  21 
И се разлива синьото пред мен...
Морето смъква тънката си риза,
със поглед, ненадейно променен,
по стълби от рапани бавно слиза
в дълбокото, в самата ми душа ...
  971  18  16 
  619 
Сънувах много нощи твоя лик.
С ръце те търсех, с устни те целувах,
а след това пробуждах се със вик!
От мрака твоя образ аз ревнувах.
Така дочаквах първите лъчи ...
  690  10 
  1596 
  1315  14  17 
  1001 
Предложения
: ??:??