azura_luna (Петя Стефанова) - Works

За едната чест...(1 част) 🇧🇬

Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-06-14T17:35:46+03:00 2.1K 23

Сватба в Асуан 🇧🇬

„Не сме ли днеска вече други?
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-05-15T19:57:43+03:00 1.6K 1 40

Молитва за обич (2 част) 🇧🇬

Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на м ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-04-22T23:00:27+03:00 1.8K 28

Молитва за обич (1 част) 🇧🇬

Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-04-03T16:31:04+03:00 2K 20

Плашилото, момчето и пшеничното зърно 🇧🇬

Черната земя пустееше. Старото сламено плашило се усмихваше на слънцето, някак налудничаво, с очите си - две големи черни копчета, пришити за сламата.
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...

azura_luna

Prose » Stories for children

2009-02-03T13:46:03+02:00 2.2K 27

Книгата 🇧🇬

Слънцето се намъкна в стаята на пръсти и загъделичка босите стъпала на спящия. Младият мъж блажено се усмихна, докато звънът от будилника не разбуди, лежащата по ъглите на стаята, тишина. Там нахлу сподавената глъчка от прелитащите автомобили, от вечно каращите се помежду си минувачи и шофьори.
Дари ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-01-23T00:53:23+02:00 1.3K 20

Сарабанда в черно 🇧🇬

Зимното небе беше бледо и ледено. Над черните комини пламтеше декемврийската луна. Разкривената посърнала улица загръщаше в черното си наметало зъзнещите минувачи. Хилавите улични кучета се взираха в месечината. Притаяваха дъх, за да дочуят шепота от цигулката, с която свиреше вятърът. Тъмните дърве ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-12-31T11:22:58+02:00 1.6K 1 30

Бъдник за Малка Коледа 🇧🇬

На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-11-30T18:32:25+02:00 2.4K 35

И всред смеха сърцето си има болката... II част 🇧🇬

Няколко години по-късно Варшава бе частично възстановена след германската окупация. По сградите още личаха дупките от куршумите, за да напомнят за събитията, случили се неотдавна. Шатърът на нечестивите бе рухнал, но прахът му още душеше полското население.
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-11-15T22:35:43+02:00 1.7K 29

И всред смеха сърцето си има болката... I част 🇧🇬

Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-11-11T07:39:08+02:00 1.4K 25

Диаболично кресчендо 🇧🇬

В малката тъмна стая малкото момиченце бе коленичило до старото разкривено легло.
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-11-04T22:20:29+02:00 2.4K 21

Уморено слънце

azura_luna

Photography » Nature

2008-09-21T21:07:25+03:00 3.4K 1 41

Нестинарска всеотдайност 🇧🇬

От обич
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-09-10T22:47:22+03:00 1.2K 16

Гората 🇧🇬

„Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-08-26T19:43:27+03:00 1.3K 14

Ще идвам винаги, докато мога 🇧🇬

Малката бяла къща лежеше сред полето... Всяко лято двамата старци, които живееха там, сядаха пред вратата на къщата, в очакване на малката си приятелка Евелина... Обичаха я като родна внучка...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...

azura_luna

Prose

2008-05-25T13:12:10+03:00 1.8K 21

Страх от пустотата

azura_luna

Photography » Nature

2008-05-11T22:17:43+03:00 1.3K 1 13

Бягство 🇧🇬

До студения болничен зид бе опрял глава млад мъж. Притихнал, в болезнената вглъбеност на хаотичните си мисли, той сякаш се усмихваше... Наоколо бе пусто... Тук-там се мяркаха посетители, приведени от грижи по своите луди...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...

azura_luna

Prose

2008-05-08T23:41:12+03:00 1.3K 14

Великолепието на Русия

azura_luna

Photography » Architecture

2008-05-04T10:19:05+03:00 1.7K 14

Чистата любов осъжда на безсмъртие.... 🇧🇬

Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...

azura_luna

Prose

2008-04-30T20:10:43+03:00 1.6K 19

Подарявам ти живот... 🇧🇬

Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникна ...

azura_luna

Prose

2008-04-03T21:20:44+03:00 1.2K 18

Жестока красота 🇧🇬

Всяка секунда угасва като свещица по един човешки живот от анорексия и булимия...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...

azura_luna

Prose

2008-03-23T12:26:11+02:00 1.5K 1 16

Зад боята... 🇧🇬

"Аз вярвам в мълчаливата любов -
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста!
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!" ...

azura_luna

Prose » Stories for children

2008-03-16T16:13:51+02:00 1.3K 8

Залез

azura_luna

Photography » Nature

2008-03-10T08:24:29+02:00 1.4K 22

Някъде из България

azura_luna

Photography » Nature, Landscape

2008-03-03T23:51:47+02:00 1.5K 9

Песъчинките се прераждат в перли 🇧🇬

„Човешките взаимоотношения са като пясъка, който държим в ръка, докато и малкото не бъде разсипано..."
Немирните детски ръчички загребваха шепи от златистия пясък, обрамчващ като с корона морската шир...
- Мамо, виж как изтича пясъкът между пръстите ми! Мога ли да преброя песъчинките? - питаше с наи ...

azura_luna

Prose

2008-02-19T13:59:48+02:00 1.2K 15

Да се пречистиш в капчица роса... 🇧🇬

Прозирни мечти и копнения кацаха като пеперуди по люляка... Нежно белите цветчета закачливо галеха тънките ръчички, които се стремяха към съвършеството им... Уморена от тичане, тук сред гордо изправените мраморни кръстове, тя намираше успокоение...
Нежното приласкаване на люляка я караше да забравя ...

azura_luna

Prose

2008-02-02T00:00:43+02:00 1.4K 11

На излъганите... 🇧🇬

Не го обичам вече! Какъв е смисълът да живея така? - думите се запечатваха по всяка вещ в кабинета ми... Кръжаха из въздуха като птици с прекършени крила... Блъскаха се глухо в стените... Разрязваха тишината с писъка на изчезналата любов и доверие...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-01-21T18:28:24+02:00 1.3K 11

Избор 🇧🇬

Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-01-13T23:27:44+02:00 1.5K 12

Трите бащини дара 🇧🇬

В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но з ...

azura_luna

Prose » Stories for children

2008-01-04T20:19:33+02:00 3.2K 1 14

Криле на свободата (На жертвите на нечовешката сеч) 🇧🇬

"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-12-30T09:02:52+02:00 2.2K 2 15

Приказка за паричката 🇧🇬

На стената бе окачено масивно огледало, пред което не твърде млада особа въртеше глава с пресилено за възрастта си кокетство... Любуваше се с нескрито възхищение на причудливите форми на лицето си...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-12-26T21:52:35+02:00 1.8K 10

Една корона не означава нищо 🇧🇬

Годината беше 1903. Зимата целуваше с хладната си целувка опустелите улици... Наближаваше Коледа и жителите на Париж с трепет се подготвяха за празничната нощ... Едновременно с надежда очакваха помирението с Англия и английския престолонаследник... Всяко сърце в Париж страдаше от обтегнатостта в дип ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-12-22T08:28:39+02:00 1.3K 8

Влак към звездите 🇧🇬

На перона, зад планините от багажи в нетърпеливо очакване стояха нервничeщи, с премръзнали крайници от декемврийския вятър, пътници. Влакът закъсняваше вече с час, сякаш идваше от оня свят... Впецепението им за миг бе разкъсано от едва доловимото потракване на колела по релсите... Всички се засуетих ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-12-19T20:16:40+02:00 1.3K 7

Кукленски синдром 🇧🇬

В светлата болнична стая на родилния дом Ева бе долепила до сърцето си крехкото нежно същество. То сякаш се усмихваше топло на жената, която му бе дала живот...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-12-06T10:28:31+02:00 1.5K 6

Ламаринено прерязване (на Яворов) 🇧🇬

Градините разцъфтяваха в нежни розови цветове. Памучни облачета се простираха около двата бряга на реката. Весело в дворовете на къщите на тогавашния град жужаха пчели.
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществ ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-12-01T20:35:57+02:00 2K 16

Хляб с отрова 🇧🇬

Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-11-28T17:04:32+02:00 1.3K 7

Легенда за земята 🇧🇬

Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-11-25T22:39:33+02:00 1.6K 7

Закъсняло откровение 🇧🇬

Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-11-24T12:38:31+02:00 1.4K 10

Ноктюрно 🇧🇬

За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-11-21T19:33:45+02:00 1.3K 13

Продавач на души 🇧🇬

Свечеряваше се. Есенният октомврийски ден заспиваше. Само дворът още ехтеше. Звънко летяха гласовете на няколкото деца, бягащи след една топка.
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-11-19T21:48:20+02:00 1.5K 21