azura_luna (Петя Стефанова) - Works

Не по-далече от крушата 🇧🇬

И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-09-24T15:40:00+03:00 1.7K 43

Обетована земя - 2 част 🇧🇬

С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-09-09T16:22:33+03:00 1.9K 38

Обетована земя - 1 част 🇧🇬

Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-09-08T22:55:00+03:00 1.3K 23

Стъклопис за Ангелчо (Из "Стигмата на розата") 🇧🇬

Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталище ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-08-28T10:19:57+03:00 1.5K 23

Стигмата на розата 🇧🇬

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-08-21T10:33:49+03:00 1.8K 34

Бялото сърне 🇧🇬

Високо над скалите, по левия бряг на реката, пълзеше коларският път. Провираше се през поляните, покрай опустелите овощни градини и дерета. Люляковата гора разпъваше гроздовидни, тъмновиолетови съцветия. Слънцето се вмъкваше между тях и се губеше под скалните венци на пещерите.
Между камъните на ста ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-08-10T18:04:55+03:00 1.7K 45

След Илинденско... 🇧🇬

Разляло се бе небето като подница по жаравата от звезди. Луната, сякаш нахапана прегоряла пита, канеше гладните. По нея лепнеше солта от морето, кротко като мъртвец. Преобърнато. Паякът, предачът на сънища, наплиташе бели нишки по тревите. Под тях земята се пропукваше от сушина, сякаш змей бе изпил ...

azura_luna

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2011-07-23T20:00:29+03:00 2K 56

Via sacra 🇧🇬

На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...

azura_luna

Prose

2011-07-02T22:24:48+03:00 1.5K 41

Даница - II глава 🇧🇬

Мълчеше Даница, като утринна звезда по несъбудено небе. Рано бе познала самотността. Животът я бе погълнал и асимилирал в недрата си. Оголяла бе като поле... А какъв ли бе онзи цвят на огъня, който изпепелява човешкото време? Тъмен като вишна или ален като кръв...
Та и първата кръв, която я посвещав ...

azura_luna

Prose

2011-05-24T11:34:00+03:00 2K 36

Даница - I глава 🇧🇬

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-05-13T10:55:58+03:00 3K 3 37

Синджирли мелеклер – от другата страна на огледалото 🇧🇬

Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи ...

azura_luna

Prose » Novellas and novels

2011-04-19T21:41:09+03:00 2.8K 55

Кръчмата, Ахавни джан и питките с локум и орехи 🇧🇬

- Лети и разказвай на робския свят
кое е най-скъпо тук на земята...”
(Аведик Исаакян)
От кръчмата на Бедрос, долиташе глъчка. Песента от радиоточката се смесваше с българо-армено, гръко-турската реч на посетителите. Сякаш покрай кръчмарския тезгях се бяха объркали езиците при срутването на нашенска ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-03-24T14:39:39+02:00 2.2K 1 24

Memento mori (Смълчаната църква и чешмата на щастието - II част) 🇧🇬

“Смъртта е събличане на всичко, което не сме. Тайната на живота е да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма.” ( Екхарт Толе)
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хриз ...

azura_luna

Prose

2011-03-15T21:58:42+02:00 1.6K 21

Memento mori (Откраднатата камбана - I част) 🇧🇬

В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-03-03T11:44:49+02:00 1.5K 15

Домът на парцаливите 🇧🇬

„Децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи...”
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажер ...

azura_luna

Prose

2011-02-13T12:46:30+02:00 1.3K 14

От душата на ореха - II място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал 🇧🇬

Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторъ ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-12-13T22:21:41+02:00 2.7K 31

И дяволът знае да обича 🇧🇬

„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-09-30T15:10:04+03:00 1.6K 11

Брашненият дявол 🇧🇬

“ Човекът не е венец на творението, но не е и исконен злодей. Той е сплав от кал и звезден прах, от мрак и светлина”.
(Паула Лайт)
Всеки петък, по пладне, когато слънцето прежулваше лицето, а работата не спореше, позастаряващият поп Койчо се търкаляше на късите си крачета из село Долно Мераклиево, з ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-07-09T20:27:44+03:00 1.5K 14

От същата кал съзиждат световете си... 🇧🇬

От същата кал лястовиците съзиждат световете си…
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...

azura_luna

Prose

2010-07-04T17:03:37+03:00 1.3K 16

Сълзите на щъркела 🇧🇬

Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-06-04T16:11:17+03:00 2K 23

Непробудно зачатие - II (последна част) 🇧🇬

Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-02-23T13:58:21+02:00 1.4K 53

Непробудно зачатие - I 🇧🇬

Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-02-21T20:47:16+02:00 1.3K 27

Царят, сиромахът и бялата сова - II 🇧🇬

- Ваше Величество, дошъл съм да сватосам дъщеря ми с принца. - казал сиромахът.
- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си, живееш в просешка колиба. Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, ис ...

azura_luna

Prose

2010-02-06T10:38:29+02:00 1.5K 36

Царят, сиромахът и бялата сова - I 🇧🇬

Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...

azura_luna

Prose » Stories for children

2010-02-05T13:51:27+02:00 2.2K 21

Изкуството и „Синьо-зелените дяволи” 🇧🇬

Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-01-24T21:45:33+02:00 1.4K 23

Ни камъче, ни зрънце, ни въгленче 🇧🇬

Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръ ...

azura_luna

Prose » Stories for children

2010-01-12T13:27:10+02:00 2.4K 49

Дървото на желанията 🇧🇬

Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-12-23T23:18:44+02:00 1.7K 49

Никое добро не е безплатно... - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал 🇧🇬

Никое добро не е безплатно...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-12-13T19:54:04+02:00 1.1K 36

Ирис за Агафия 🇧🇬

В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, з ...

azura_luna

Prose » Stories for children

2009-11-12T23:28:54+02:00 1.8K 56

Делба 🇧🇬

В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-10-26T14:06:18+02:00 1.5K 44

Добра 🇧🇬

Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-10-08T15:46:13+03:00 1.6K 52

По Смирненски, "Децата на града"

azura_luna

Collages » Others

2009-09-22T17:23:30+03:00 3.9K 50

Еленчето със сребърните рога 🇧🇬

Месечината се прозина уморена. Свечеряваше се. Между разклоненията на рида спеше бездънно езерото. Могилите, като великани, скръстили ръце в обреден танц, засенчваха гористия бряг.
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-09-06T21:12:22+03:00 1.3K 42

Кървавата икона 🇧🇬

Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...

azura_luna

Prose

2009-08-23T22:38:03+03:00 2.1K 1 64

С вкус на масло и ягодово сладко... 🇧🇬

Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-08-09T20:52:12+03:00 1.4K 37

Магарешки бодили по душата 🇧🇬

Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-07-21T22:15:58+03:00 1.7K 59

Вълче семе 🇧🇬

Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-07-10T01:51:53+03:00 1.7K 1 47

Кладенецът 🇧🇬

"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-06-30T21:51:03+03:00 1.7K 57

Жива вода 🇧🇬

Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-06-24T19:32:33+03:00 1.9K 50

За едната чест...(2 част) 🇧🇬

Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...

azura_luna

Prose » Short stories

2009-06-16T01:59:03+03:00 2K 57