Живеят на нашия гръб и често толкова близо,
на приятели верни преструват се, плюят ни в гръб.
Усмивка ехидна в душите ще пратят уж закачливо,
казват приятелю нямам ти зъб.
Така ли се питам любов в душите се гради? ...
В плен сърцето искаш да ми вземеш,
душата да стопиш с мрачния си глас.
За роб така ли мислиш че ще ме наемеш,
небрежно да ме хвърлиш като мокър фас.
Прегръдка някаква, после ще заминеш, ...
В душата понякога става ми мъчно,
да питам сърцето защо ми мълчи.
Устата да бълва думите злъчно,
В мене човече любов отключи.
Да страдаш от злобните приказки днес, ...
Страшно е, страшно е, братче, признай,
Искаме, искаме не казваме дай.
Живеем различно не както преди,
Керванът върви кучето лай.
Подреждаме листи, кметове разни, ...
В този тих безоблачен простор,
сълзи безсолни къпят моето сърце.
С любов душата ми, рисува красивия декор,
то всичко, всичко е изписано на моето лице.
Сърце престорено не дава капчица любов, ...
През бури всякакви повярвайте,
преминал калните пътеки в моя къс живот.
Каквото искате мислете, и не се сърдете,
не позволявам Аз да бъда нечии робот.
В огъня на парещите ви езици, ...
Една поука, една победа,
със себе си неспирно водим борба.
Човек, човека не иска веч да гледа,
да рови мъчи се в нечия съдба.
Една поука всеки ден върви с нас, ...
Залутани, объркани. Защо да правим другите така?
Сърцата водят ни по своите пътеки,
в живота има хубави неща.
Пресъхнали очите нямат вече и сълзи,
потънали в нашите проблеми, ...
Седя в покой, тишината ме мъчи,
подгизнал в кал от мръсни тълпи.
В ушите омразно някой ми грачи,
душата, сърцето, човече, не спи.
Вървя си по пътя, не гледам встрани, ...
Понякога е трудно, понякога е жалко,
на някого угодно е сега да си глупак.
Понякога ни трябва много, много малко,
бягай ти от оня дето прави те простак.
Понякога е трудно дори това да правиш, ...
Потънал Аз в своето мълчание,
дълбоко търся в себе си покой.
Не чувствам болка, никакво стенание,
любов и обич знам сега са мой.
Потънал Аз в облаците многоцветни, ...
Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата, ...
Кой в душите ни болни опитва да бърка?
Сърцето да къпе в порой от сълзи.
Живота отвсякъде борим с мъка,
в ушите си чувам от свой се пази.
Душите мечтаят за обич, за чиста любов, ...
Пресъхнала уста, горчи дълбоко в душата,
сърцето търси болката сега.
Не ме е страх, приятелю, от самотата,
забравили за любовта. Това, това ни е греха.
Пресъхнала уста. Вярата изгубили в сърцата, ...
Какво е Любов? Когато я няма,
изгубена някъде, незнайно къде.
Мъчим да срещнем любовта си голяма,
на края се чудим сега накъде?
Какво е Любов? Когато не топли, ...
Искам завинаги мен да забравиш,
в душата било е каквото било.
Не искам миг дори да ме жалиш,
не слагай, не слагай черно було.
Аз всичко забравих то бе отдавна, ...
Поех по оня път, невидим за очите,
единствен душата и сърцето ще ми сгрей.
Не знам дали ще видите следите?
Обичта в сухия повей.
По него се любувам на природните картини, ...
Аз срещам погледа ти все по-рядко
и думите ти странни лъхащи печал.
Дори усмивката не беше тази,
нима за мен не ти е вече жал?
В спомени остави мигове приятни, ...
Ще си заминем! По пътя прашен,
едва ли някой от това ще го боли.
Недей, недей гледа ме тъй уплашен,
кога започна? За миг живота, така се търколи.
Ще си заминем! Оставили следи, ...
Къде сме сега? По пътища прашни,
с рани дълбоки на босия крак.
Годините станаха толкова страшни,
неспирно гоним поредния си влак.
Къде сме сега? Отново в окови, ...
Оставихме доброто някъде зад нас,
незнайно как поехме пътища различни.
Забравихме роднините, приятели и вас,
душите станаха ни толкова безлични.
Вярата в сърцата някъде скътахме, ...
В пламъци любовни Аз изгарях,
повело ме сърцето, знаещо защо.
В душата радост честно и повярвах,
всичко в нас замесено е от едно тесто.
Когато някой каже ми, че съм пораснал. ...
Престорен не обичам да живея,
очи в очи говоря в пряка реч.
Понякога повярвай, че немея,
приятели намирам трудно веч.
Човек не знае с кой да тръгне днес, ...
Свещта догаря, пламъкът изгасва,
сърцата търсят в него любовта.
Кому са нужни толкова богатства?
Едни на сухо. Други в калта.
Свещта догаря, пътят ни показва, ...
Свещта в сърцето не гори, а сякаш тлее,
душата посивяла е от злоба в човешките очи.
Усмивката в лицата мъчи се, не може да изгрее,
всичко в нас за дълго ще горчи, горчи.
Все по-често иска ми се да немея, ...
Дали обичам? Сърцето често пита,
то знае в мене най добре.
Когато обич в душата в нас се вплита,
сърцето, сърцето знае кой да избере.
Ще стопли ли в студените ми нощи? ...
Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си, може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата, ...
Моят живот продължава… повярвай,
напук на мен… на враговете дори.
Така душата… казва дарявай,
с трудностите… докрай се бори.
Той продължава, въпреки всичко, ...
Срещна ме, да… не ме подмина,
в лицето лъхна отново топлина.
В душата ми понесе се лавина,
сърцето пак остана с празнина.
Спомените в мен не ще останат мрачни, ...
Сонет 7
Вземи от мен сега каквото щеш,
сърцето и душата няма да ми вземаш.
Не искам нищо аз от теб да ми дадеш,
дори в сърцето спомени за мен да имаш. ...
Обичта не си отива
Защо ли мислим обичта че си отива,
отиват си неумеещите да обичат.
Недей, човече. За нищо ти недей унива,
потъват тези, където обичта отричат. ...
