diesto (Данаил Антонов) - Works

Ръцете ти са мост 🇧🇬

Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-06-06T10:15:16+03:00 523 6 6

От толкоз умиране, заобичах живота! 🇧🇬

Дълго помня. Всички животи.
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-05T12:21:19+03:00 465 1 1

Родена да те обичам 🇧🇬

Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-06-04T12:26:13+03:00 458 1 1

Само любов ще вземем 🇧🇬

Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-06-01T08:19:02+03:00 768 1 3

Когато скитник си намери дом 🇧🇬

Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-31T01:20:08+03:00 649 2 5

Черновата на живота ми 🇧🇬

Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-30T11:17:57+03:00 470 2 5

Предсказана 🇧🇬

Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-29T08:05:30+03:00 496 5 4

Целувки за черни дни 🇧🇬

Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-28T08:01:03+03:00 714 5 9

За вълците в хората 🇧🇬

Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-24T16:37:11+03:00 460 1 2

Искай ме дълго! 🇧🇬

Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-23T16:29:11+03:00 467 2 5

Къде си ти, самонадеяност? 🇧🇬

Къде си ти, самонадеяност?
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-05-22T18:48:19+03:00 443 4 4

Амнистия от Господ 🇧🇬

Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-21T21:40:38+03:00 1.3K 6 15

Заливът Зигра

diesto

Photography » Nature

2024-05-19T22:43:02+03:00 802 2 7

С очите на сърцето 🇧🇬

В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-05-18T13:52:13+03:00 536 4 6

Вълци в кучешка кожа 🇧🇬

Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-17T01:57:17+03:00 438 3 2

Па(п)лач 🇧🇬

Пред лозунгите с дървени клишета
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника? ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-05-16T11:39:36+03:00 767 3 4

Не мога да те обичам тихо 🇧🇬

Дали да те обичам тихо,
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...

diesto

Poetry » Love, Landscape

2024-05-15T11:37:55+03:00 482 1

Когато ще е късно 🇧🇬

Вървя със плахи стъпки по земята,
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-14T15:58:57+03:00 426 1

Сърцето ти в сърцето ми 🇧🇬

Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-10T23:36:14+03:00 495 4

Живот на сушата 🇧🇬

Прости ми, че понякога ме няма,
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-10T06:48:16+03:00 933 3 6

Не е достатъчно 🇧🇬

Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-05-07T21:00:17+03:00 448 1 1

Когато бях скиталец 🇧🇬

Скиталец бил по пътя на живота,
усещах омагьосания кръг.
От пустото във празно, през просото,
и кривото на крушата отвъд...
Понякога ме стягаше в гърдите ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-30T17:33:04+03:00 389 2

Благодаря за недообичането 🇧🇬

Простете, че не ви благодарих
и не оставих от безценното си време,
защото цялото на вас го посветих,
а дявола поиска мен да вземе.
Не мога поотделно да ви казвам, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-27T19:16:22+03:00 459 1 7

Попитах морето 🇧🇬

Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-26T11:14:16+03:00 441 1

Хербарий 🇧🇬

Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-25T12:42:34+03:00 404 1 1

Оцелял, за да обичам 🇧🇬

Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-04-24T17:29:20+03:00 445 2

Блажен съм да те имам 🇧🇬

Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-04-23T09:26:24+03:00 482 3 4

Прѝстанът на моята обич 🇧🇬

В/икът ми онемява в тишината.
Р/ъцете ми, треперейки те търсят.
Е/динствена - надеждата е сляпа.
М/орето се вълнува, аз се кръстя.
Е/стествено, че сигурно от страх, ...

diesto

Poetry » Love, Acrostics

2024-04-18T18:11:30+03:00 1.4K 7 24

Мъката на живите 🇧🇬

Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-18T11:27:33+03:00 448 1 1

Монолог 🇧🇬

Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-17T17:00:28+03:00 425 1

През сенките на щастието 🇧🇬

Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-16T11:29:43+03:00 407 1

Тумористично 🇧🇬

Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-13T12:33:30+03:00 412

Гледните точки от стълбата 🇧🇬

Сред мрака на лиричната ми същност
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-12T11:03:35+03:00 413 1

Петото измерение 🇧🇬

Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-04-11T15:46:43+03:00 424

Прегръдка вместо полет 🇧🇬

Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-04-10T17:30:22+03:00 895 6

Суша 🇧🇬

Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-09T13:29:18+03:00 390

Прелято вино най-горчи 🇧🇬

По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-05T08:42:48+03:00 400 2

Песен за живота 🇧🇬

Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-04T08:01:29+03:00 441

Контраст 🇧🇬

Ако всички, които твърдят,
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-03T13:19:47+03:00 418 1

Когато се събудят щастливите 🇧🇬

Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-04-02T11:50:54+03:00 373 1