diesto (Данаил Антонов) - Works

Сега и завинаги 🇧🇬

Преди да се изплашиш, че ще тръгна
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-03-31T11:32:45+03:00 734 4 3

Къде си ти, човечност? 🇧🇬

Къде си се загубила, човечност,
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-30T12:47:06+02:00 436 2

На Баща ми 🇧🇬

Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-29T06:18:27+02:00 467 6 5

Аз, късметлията 🇧🇬

Отскоро се гневя на две клишета,
и обземат ме низки страсти.
Първо, че само силните имат късмет,
и второ – нямало пълно щастие.
В коя точно част се намирам, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-03-23T16:20:06+02:00 461 1

Прераждания 🇧🇬

До сетния си дъх ще съм учуден,
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-03-22T09:49:39+02:00 448 10 8

Отзвуци във времето 🇧🇬

Започвам да изпадам в откровения.
Понякога нарочно - да се скрия
от хората, които чуват немия,
а глухи са за този, дето вие...
Човекът, уж на Господ е подобие, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-21T15:46:33+02:00 461 2 1

Стари истини 🇧🇬

Мълча пред истеричния си гняв.
Зад зъбите си стискам стари истини.
По-стари от разглезения свят,
във който всичко някак е безсмислено.
И хората изгубиха човешкото. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-19T10:09:12+02:00 455 3 3

Превенция 🇧🇬

Денят е обещание от Господ,
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-15T11:01:00+02:00 440 3 2

Нау̀чи ме да вдишвам нежност 🇧🇬

Понякога сърцето ми се свива
в конвулсия преди да те поеме,
и в миговете толкова щастливи,
за твоята любов ми трябва време...
И сигурно приличам на учуден, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-03-14T12:09:15+02:00 497 10 8

Между ината и любовта 🇧🇬

Дилемите в живота ми не спираха.
Предчувствия ме лъжеха стократно.
Съдбата във вина да подозирам -
нахално е (предвид че съм инат).
Пословична бе мойта проклетѝя, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-13T11:34:59+02:00 437 3

Троянския конник 🇧🇬

Аз пребродих света, за да търся утеха
и при свои, и чужди намирах подслон.
С мен бедняк е делил хляб и дреха,
ала нийде не сетих мое място за дом...
И угрижен се лутах по неведоми пътища, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-12T12:29:35+02:00 404 3 1

Кривото колело 🇧🇬

По онази крива пътека,
по която отдавна вървя,
съм намирал любов и утеха,
много болка и долна лъжа...
И защо все на мене? - се питах. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-03-08T10:06:15+02:00 443 1

След сто години... 🇧🇬

Аз съм безумно богат на спомени.
(Съвсем логично при толкоз минало.)
Може и да звучи нескромно,
но са достойни за книга и кино.
И се чудя дали ще ми бъде страшно, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-07T09:44:25+02:00 773 1

Нова надежда 🇧🇬

В началото на родовата кал,
когато кой и от какво - било неясно,
кокошката, яйцето ли, Адам -
и Бог дори не знаел свойто място.
И в хаосът подреждал всички твари. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-06T14:02:53+02:00 448 2

Дордето ходя 🇧🇬

Напред вървя и съм изправен.
Където лазил съм, не се завръщам.
По мене още хвърлят камъни,
а аз събирам ги за нова къща.
И в мойто ясно по начало бъдеще, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-05T06:42:30+02:00 486 4 6

С любов срещу омразата 🇧🇬

Душите нам покварени, ще смие
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-03-02T11:54:12+02:00 558 3 1

Сеч из корен 🇧🇬

Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-02-29T10:46:04+02:00 691 12 11

Реална утопия 🇧🇬

В секундата се сбират толкоз мигове,
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-02-28T12:17:56+02:00 441 1 4

От люлка до гроб 🇧🇬

Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-27T08:44:17+02:00 464 1

На коляно 🇧🇬

Напоследък ме наболяват костите,
и върти ме колянната става.
Отговарям все по-просто.
Рядко питам. И се смълчавам.
Вече не меря по час кръвното, ...

diesto

Poetry » Love

2024-02-24T12:11:02+02:00 408 2

Ядосан на времето 🇧🇬

Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-23T10:29:53+02:00 904 1

Войник на съдбата 🇧🇬

Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-22T16:26:39+02:00 450 1

Когато тъгата се завърне 🇧🇬

Някой ден ще се върне тъгата,
и ще легне удобно в твоите мисли.
До синьо в юмрук ще ти стиска душата
от гняв, че говориш вместо с мене,... на листите.
Някой ден ще протегнеш ръце, ...

diesto

Poetry » Love

2024-02-21T11:16:40+02:00 836 1

Любов, за която ми се мълчи... 🇧🇬

Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам, ...

diesto

Poetry » Love

2024-02-20T21:28:54+02:00 541 3 2

Цветя за поета 🇧🇬

Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-02-16T15:21:26+02:00 420 2 1

Ако човек е напълно честен... 🇧🇬

Там, скрита между етажите,
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-15T20:17:54+02:00 1.1K 1 1

Дано човешкото остане живо! 🇧🇬

Нескрито ме боли. Съвсем наистина...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-02-13T10:47:46+02:00 830 1

След толкоз безутешна самота 🇧🇬

Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-11T08:28:04+02:00 915 2 1

Моя о̀рис! 🇧🇬

Аз, вперил в теб щастливото око,
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-09T19:41:33+02:00 802 3

Почти ода 🇧🇬

Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-08T10:15:15+02:00 434 1 1

Любимецът на Господ 🇧🇬

Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-06T23:48:38+02:00 811 1 5

Вълчица с овча кожа 🇧🇬

Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-02T21:13:04+02:00 431 3 1

Светът ти е по мяра, когато те прегръщам 🇧🇬

Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-02-01T11:32:30+02:00 473 3 2

Различен 🇧🇬

Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-01-31T09:14:51+02:00 419 3

Последният пламък 🇧🇬

В деня, когато ми просветна,
пред мен не виждах хоризонт.
От сълзѝ сдобих се с късогледство.
Самотата си превърнах в дом.
Не виня за разрухата никой, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-01-30T12:36:02+02:00 404 1

До последен дъх 🇧🇬

Ти ме обичаш като никоя друга...
Аз зная, че имам някакви спомени,
ала те с душата ми се сбогуваха,
сякаш от тяло на смъртно болен...
А аз те вдишвам новородено, ...

diesto

Poetry » Love

2024-01-26T16:01:02+02:00 467 3 3

Шахматно... 🇧🇬

Аз цял живот навярно тебе търсих.
Да бъдеш дом на моята съдба.
Наистина те вярвах. Честен кръст!
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих, ...

diesto

Poetry » Love

2024-01-25T15:48:55+02:00 1.1K 5 2

Светѝ грешник 🇧🇬

От първите ми трепети любовни,
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно,
на хората не вярвам чак пък толкова...
И вързал на живота тенекѝя, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-01-23T07:05:56+02:00 456 5 5

Свещ за благодарност 🇧🇬

За някакъв нищожен миг,
представата ми - да те няма,
крещи за теб с неистов вик,
от мъка, болка, и от жажда.
Тогава силата ми мъжка, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-01-22T08:14:52+02:00 475 3 2

Вълчи нрав 🇧🇬

Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-01-18T14:59:08+02:00 491 4 3