diesto (Данаил Антонов) - Works

Имал - дал! 🇧🇬

Стига толкоз сърдито нещастие!
Разболях се от псевдолюбови.
Нямам време за бледи участия
и за фалш във измислени роли.
Ще затворя вратите в душата си. ...

diesto

Poetry » Love

2022-09-11T16:07:23+03:00 741 7 7

Жена се чака, като дъжд 🇧🇬

Дъжда се е загубил. Вероятно...
Незнайно накъде се изпарѝ.
От слънцето горя до безвъзвратно,
тъй както ме изпепелявяш ти.
Бленувам го задъхано и жадно. ...

diesto

Poetry » Love

2022-09-10T19:12:35+03:00 879 3 2

Като в стара приказка... 🇧🇬

Аз знам, че като мен не вярваш в обичи
от вятър и мъгла на думи.
И някак не усещаш нищо повече,
освен след тях, че все се губиш...
А те си тръгват. Безвъзвратно. ...

diesto

Poetry » Love

2022-09-09T22:16:19+03:00 432 3 1

Теоретично 🇧🇬

Откакто имам теб, (съвсем теоретично)
отказвам всички набези, любовни.
Все бях преподавател по обичане,
а вечно, ненаучени ме тровеха...
И колко още да отдавам себе си? ...

diesto

Poetry » Love

2022-09-06T12:05:47+03:00 564 1 1

Зачевам се в теб... 🇧🇬

Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете ...

diesto

Poetry » Love, Erotic

2022-07-02T11:57:35+03:00 1.9K 3 2

Понеже никога не си отивам. 🇧🇬

Понеже никога не си отивам,
(поне смъртта ще ме намери)
аз моля да не си обидена,
ако стоя на нечие предверие...
И вероятно пак ще ме излъжат, ...

diesto

Poetry » Love

2022-05-24T17:24:25+03:00 478

Орисѝя 🇧🇬

Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...

diesto

Poetry » Love

2022-04-13T10:15:21+03:00 522 3 1

Скитник 🇧🇬

Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...

diesto

Poetry » Love

2022-04-10T21:45:19+03:00 610 3

Все още тихо ме болиш... 🇧🇬

Болиш ме. Още тихо ме болиш.
Очите ми не смеят да изплачат.
Страхувам се да те напиша в стих,
защото стиховете ми за теб са мрачни.
А ти ми светеше. Като зад облак. ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-31T10:07:08+03:00 605 3 4

Горещо е... 🇧🇬

Горещо е. И мъчно. И самотно.
На всичкото отгоре - пълна скука.
Такава мижитурка е живота,
замлъкнал от страха да не е чут...
Събрал е вътре в себе си и Тебе, ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-27T15:33:26+03:00 540 4

Обичането не е обещание! 🇧🇬

Спокоен съм. Потънах от обичане.
Брегът ми се удави от сълзи.
За тебе любовта ми стана ничия.
Отгледах си безкрайни тишини.
Разбира се, признавам, че е трудно. ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-26T13:28:09+02:00 467 2

Извънреден Видовден 🇧🇬

Аз разбирам живота, за Бога!
Отговорих на всички въпроси.
Вие какво научихте, хора?
Че в главите сте адски боси?
Или любов как да чувствате? ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2022-03-25T19:56:33+02:00 491

Любов на думи 🇧🇬

Любовта ми си тръгна, уплашена.
Непотребна, сякаш нищо не струва.
Без докосване нищо не значи.
От магия превърна се в лудост.
Вероятно отишла е другаде. ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-20T10:36:30+02:00 757 3 2

По Фотев 🇧🇬

Когато си отида от живота
и болното ми тяло ще изстине,
аз моля - не залепвай некролог!
Едно стихотворение ми стига.
И малко ако може от морето. ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-19T12:14:51+02:00 482

Не избирайте обич за клетва! 🇧🇬

Аз не искам сълзите Ви. Не!
Нито моята мъка да жалите.
От душа и разбито сърце,
много моля - Недейте да страдате!
Кръста нося си. (Страшно тежи.) ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-19T09:27:31+02:00 674 2 1

ж.р. (Самота) 🇧🇬

Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-17T09:56:51+02:00 656 2 4

Даже няма в кой да се влюбиш... 🇧🇬

Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш. ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-13T17:46:16+02:00 507 1 2

Изпращане 🇧🇬

Сега ще те изпратя, подобаващо
от себе си, а после ще си ида.
Там, дето със сълзите ми, удавящи
душата ми е мъчна от обида.
И някак ще живея във покоя си, ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-12T10:14:35+02:00 451 1 1

Несъдържателен 🇧🇬

Навярно скоро ще се намълчиш
и вероятно ще потърсиш моя глас,
но с тази тишина ми причинѝ,
че всъщност аз за тебе онемях...
Недей да се насилваш. Преживял съм ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-05T09:31:41+02:00 591 2 1

Затвор 🇧🇬

Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен. ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-04T14:45:31+02:00 489 2

Любима грешка 🇧🇬

Не искам да съм камъче във обувката,
трън в петата и пръчката между спиците,
да ме гледат слепци под лупа
и от пълзящи да правя птици!
Аз не мога да съм нейде в ъгъла, ...

diesto

Poetry » Love

2022-03-03T11:12:18+02:00 503 1 1

Очите ще си изгледаш... 🇧🇬

Недей да ме обичаш повече!
Душата ти в безпътица се скита.
Копнежа ти по друга обич,
като кинжал пронизва ми гърдите.
Напразно аз пред теб възкръсвах, ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-27T18:59:34+02:00 566 2 1

Но аз ще протестирам!.. 🇧🇬

Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла. ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-20T15:38:40+02:00 470 3 1

Животът ми е вехто портмоне... 🇧🇬

Животът ми е вехто портмоне.
Тъй празно, като бедност в промеждутък
на снимка, малко дребни за кафе
и някакъв безумен махмурлук.
В очите ти прочитам неугода. ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-17T10:56:17+02:00 644 1 7

Ако не можеш да обичаш истински... 🇧🇬

Ако решиш да ме обичаш истински,
(Поетите не вярват в думи. Парадокс.)
не искам с теб във писмен вид.
Все още лъхам на живот.
Хвърли се в страстите си на безумие. ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-15T12:05:04+02:00 540 1

Когато свърши и това обичане... 🇧🇬

Когато свърши и това обичане,
тогава вероятно ще съм чист.
Ще бъда сам на себе си и ничий,
като един излишен празен лист.
Счупѝ ми после химикалката! ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-13T12:12:10+02:00 588 1

Претеглено 🇧🇬

Премерих любовта си на кантара.
От другата страна сълза изплаках.
Оказва се, че аз съм лека та̀ра.
Тежат ми само мъките в душата.
Изобщо ме завръщай, дето бях! ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-12T13:38:58+02:00 477 2

Илюзорно 🇧🇬

Аз знам, че някъде дълбоко
си страстно влюбена във мене,
но падала си от високото
с голяма дължина във времето.
И още повече, че всъщност ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-11T06:52:12+02:00 521

Тя е всичко! 🇧🇬

Тя е тъй многолика.
И предрешена често.
Идва без да те пита.
Влиза с взлом и със нежност.
Като полет на ангел, ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-08T19:32:29+02:00 1.3K 3 3

Защото помня! (Да му се не види) 🇧🇬

Не искам вече думи за обичане.
От всички обичи се разболях.
Недейте моля да се вричате.
Прилича истината на лъжа...
От днес предавам се на самотата ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-06T15:09:54+02:00 495 3 2

Обречени 🇧🇬

Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка.
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна.
Уви, за кратко разминаване, ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-05T10:59:18+02:00 496 2

Рикошет 🇧🇬

Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-03T11:15:19+02:00 555 1 5

Бѝле 🇧🇬

Ти може нищо да не знаеш,
или си в неведение разсеяно,
но мойте пръсти ще разкажат
за нежно-влюбена самонадеяност.
Ти може нищо да не знаеш, ...

diesto

Poetry » Love

2022-02-02T09:53:21+02:00 465 1 1

Обидена нежност 🇧🇬

Онази моя нежност си отиде.
Навярно я уплаши с празни думи.
Ранена е. Злопаметна. Обидена,
а липсата ѝ води ме до лудост.
И вместо нея идва злобата, ...

diesto

Poetry » Love

2022-01-29T10:54:11+02:00 483 3 2

Посока в бездна няма... 🇧🇬

Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш, ...

diesto

Poetry » Love

2022-01-27T14:13:28+02:00 466 4 8

Самотното сърце 🇧🇬

Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж, ...

diesto

Poetry » Love

2022-01-26T16:22:31+02:00 703 6 3

Дали ще понесеш? 🇧🇬

Навярно дотежавам на душата ти.
(Аз сам на себе си съм вповече.)
Побирам повече тъга,
наред със цялата си обич.
Не се изтрива минало със гума, ...

diesto

Poetry » Love

2022-01-02T22:39:40+02:00 602 1 1

Още рано е... 🇧🇬

Аз някога ще си отида от живота.
(От смърт със сигурност се върнах.)
Не знам дали се случи за добро,
или на злото гръб обърнах...
Каквото! Имало така да бъде. ...

diesto

Poetry » Love

2021-12-30T18:01:25+02:00 785 3 2

Панацея 🇧🇬

Понякога, при много лошо време
у мен я наболява любовта.
Хронично е. Отдавна наранено -
сърцето ми от мъка изваля...
И някак си оставам само в думи. ...

diesto

Poetry » Love

2021-12-30T07:30:51+02:00 931 3 2

Едносъщен. 🇧🇬

Не се променям. Едносъщен съм.
Такъв, чак непонятен до съвсем.
Единствено си сменям само къщите.
Във дом не случих никого за мен.
Вероятно ме намери тъй, случайно. ...

diesto

Poetry » Love

2021-07-30T13:50:05+03:00 561 1 2