diesto (Данаил Антонов) - Works

Ще свикнеш 🇧🇬

Напът съм да си тръгна. Много тихо.
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички
стихове,
че даже болката да я боли. ...

diesto

Poetry » Love

2021-07-25T15:59:20+03:00 642 2 4

Не вярвай!... 🇧🇬

Не вярвай на затръшната врата!
Не вярвай на гнева и на обидата!
Капани са това на любовта.
Заблуда е от теб, че си отивам...
Не пускай от окото си сълза - ...

diesto

Poetry » Love

2021-07-21T22:42:07+03:00 656 1 1

На прага... 🇧🇬

Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...

diesto

Poetry » Love

2021-07-09T12:30:09+03:00 653 2 2

От пепел не горя! 🇧🇬

След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли? ...

diesto

Poetry » Love

2021-07-03T21:22:19+03:00 550 4 4

Адрес: ул. "Надежда" 🇧🇬

Аз трябва много да съм ти сърдит!
Да съм избягал, страдащ и ядосан.
Да моля в някой друг да заболиш
и него да превърнеш в просяк...
Ала не съм. Крещи ми тишината. ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-27T08:02:20+03:00 610 4 4

Повярвана илюзия 🇧🇬

Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни. ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-21T00:04:46+03:00 615 2 4

Между два свята... 🇧🇬

Аз мълча и забравям наужким
всеки спомен в сълзи, извалял.
Всяка нежност, копнеж или нужда.
Всичко, дето с любов съм ти дал...
Няма как да се сбъднем отблизо. ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-13T13:19:06+03:00 579 2 2

Защото си Ти! 🇧🇬

Защото си единствена сред многото.
Защото си в душата ми, душа.
Защото всеки път, когато казвам сбогом,
ти казвам пак - добре дошла!
Защото първо те видях, след туй прогледнах. ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-12T10:45:09+03:00 729 5 3

Разлъка 🇧🇬

Не сме си обещавали блаженство
и болка до сълзи, порой от мъка,
но свърши се, макар да не е честно.
И сбъднахме единствено разлъката.
Ти много вероятно ще ме спомняш. ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-11T07:38:57+03:00 577 2 1

Душа в душа 🇧🇬

Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-06T09:57:24+03:00 751 6 4

Ти, моя първа пролет! 🇧🇬

Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-04T22:37:55+03:00 936 4 4

Душата ми е дом. 🇧🇬

Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно - ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-04T07:50:33+03:00 517 3 5

Като за прошка... 🇧🇬

Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение. ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-02T12:21:32+03:00 548 1 1

Пито – платено 🇧🇬

Няма да се оплаквам повече.
Всичко, пито – платено. Точка.
Ще посипя с пепел и тая обич.
(От твоята, че още горя впрочем.)
Ще си взема на рамо болката ...

diesto

Poetry » Love

2021-06-02T09:35:23+03:00 568 2 1

Самотни ръце. 🇧🇬

Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла - ти, ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...

diesto

Poetry » Love

2021-05-30T02:17:39+03:00 814 5 12

Празно 🇧🇬

Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира...
И Ти, като в безплодното поле, ...

diesto

Poetry » Love

2021-04-10T08:00:27+03:00 597 3 5

Врати... 🇧🇬

Колко тегав е пътят към вкъщи!
До последния миг те държах,
но разплитаме възел от пръсти.
Всеки влиза в различна врата...
И тогава светът замълчава. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2021-03-23T17:26:27+02:00 1.1K 5 2

Истинска си... 🇧🇬

В две празни чаши от уиски
изветряват капките от дъното.
Вкусът на устните ти липсва ми,
макар че дишам с твоя дъх...
Едно голямо още си наливам. ...

diesto

Poetry » Love

2021-03-16T22:05:38+02:00 779 2 2

От Бога съм върнат или Дявол ме не взе? 🇧🇬

От мене взимали са плът и кръв.
И рани имал съм, ужасно мъчни.
На Господа му имам зъб,
че под носа вратата ми затръшна.
Умирал съм. Наистина. Аз помня, ...

diesto

Poetry » Love

2021-03-13T19:24:17+02:00 660 1

Хаосът, който ме подрежда... 🇧🇬

Нощта е предизвестие за сън.
За сън ли? Не заспивам, нецелунат.
Очертва се безкрайност. Но отвън,
а този свят без теб е кръгла нула...
Луната е студена стъкленица, ...

diesto

Poetry » Love

2021-03-06T16:41:53+02:00 690 6 5

Като в разлъка... 🇧🇬

Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-28T07:50:55+02:00 622 2 1

Като в рождение... 🇧🇬

Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват).
Безумно искам те. За вечност да си моя!
От себе си изтрих това сбогуване...
Разбира се, че още ми е тъжно ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-24T06:23:15+02:00 536 2 3

Вечност 🇧🇬

Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен, ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-21T18:08:44+02:00 634 3

Пътуване с теб 🇧🇬

Със теб ми се мълчи. Да бъде дълго,
че даже тишината да ни слуша,
как тялото с душата ти ме пълни
и бавно, много бавно ми се случваш.
Сълзите си прибирам под клепачите. ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-20T07:40:28+02:00 619 1 3

Ако решиш да ме потърсиш пак... 🇧🇬

Ако решиш да ме потърсиш пак,
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-18T23:30:22+02:00 608 1 4

Измислени морета 🇧🇬

Незнайно аз защо ли се надявам,
че с твоята смирена съпричастност
една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие?
Защото имам спешната потребност
от своите крила и полети, ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-18T07:12:39+02:00 507 1 2

Пресолено вино. 🇧🇬

По дяволите този Валентин!
За ден ли тържествува любовта?
Светът от памтивека се върти
в безкрайност от копнеж и суета.
Недей да ме преследваш, Купидоне! ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-14T14:05:46+02:00 552 2 6

Ако бяхме деца... 🇧🇬

Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...

diesto

Poetry » Love, Erotic

2021-02-13T23:28:34+02:00 856 4 4

Забравѝ ме! 🇧🇬

Защо е мързелът за щастие?
Защо го търсим, като чудо?
Нима подобна безучастност
очакваме да не е лудост?...
И как ли да не сме цинични, ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-13T07:38:23+02:00 463 1

Любов насила се не дава 🇧🇬

Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-09T11:41:10+02:00 818 3 6

Не искам да ти вярвам! 🇧🇬

Не искам да ти вярвам. Стига сложност!
Доверието няма нищо общо.
Желания умират в невъзможност.
И в края многоточията свършват с точка.
Забравих лекотата си на влюбване. ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-07T07:34:18+02:00 464 3 2

И във виното истина няма... 🇧🇬

И ми е някак си тъжно и чуждо.
Безлюбовно, бездънно и мрачно.
Този празничен фалш е ненужен.
Никой, никому, нищо незначещ.
И във виното истина няма. ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-06T07:58:12+02:00 471 3 5

От студ 🇧🇬

Във стаята още топло е.
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-06T07:52:48+02:00 451 1 1

В друг живот... 🇧🇬

Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце, ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-04T19:52:22+02:00 508 2

Вълците умират сами... 🇧🇬

Вълкът е смъртоносно наранен.
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя ...

diesto

Poetry » Love

2021-02-02T23:32:10+02:00 507 3 3

И... чашата преля! 🇧🇬

Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене ...

diesto

Poetry » Love

2021-01-31T12:58:26+02:00 441 2 2

Като в басня. 🇧🇬

Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла ти - ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...

diesto

Poetry » Love

2021-01-30T09:26:35+02:00 487 1

Не правят кал сълзите от пръстта... 🇧🇬

Отива си копнежа. Любовта.
Отиват си по хладните пътеки.
Живота е за дяволи игра.
По замисъл на Господ - за човека.
А как се озовахме посред зима? ...

diesto

Poetry » Love

2021-01-30T09:23:48+02:00 456 3 3

Написана любов 🇧🇬

Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...

diesto

Poetry » Love

2021-01-28T22:10:07+02:00 565 4 6

В очакване на Теб 🇧🇬

Такава нощ - опушена. Мъглива.
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене. ...

diesto

Poetry » Love

2021-01-27T09:20:39+02:00 444 2 3