diesto

1 result

Любовта е с цвят на бели коси... 🇧🇬

Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
471 1 5

Най-тъжният град 🇧🇬

В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
480 1

Молитва 🇧🇬

Аз гневях ти се, псувах, гълчах,
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
465 5 3

С аромат на възкръснал дух 🇧🇬

Вървеше тъй изнемощяло,
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен, ...
485 1 1

Невидима кост 🇧🇬

И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
542 4 3

Равносметка 🇧🇬

Блаженство би било или товар,
да правим равносметка на живота?
Вересѝите към Божия кръчмар,
баланса не оправят със банкноти...
Размахва среден пръст и гледа страшно, ...
449 1

Ако някога тя заплаче... 🇧🇬

Ако някога стане така,
че лицето ѝ някак се стъ́жни,
и дори заболи я глава,
вероятно е просто да... лъже.
Не, наистина. Бих се учудил! ...
552 5 2

Двеста и седмата кост 🇧🇬

Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
457 1

Досущ, като рождената ми връв 🇧🇬

След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие. ...
526 6 5

Душа, подсладена с любов 🇧🇬

Откакто му е дадено перото,
и въглена, и камъка от свише,
човекът е научил, че каквото
с причина измълчи, ще го напише.
А после закъснялото око, ...
440 2

Не чакам на охлузени вълшебства! 🇧🇬

Пред себе си признавам, че е трудно
да схвана всички факти наведнъж,
повярвал на дузината заблуди,
от тях, че съм обичан мъж.
Сега, от разстояние на времето, ...
465 2 1

Дар Божи 🇧🇬

Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
420 2 1

Не е твърде късно 🇧🇬

Макар да поясних въпросът важен -
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън, ...
513 1

Въпреки съдбата 🇧🇬

Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
453 2 1

Поглед към детството 🇧🇬

Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
485 3 1

Самопризнания 🇧🇬

Какви ли не самопризнания
прогледнаха в живота ми наскоро.
Предвид на доброволното страдание,
не съм очаквал нищо наготово.
И някъде по път към неизвестното, ...
447 2 1

Шокиран 🇧🇬

Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
447 1

Всичко или нищо 🇧🇬

И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...
513 3 3

Когато те няма 🇧🇬

Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...
430 2 2

В ефира на памуковите облаци 🇧🇬

В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...
596 6 9

Верен на себе си 🇧🇬

Не помня колко пъти бях начало
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция, ...
988 1

Житейски алегории 🇧🇬

Така и не можах да свикна
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
818 2

Почти като Моисей 🇧🇬

Понякога се питам от неволя -
какво ли ми е струвало да вярвам?
Дали свенливо не живях разголен
за обич все да се надявам...
Дали не бях нахално разточителен, ...
465 7 5

Безразсъдни полети 🇧🇬

Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
409 2 2

Ти си ми всичко! 🇧🇬

Ти си първият ден от моето щастие.
Аз те чаках живот - половин.
Преживях много болки и страсти,
и инфаркт. (Слава Богу - един.)
Ти си мойта молитва за сила, ...
429 3

Печалният ми образ се усмихна 🇧🇬

Във няколко момента от живота
докосвал съм на сляпо свойто щастие.
Разбира се, че свързано с любов,
в която вечно нямах съучастник.
И както колебаех се доскоро, ...
446 1 1

Любов без овации 🇧🇬

Защо ли възхвалявам любовта ни?
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
427 1

Без действия няма подвизи! 🇧🇬

Трябва ми още малко време,
да повярвам, че ти си истинска,
без да искам от Бог пояснение
във живота защо ми липсваше...
И с какво заслужих блаженството ...
444

А ти изпълваш диалозите... 🇧🇬

В един различен свят от този,
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...
460 2

В есента на живота ни 🇧🇬

Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...
441 4 2

Погребвам самотата 🇧🇬

Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...
889 2

Криви сметки. (За мое щастие) 🇧🇬

По мои сметки, вероятно,
ще драсна още трийсетина стѝха.
Нарочно ги броя обратно,
понеже иначе ми се увиждат.
Не спира мойто вдъхновение. ...
512 1

Двуполово безлюбовие 🇧🇬

За жените съм писал ли писал.
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
965 3 1

Горчиво и сладко 🇧🇬

Не ми отиват цветовете,
които виждате във думите.
За два-три часа съм поет.
(Щом в миг политнат пеперудите)
А после някак радостта ми ...
524 1 1

Сбогувах се с тъгата 🇧🇬

Опитвам се по навик да тъгувам,
приел, че любовта е тежка мъка.
Е, вярно, аз на фактите робувах
с горчивия си опит от разлъки.
От дългите ми полети в небето, ...
527 2 3

На Жена ми. 🇧🇬

А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
725 5 5

Добре дошла! 🇧🇬

Добре дошла! О, празник за ръцете,
изпълнила със щастие душата ми!
Насмете счупеното от сърцето
и смъртно сряза мойта самота.
Ти веч' си тук. На дъх, без разстояние. ...
461 1

Моят личен Бог 🇧🇬

Замислям се и в мене става тъжно.
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия, ...
889 2

Огледало си ми ти 🇧🇬

Не знам дали светът се е побъркал,
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...
583 3 2

Да живее логиката, казвам! 🇧🇬

Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
513 3 2