Eia

436 results

Отчаяние 🇧🇬

Родино,
подпряла чело,
тъга те е изпила,
че твоите деца
далече отпътуват - ...
1K 15

Съвременна идилия 🇧🇬

Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на ...
2K 19

В забързания делник 🇧🇬

За бабината къща
размечтах се,
за ромона стоглас
на мойто детство,
когато разбуждаха ме чанове ...
787 13

Недодялан камък 🇧🇬

Могъщият дух на морето - разбунен, велик философ, над дребни проблеми господства.
Защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийк ...
1.3K 19

Щуринки 🇧🇬

А-а-а, ето къде се реело немирното ми хвърчило! Видях го над покрива на лечебницата и таман се бях ухилил до уши, когато ме стреснаха яростно мучене и тропот. Замръзнах и едно мускулче на бузата ми заподскача. Изтръпнало погледнах към поляната. Селският бик гонеше ветеринаря. Човек пред животно, с в ...
1.1K 22

Мъка 🇧🇬

Вървя по улиците на града
и срещам скритата вражда,
недоверието плъзнало,
отчуждеността.
Дали на болен мозък ...
839 16

Да се изпотим заедно! 🇧🇬

„Не един писател си внушава,
че е накарал своя читател да мисли,
щом го е принудил да се изпоти.”
Антоан дьо Риварол /1753-1801 г./-
френски журналист и писател ...
1.1K 23

Осъзнаване - 1 и 2 от втора част на романа 🇧🇬

I
Тежката травма, която бях получил в Кербала, за дълго време ме прикова вкъщи.Часовете ми през деня течаха тягостно, а нощем ме стряскаха кошмари. Все пак четенето, особено на житието на Доброслав, понякога ми доставяше голямо удоволствие. Сега се бях заел да адаптирам, доколкото е възможно, остаре ...
900 4

Гледища 🇧🇬

„В нашия свят човек често се ползва с репутацията на
здравомислещ само защото е лишен от всякакви таланти.”
Хенри Тейлър /1800-1886 г./-английски поет и есеист
Скулпторът
съзря ...
842 8

Осъзнаване - 47 , край на първа част на романа 🇧🇬

XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...
993 15

Провидение 🇧🇬

Как вярвам в младия човек,
в ума му пъргав
и в неговата сила,
и в полета на мисълта,
и в нестандартните идеи. ...
973 15

Въпреки всичко ... 🇧🇬

Дълбоко
въздух поеми
и пак
скалите катери ...
Жена си - ...
1.1K 13

Осъзнаване - 45 и 46 от първа част на романа 🇧🇬

XLV
След месец с Тодор Балина стигнахме и до трансилванския град Алба Юлия, където преговаряхме лично със седмиградския княз Сигизмунд Батори. Ние го убеждавахме, че щом се видят християнски байряци оттатък Дунава, то недоволните от османлиите, ще се вдигнат, за да смажат тиранията и агаряните лесно ...
992 10

Изскърцване 🇧🇬

Вековна къща,
замислен дим
над стария комин,
проядено от червеи
изскърцване, ...
998 22

Осъзнаване - 43 и 44 от първа част на романа 🇧🇬

XLIII
О, бедни български народе, кой ли не те потъпка, кой ли не те попари!? Та агаряните ли не бяха, та татарите ли или пък уж дошлите да ти помогнат власи, трансилванци и хабсбурги? След всеки набег на която и да е войска, ти гасеше пожари, оставаше без стока и стада, по-беден и обруган отпреди.
Т ...
1K 7

Няма фантастика 🇧🇬

„Невъзможното днес, ще стане възможно утре.”
К. Е. Циолковски
Върни се,
неспокоен дух,
упорствай ...
979 10

Осъзнаване - 41 и 42 от първа част на романа 🇧🇬

XLI
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но ...
1K 9

Полъх 🇧🇬

С вечерната свежест
мечтание лъха,
тиха радост
в сърцето цъфти.
Вечерната свежест ...
863 5

Осъзнаване - 39 и 40 от първа част на романа 🇧🇬

XXXIX
В следващите дни доста обители обиколих и с интересни люде се срещнах. Тъкмо бях разтворил чудно изписан панегирик в една манастирска библиотека и се любувах на везаното писмо, когато някой ме потупа по рамото. Насреща си видях мой стар познайник. С поп Петър ни се беше случило да посетим софи ...
1.3K 6

Осъзнаване - 37 и 38 от първа част на романа 🇧🇬

XXXVII
По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на ...
1.5K 8

Свободен? 🇧🇬

Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...
1.1K 8

Една стара жена 🇧🇬

Пленява с красота
усмивката крехка
на тази жена,
рисунъка
на възрастта, ...
762 10

Зов 🇧🇬

Човеците
нахвърляли са тухлите
с идеи за строеж -
за много здрав,
красив градеж. ...
709 8

Осъзнаване - 35 и 36 от първа част на романа 🇧🇬

XXXV
Поп Петър ни водеше към Акче Казанлък, Алтън Калофер и Трявна. Там той имал свои, сигурни люде, които щели да ни преведат оттатък Балкана, през Тревненския проход. Сладкодумният отец ни разказа за бойните победи на Калифер войвода над турския аскер. Дружината му доскоро шетала из Средногорието, ...
1.6K 9

Усет за лято 🇧🇬

Сънувам морето.
Тихо е ...
Кротко плискане
и слънцето
гали гърба ми. ...
671 9

Осъзнаване - 33 и 34 от първа част на романа 🇧🇬

XXXIII
Поостанах в София още десетина дни, за да помогна на Венка в новото й начинание. Събрахме двадесетина дечица, които бяха останали съвсем сами на този свят. Когато баба Стана, пък и съседките, започнаха да се грижат за сирачетата, коя с каквото и както може, аз се успокоих и реших, че е време ...
1.1K 1 12

За учения 🇧🇬

Стремежът благодат е за душата,
тъй както е росата за тревата.
Гориш и с трепет си изпълнен,
откритието близко е...
Ето, цифрите подреждат се, ...
793 11

Осъзнаване - 31 и 32 от първа част на романа 🇧🇬

XXXI
На следващото утро потеглихме за София. Майстор Ильо ни проводи, заедно с чираците си, придружаващи тежко натоварения му добитък. Неговият керван превозваше илядо подкови и клинци за конете на османската войска, която през София се придвижваше към Белград. Ильо беше задължен от кадията, да отка ...
1.2K 12

Залез над Янтра 🇧🇬

Защо си спомних
лодката в реката Янтра,
вплетените клони
с птичи пещери,
тайните подмоли ...
891 9

Осъзнаване - 29 и 30 от първа част на романа 🇧🇬

XXIX
Пътят ни към Самоков не бе лек.Трябваше да бъдем предпазливи. Глашатаи разгласяваха, че се издирват неколцина мюсюлмани от Татар Пазарджишката каза - Махмуд, Хасан и Кара Ферхад, които вършели зулуми над населението на съседния Самоковски край - грабели, палели и насилвали, а много человеци, за ...
1.2K 9

Ербаплии 🇧🇬

- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото м ...
1.2K 8

Осъзнаване - 25 до 28/вкл./ от първа част на романа 🇧🇬

XXV
Майка ми се страхуваше да не достигне до ушите на кадията,че съм избягал от плен. Но още повече я беше страх от войводата и субашията на Филибе. Дори на султана било известено за насилията и жестокостите, които тези местни големци причинявали на раята. Пристигнала височайша заповед двамата да бъ ...
1.3K 14

Осъзнаване-21 до 24/вкл./ от първа част на романа 🇧🇬

XXI
Наближавахме тракийското поле край Филибе, когато към нас се присъединиха и войнуци. Заговорих се с един от тях. Казвал се Нестор и бил син на Райо от село Гаганица, където имал бащина от девет ниви, зеленчукова градина, харман и двор. С мъка изпълнявал задълженията си по обработката на тази сул ...
1.1K 8

В старинния Пловдив 🇧🇬

Меко
калдъръмът шушне,
че невястата
ситни,
в одаята ...
953 12

Осъзнаване - 19 и 20 от първа част на романа 🇧🇬

XIX
Със Злат Момчилов вървяхме все покрай река Марица. Местата ставаха по-гористи и хълмисти, но имаше тук-таме и нивички. Наближихме някакво село.
- Това е Семисче - рече спътникът ми. - И друг път съм минавал през него.
Той ме заведе до едно чучурче, от което течеше бистра вода. Тъкмо пийнахме и к ...
1.1K 8

Осъзнаване - 17 и 18 от първа част на романа 🇧🇬

XVII
Когато пристигнах в град Мустафа Паша, мислех да не оставам за дълго, а при пръв удобен случай да потегля за родното ми Филибе. Но започна строежът на новата джамия и аз реших да помогна,според силите си, на семейството на бай Благо. Поливах нивичката и градинката, грижех се за няколкото му овч ...
1K 6

Хиляда и едно "защо"? 🇧🇬

Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознател ...
1.1K 12

Бабини - деветини 🇧🇬

Деца, това се случи в далечното за вас хилядо деветстотин и шейсет и седмо лето. Тогава аз, вашата баба, бях само на седем годинки. Бях една мъничка ученичка от първи клас, с дебела плитка и огромна панделка, от която едва се забелязваше главата ми. Моят татко бе ветеринарен лекар в едно държавно зе ...
1.2K 10

Не изпускай мига! 🇧🇬

Не изпускай мига, а стани -
на бялата птица ти отвори!
Трепета на утринта съзри
и върху лист го отрази!
Съвършенството търси - ...
898 9

Тревога 🇧🇬

Мое дете,
ти си толкоз мъничко,
топло
и обичащо.
Лястовича песен си, ...
953 10