Eia
436 results
Родино,
подпряла чело,
тъга те е изпила,
че твоите деца
далече отпътуват - ...
  787  15 
Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на ...
  1688  19 
За бабината къща
размечтах се,
за ромона стоглас
на мойто детство,
когато разбуждаха ме чанове ...
  619  13 
Могъщият дух на морето - разбунен, велик философ, над дребни проблеми господства.
Защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийк ...
  1013  20 
А-а-а, ето къде се реело немирното ми хвърчило! Видях го над покрива на лечебницата и таман се бях ухилил до уши, когато ме стреснаха яростно мучене и тропот. Замръзнах и едно мускулче на бузата ми заподскача. Изтръпнало погледнах към поляната. Селският бик гонеше ветеринаря. Човек пред животно, с в ...
  929  22 
Вървя по улиците на града
и срещам скритата вражда,
недоверието плъзнало,
отчуждеността.
Дали на болен мозък ...
  656  16 
„Не един писател си внушава,
че е накарал своя читател да мисли,
щом го е принудил да се изпоти.”
Антоан дьо Риварол /1753-1801 г./-
френски журналист и писател ...
  924  23 
I
Тежката травма, която бях получил в Кербала, за дълго време ме прикова вкъщи.Часовете ми през деня течаха тягостно, а нощем ме стряскаха кошмари. Все пак четенето, особено на житието на Доброслав, понякога ми доставяше голямо удоволствие. Сега се бях заел да адаптирам, доколкото е възможно, остаре ...
  700 
„В нашия свят човек често се ползва с репутацията на
здравомислещ само защото е лишен от всякакви таланти.”
Хенри Тейлър /1800-1886 г./-английски поет и есеист
Скулпторът
съзря ...
  656 
XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...
  799  15 
Как вярвам в младия човек,
в ума му пъргав
и в неговата сила,
и в полета на мисълта,
и в нестандартните идеи. ...
  767  15 
Дълбоко
въздух поеми
и пак
скалите катери ...
Жена си - ...
  971  13 
XLV
След месец с Тодор Балина стигнахме и до трансилванския град Алба Юлия, където преговаряхме лично със седмиградския княз Сигизмунд Батори. Ние го убеждавахме, че щом се видят християнски байряци оттатък Дунава, то недоволните от османлиите, ще се вдигнат, за да смажат тиранията и агаряните лесно ...
  810  10 
Вековна къща,
замислен дим
над стария комин,
проядено от червеи
изскърцване, ...
  756  22 
XLIII
О, бедни български народе, кой ли не те потъпка, кой ли не те попари!? Та агаряните ли не бяха, та татарите ли или пък уж дошлите да ти помогнат власи, трансилванци и хабсбурги? След всеки набег на която и да е войска, ти гасеше пожари, оставаше без стока и стада, по-беден и обруган отпреди.
Т ...
  827 
„Невъзможното днес, ще стане възможно утре.”
К. Е. Циолковски
Върни се,
неспокоен дух,
упорствай ...
  763  10 
XLI
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но ...
  820 
С вечерната свежест
мечтание лъха,
тиха радост
в сърцето цъфти.
Вечерната свежест ...
  673 
XXXIX
В следващите дни доста обители обиколих и с интересни люде се срещнах. Тъкмо бях разтворил чудно изписан панегирик в една манастирска библиотека и се любувах на везаното писмо, когато някой ме потупа по рамото. Насреща си видях мой стар познайник. С поп Петър ни се беше случило да посетим софи ...
  1086 
XXXVII
По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на ...
  997 
Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...
  842 
Пленява с красота
усмивката крехка
на тази жена,
рисунъка
на възрастта, ...
  586  10 
Човеците
нахвърляли са тухлите
с идеи за строеж -
за много здрав,
красив градеж. ...
  494 
XXXV
Поп Петър ни водеше към Акче Казанлък, Алтън Калофер и Трявна. Там той имал свои, сигурни люде, които щели да ни преведат оттатък Балкана, през Тревненския проход. Сладкодумният отец ни разказа за бойните победи на Калифер войвода над турския аскер. Дружината му доскоро шетала из Средногорието, ...
  1396 
Сънувам морето.
Тихо е ...
Кротко плискане
и слънцето
гали гърба ми. ...
  484 
XXXIII
Поостанах в София още десетина дни, за да помогна на Венка в новото й начинание. Събрахме двадесетина дечица, които бяха останали съвсем сами на този свят. Когато баба Стана, пък и съседките, започнаха да се грижат за сирачетата, коя с каквото и както може, аз се успокоих и реших, че е време ...
  865  12 
Стремежът благодат е за душата,
тъй както е росата за тревата.
Гориш и с трепет си изпълнен,
откритието близко е...
Ето, цифрите подреждат се, ...
  570  11 
XXXI
На следващото утро потеглихме за София. Майстор Ильо ни проводи, заедно с чираците си, придружаващи тежко натоварения му добитък. Неговият керван превозваше илядо подкови и клинци за конете на османската войска, която през София се придвижваше към Белград. Ильо беше задължен от кадията, да отка ...
  909  12 
Защо си спомних
лодката в реката Янтра,
вплетените клони
с птичи пещери,
тайните подмоли ...
  636 
XXIX
Пътят ни към Самоков не бе лек.Трябваше да бъдем предпазливи. Глашатаи разгласяваха, че се издирват неколцина мюсюлмани от Татар Пазарджишката каза - Махмуд, Хасан и Кара Ферхад, които вършели зулуми над населението на съседния Самоковски край - грабели, палели и насилвали, а много человеци, за ...
  972 
- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото м ...
  1020 
XXV
Майка ми се страхуваше да не достигне до ушите на кадията,че съм избягал от плен. Но още повече я беше страх от войводата и субашията на Филибе. Дори на султана било известено за насилията и жестокостите, които тези местни големци причинявали на раята. Пристигнала височайша заповед двамата да бъ ...
  1045  14 
XXI
Наближавахме тракийското поле край Филибе, когато към нас се присъединиха и войнуци. Заговорих се с един от тях. Казвал се Нестор и бил син на Райо от село Гаганица, където имал бащина от девет ниви, зеленчукова градина, харман и двор. С мъка изпълнявал задълженията си по обработката на тази сул ...
  867 
Меко
калдъръмът шушне,
че невястата
ситни,
в одаята ...
  753  12 
XIX
Със Злат Момчилов вървяхме все покрай река Марица. Местата ставаха по-гористи и хълмисти, но имаше тук-таме и нивички. Наближихме някакво село.
- Това е Семисче - рече спътникът ми. - И друг път съм минавал през него.
Той ме заведе до едно чучурче, от което течеше бистра вода. Тъкмо пийнахме и к ...
  904 
XVII
Когато пристигнах в град Мустафа Паша, мислех да не оставам за дълго, а при пръв удобен случай да потегля за родното ми Филибе. Но започна строежът на новата джамия и аз реших да помогна,според силите си, на семейството на бай Благо. Поливах нивичката и градинката, грижех се за няколкото му овч ...
  821 
Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознател ...
  877  12 
Деца, това се случи в далечното за вас хилядо деветстотин и шейсет и седмо лето. Тогава аз, вашата баба, бях само на седем годинки. Бях една мъничка ученичка от първи клас, с дебела плитка и огромна панделка, от която едва се забелязваше главата ми. Моят татко бе ветеринарен лекар в едно държавно зе ...
  981  10 
Не изпускай мига, а стани -
на бялата птица ти отвори!
Трепета на утринта съзри
и върху лист го отрази!
Съвършенството търси - ...
  709 
Мое дете,
ти си толкоз мъничко,
топло
и обичащо.
Лястовича песен си, ...
  701  10 
Random works
: ??:??