Eia
436 results
Откакто си отиде,
аз имам само залези –
пронизващи ме с поглед,
настоятелни, канещи
да премина чертата… ...
  451 
Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина, ...
  451 
С изранени нозе. Пешеходец.
Непригоден за модерния свят.
По-скоро е музеен експонат –
чешит тъй странен и голям инат.
Срещнете ли го в бетонния град - ...
  395 
Градът, този стар присмехулник,
на ранина е с очи на дете.
Денят посреща с къшей вяра,
усмивките на майките зове.
Добър да се запази моли, ...
  552 
Мълчи ми се, така ми се мълчи…
Оркестър от виртуози – сто щурци,
както без своя диригент тъжи
в нощ, примамваща с най-ярките звезди.
Вглъбена в странна, синя тишина ...
  645 
В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира ...
  593 
Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц. ...
  582 
Замислих се… Дали да споделя, че
съмняващия се Човек боготворя?
Невярващ в нищо и във всичко вярващ,
сломяващ със своята мисъл глупостта
на лакираното самомнение, ...
  492 
Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи, ...
  442 
Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...
  619  15 
В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне, ...
  461 
Моите корени още са жилави –
от дълбокото сокове черпят
и противят се на силите хилави
да ги изтръгнат, да ги зачеркнат.
Моите корени – древни и шипести, ...
  473 
Като в отвъдното проникваща вглъбеност
или фрагмент от виртуозна творба на Бог,
свидната, магичноживотворна Роула
заплени ме повече от картина на Гог.
Преклоних глава пред очите ù езерни, ...
  551 
Жажда кога те замори
да пообщуваш с Оня, горе,
един странен дух потърси…,
на баш уста Колю Фичето -
силните, жилести ръце, ...
  696 
Наричали Черно море гостоприемно,
помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -
с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,
с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове,
статуя, трийсет лакътя към небесата, ...
  595 
На прага на душата ти приседнала,
да пооткрехнеш тайно се надявам
и да си гребна шепа от имането,
а с него за ума ти да наддавам.
Пулса да усетя на Вселена чудна, ...
  679 
Връх… от стихии набразден –
горд мъж със сурово чело,
от силна майчица роден,
но готов да коленичи
пред най-нежното кокиче… ...
  877  15 
Замислих се
за универсалния език -
този на науката.
Заговориш ли на него,
непременно ще усетиш ...
  937 
Обречена съм -
на вечна влюбеност
в замисленото чело
на езеро планинско,
дълбоко и вглъбено, ...
  673  14 
Пиши за болката,
за малкия си свят,
който познаваш
само до завоя,
за трепета ...
  653  14 
Да се приспособявам не умея
и скоро ще изчезна като вид.
Летящоромантично все си пея.
За мене храмът още не е мит.
Но ми остава малко да лудея. ...
  546 
Щур вятър. Остър януарски дъжд.
Но се разсъмва… Някак на инат.
И утрото намята се с дъга –
кахърна, като недолюбил мъж.
Гледа строго, под свъсени вежди, ...
  697  10 
Коленичил е храмът ти, Господи,
а фреските му са изронени.
И тъпче тълпата очи на светци...
Под нозете гледецът им хрущи,
превръща се в прах, във стъпкани мечти. ...
  611  12 
Хич не спазваше стадния ритъм –
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...
  837  12 
Когато търсеше висина всред хаос от думи,
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда, ...
  552  10 
От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите, ...
  667  15 
Повярвах –
в детската длан.
Стоплих я
в изстрадалата си ръка
и на мига болката ми отшумя. ...
  636  13 
Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата ...
  1288  10 
Мъж неустоим,
със строги скули,
планински исполин
е този връх -
с набраздено ...
  615 
Словата юздите скъсаха,
препуснаха неопитомени,
гривите буйно развихрили,
същински диви атове бели…,
по Вазовски сакралносилни, ...
  703 
„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...
  1721  10 
Студът отряза песента на птиците,
начупи я на крясъци всред мрака,
проникна до дъното на зениците,
подви си опашката и зачака.
Изкусно целеше се не къде да е, ...
  464 
За светлина родено си, човече -
в планините гайдите да надпяваш,
да превзема песента върховете,
орлите с погледа си да смиряваш…
За топлина родено си, човече – ...
  670  13 
Алма дере –
за друго време спомен,
с дъх на корени
от дълбокото,
с ромон ...
  737 
/по шумеро-акадския мит „Ищар в подземния свят“/
Утрин…
С целувката на светлото
завръщам се отново
на Горната земя – ...
  573 
Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
като Пирински сняг,
като искрящ детски смях…
Надеждата ми – ...
  687  15 
Затова, че обичам Родината,
но вече намразих държавата,
затова, че аз чувствам се смазана
на бащината си китна земя,
не опитвай да ми внушаваш вина! ...
  581 
Бълбукащ
детски
смях –
напъпила
надежда, ...
  729  10 
Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...
  498 
Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...
  587 
Random works
: ??:??