~iSkRiCa~ (Свобода) - Works

Пеят петлите - по първа любов 🇧🇬

Пеят петлите - по първа любов.
В кьошетата дремят сенките слепи.
Усмивките - наниз на тъжен живот.
Офицера го взеха с последния ход.
Звездите хапят луната самотна, ...

~iSkRiCa~

Poetry » Love

2008-10-26T20:44:00+02:00 932 8

Самотен ли си, Господи,от както се отказах да те дразня ? 🇧🇬

Самотен ли си, Господи,
откакто се отказах да те дразня?
Осъдена от огледални образи на мене,
за теб от съдниците други,
не остана време... ...

~iSkRiCa~

Poetry » Philosophical

2008-10-17T01:41:14+03:00 932 1

Танцувам. По прошки. 🇧🇬

Зазидах вратите си. С прошки.
Убих и думите. Отровените.
Изсуших си сълзите. От снощи.
Заключих раклата. Със спомените.
Дневниците изгорих. Със стихове. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-10-08T14:03:44+03:00 1.9K 5

Все още съм човек (макар и на ръба) 🇧🇬

От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-09-30T21:27:07+03:00 748 6

Отсенки на бледа реалност 🇧🇬

Отсенки на бледа реалност,
надгробен камък и мъст,
инфантилна баналност
е черната пръст.
Паметник никому нужен, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-09-23T12:36:47+03:00 687 3

Полусънени бродници 🇧🇬

Полусънени бродници,
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-09-18T08:55:05+03:00 669

Героите са твърде неудобни. 🇧🇬

На съд. И Бог ми е свидетел.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-08-21T22:21:09+03:00 649 4

Плесен в суха ваза 🇧🇬

Животът ми е клетка oт вълшебство
със запредени решетки от омразa,
сраснала и закърняла с чиста обич,
както плесен в суха ваза.
Красотата ми повяхва мълком, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-08-10T22:22:48+03:00 686 1

шепа кал и страст 🇧🇬

Времето втъкало в мен илюзии
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.
Вятърът погълнал ме е цяла, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-08-02T16:07:09+03:00 749 2

Тук съм. А ме няма. 🇧🇬

Моля те. Прочети ме.
Неизказана, смълчана.
Към мене отведи ме.
Че съм цялата на рана.
Истинска съм. И не съм. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-07-01T12:13:25+03:00 1.7K 1 4

Просто няколко истински реда... в които един човек се намира... 🇧🇬

Странно как понякога в хората се преплитат толкова много емоции, че изведнъж се чувстваме изгубени във вихъра на собствените си усещания. Как можем да се чувстваме властелини на света и едновременно с това нищожни и незначителни, неспособни да си отговорим на най-обикновени въпроси като "как си" или ...

~iSkRiCa~

Prose

2008-06-29T01:00:38+03:00 916

Нарисувана птичка 🇧🇬

От пречупените залези
в зеници от стъкло
и слепите пориви
на синьото сляпо око е
нарисувана с огнени моливи ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-06-27T15:23:19+03:00 823 4

Да съм ничия обичам 🇧🇬

Обвиняват ме, че любовта ми е цинична,
като свежест във увяхващо лале,
и за света им тя е доста непривична,
ужасяващо гротескна
нетактична... ...

~iSkRiCa~

Poetry » Love

2008-06-26T00:03:57+03:00 814

музика от падащи звезди 🇧🇬

В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-06-17T21:33:34+03:00 714 2

Силната Жена. Кърви. 🇧🇬

Силната жена. Кърви.
Силната жена кърви.
От удара нанесен.
Жената, дето ги роди.
Децата ти - наесен. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-06-09T06:09:48+03:00 1K 6

Една жена - изкуство 🇧🇬

По дяволите всяко чувство,
всеки трепет и любов...
Една жена - изкуство,
да сетиш последния й зов.
По дяволите мъдростите стари, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-06-06T09:34:34+03:00 755 6

ставам цялата на прах 🇧🇬

Късна есен капе във очите,
спомен за отминал грях.
Гъсти завладяват ме мъглите,
ставам цялата на прах.
Ветрове ме разпиляват, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-06-05T11:52:25+03:00 739 2

говеене* 🇧🇬

Не ми отнемай мълчанието.
Не изтръгвай думи насила.
Моята болка, страданието,
е гургулица, обагрено - сива.
Умирам дори, когато се раждам, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-06-04T20:03:33+03:00 900 7

Мълчаната вода 🇧🇬

Нарисувах името си върху хляба,
като надежда на умиращите се раздадох,
за живите курбан направих,
на мълчаната вода въпрос зададох.
Сянката ми тя посочи, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-05-29T19:38:32+03:00 726 3

Един, два приятелски стиха 🇧🇬

Далече...
разпръсна ни живота,
показал хилядите си лица,
падахме и ставахме,
но не загубихме човещината ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-05-27T22:47:44+03:00 813 5

Ти на всичко, мамо, ме научи... сърцето само туй не получи... 🇧🇬

Ти на всичко, мамо, ме научи.
Как да бъда силна и човечна,
показа ми в един живот с постъпки
как мога да остана истинска и вечна.
Ти на всичко, мамо, ме научи, ...

~iSkRiCa~

Poetry » Love

2008-05-22T23:35:45+03:00 1.2K 6

Заклевам те във спомена за мен. 🇧🇬

Запомни ме, моля те,
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна - ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-05-11T21:22:29+03:00 1K 7

А думите са само част от мойте грехове... 🇧🇬

А думите са само част от мойте грехове...
Мислите ми са икони,
обладани от гневни ветрове,
и страстите ми потушени
от пролетните дъждове. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-05-09T22:37:22+03:00 754 9

"баща" 🇧🇬

Ще дойда в съня ти полека
и нежно ще приседна до теб,
безсилна в очи да погледна човека,
от човека, отрекъл се в пет.
Тогава, като по часовник точен, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-05-06T23:00:36+03:00 833 4

Егоизмът на една жена и циничността на един мъж 🇧🇬

Дадох ти име и цвят,
а беше безлична картина.
И поканих те в моя свят,
преди към никъдето да замина.
А ти остана там, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-04-25T11:38:45+03:00 766 2

в стиховете си аз сама се превръщам 🇧🇬

Не умея...
Да пея не мога,
танцът не ми е стихия
от летенето ме е страх.
Даже понякога сънят ми е ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-04-22T00:56:42+03:00 683 5

Шепти ми, поете, шепни... 🇧🇬

Шепти ми, поете, шепни...
За изгубената младост,
за пролетни цветя,
за малко тиха радост
в тая сенчеста земя. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-04-20T11:18:10+03:00 908 6

От толкоз много вяра - престарях 🇧🇬

Заседнах
във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница
и молитвите ми - във нечути. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-04-19T13:06:34+03:00 1K 19

черно було на иконите 🇧🇬

Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-04-18T21:49:49+03:00 679 4

Не съм създадена да бъда песен 🇧🇬

Чуй гласа ми, вятърът го изтъни,
глух е като тътен отшумял...
затворена във четири стени,
стихът ми се изгуби занемял...
Не съм създадена да бъда песен, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-04-16T21:39:02+03:00 699

За очите на поета. 🇧🇬

Защо са тъжни очите ти, поете? Привел си взор - преди отправен към звездите. Пристъпваш бавно, уморено, сякаш си понесъл тъгата на целия свят. Нима страхът облада дори теб? Нима нямаш сили да погледнеш към ширналата се, безкрайна синева, изпъстрена с безброй много отражения. С имагинерни светове, ко ...

~iSkRiCa~

Prose

2008-04-15T20:41:39+03:00 1.6K

Осъзнатото време 🇧🇬

На дъното на пропаст черна,
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.
Върба заплака вместо мене, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-04-05T11:55:24+03:00 1.2K 3

Последно причастие. 🇧🇬

Не мога да понеса твойто щастие.
И не съм готова днеска за признания.
Нямам сили да ти дам последно причастие,
запази греховете си всички в тайна.
Не мога днес да съм щастлива, ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-03-24T17:25:08+02:00 662 3

За мойте малки, тайни изневери* ( анти стих) 🇧🇬

За мойте малки, тайни изневери*
Когато тръгнах по пътя към тебе,
разбих един живот на прах и перли.
Когато си отидох от себе си,
събирах парченца жалка гордост. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-03-23T13:55:19+02:00 818 2

Песента на лудите 🇧🇬

Песента на лудите
Всяка вечер под прозорците ми се събират лудите. Устройват си карнавал с маски на нормалност и грим на ужким разум. Нощ е, а те носят жълти балони и се припичат на слънце. Понякога ги наблюдавам от прозореца си, запалила цигара, вперила очи в луната, а песните им са като вой на хил ...

~iSkRiCa~

Prose

2008-03-21T13:47:09+02:00 1.3K 3

преродена 🇧🇬

Не плача вече с нарисувания дъжд,
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.
И другото от мене си забравих. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-03-19T07:25:09+02:00 614 1

Векът ти е изпит. 🇧🇬

Времето ти ме убива.
Твърде често ми го искаш.
И много в мен разкрива.
Какво във себе си подтискаш.
Страхът ти ме погубва. ...

~iSkRiCa~

Poetry

2008-03-17T22:20:11+02:00 661 1

Не ме заклевай да увехна 🇧🇬

Не ме поглеждай сякаш ме пленяваш.
Не ми отнемай нощния покой.
Душата ми недей да раняваш,
светът ми е изцяло твой.
Не изковавай сянката ми лека, ...

~iSkRiCa~

Poetry » Love

2008-03-13T22:34:11+02:00 661 1

Пародия на мисли 🇧🇬

Не ме е страх от самотата. Не ме е страх да бъда забравена, като песен, тиха разливаща се над морета и океани, над планини и гори, която помнят само сирените, която нощем само вятърът нашепва и самодивите танцуват под приказните й акорди. Песните се възраждат и някой, някога докосва тъжна самотна ки ...

~iSkRiCa~

Prose

2008-03-11T22:31:46+02:00 1K 2

Светофар 🇧🇬

Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.
Поделихме с теб минало неизживяно ...

~iSkRiCa~

Poetry » Love

2008-03-10T07:35:34+02:00 861