Izumrudkata
290 results
Понякога тишината е тъй непонятна...!
Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,
строени за рапорт осъмват все по- вехти,
скрили в шепите си отминали спомени...
Призрачни къщи - самотни и клети, ...
  399 
Все по-често чувам как душата ми плаче,
обречена да вижда истини и да мълчи,
жестоко е времето и някак нехае
да отрони своите истини...
Ридае душата — тъмна е нощта ...
  499 
Щом те има до мен,
нежен ябълков цвят,
се разлиства над нас
и вълшебно и влюбено,
заедно с тебе вървим. ...
  622 
Под повърхността на привидното спокойствие
се крият чувства – който искат да взривят тишината
със своите истини... дремят като неизригнал вулкан
и рано или късно ще излязат на повърхността
за да разкажат за себе си... И ето времето ...
  456 
Разнищвам тъмните си мисли,
разнищвам ги на хиляди парчета
и буреносните облаци в душата ми
се разпиляха от силата на вятъра!
Променям времето – ...
  474 
Когато изгубиш посоката,
когато си мислиш, че падаш,
че вече няма надежда...
Тогава повярвай на себе си
и докосни мечтите... и знай, ...
  337 
Когато изгубиш посоката,
когато си мислиш, че падаш,
че вече няма надежда...
Тогава повярвай на себе си
и докосни мечтите... и знай, ...
  354 
Всеки нов ден е ново начало!
Поставете си цел! Изберете посока!
И смело по пътя вървете...
С изгрева на новия ден –
нека прегърнем мечтите ...
  727  11 
Необятна е нашата Вселена...
Събрала е в шепите си толкова много любов!
И мислено пътувам из звездни галактики...
За да преоткрия отново своя приказен свят!
Звездно семенце, дошло от всемира... ...
  454  11 
Тъжно е времето в което живея,
няма радост - ни светли мечти...
Всеки ден се боря с вятърни мелници
и горещо се моля да оцелея в тоз
враждебен свят...! ...
  427 
Реалност, тежка и горчива,
опива ни със своята несрета.
Животът става все по труден
а не се вижда на теглото край.
Реалност - окова ни в страх, ...
  715  13 
Смирено глава,
аз няма да преклоня,
така съм създадена,
да се бунтува моята душа...
Срещу неправдата ...
  354 
С нови звездни цветове...
Вселената разхубави се!
А вселенските цветя –
за искряха с цветовете
на дъгата... ...
  1347 
И тази обич, която пулсира
във сърцето ми - земното...
Светъл лъч е в небето над нас!
И в този допир на нежните длани,
които галят косата ми - нежен миг ...
  766  14 
Един вълшебен миг – тъгата ми прегърна...
Озарена от новия ден по-светлия път ще поема!
Начало на нови надежди които в душата изгряват,
че светът ще се събуди и ще бъде обичан и бял...
И няма назад да се обръщам, където миналото ...
  983  14 
Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!
Само в тишината се чува викът на душата
и онзи миг които носи в сърцето надежда!
За утрото което ще донесе промяната...
Да живеем достойно и честно – ...
  359 
Когато вселената изгрява
а мисълта ми будна –
все така не спи!
Ето тука, в тихата стая,
аз с наслада отпивам кафе! ...
  574  21 
Снежни кристални сълзи,
отронва тази нощ небето,
светлина посипа в нощта
и заблестя света в утринта!
Усмихна се слънцето мило, ...
  1183  17 
Вървя през пустинята и потъвам
в оазиса на своите мисли...
капсулирам ги в капсула на времето
и ги заключвам на дълбоко в душата...
Разкъсвайки сърцето ми до болка...! ...
  652  18 
Там, край брега
на река Марица,
има остров вълшебен
до приказен град...
Където небето – ...
  333  10 
Кокичето изумрудена коронка
над снега показа,
ах, колко е прекрасен
тоз вълшебен свят,
тихо се усмихна, ...
  382  14 
Разстила в тиха вечер,
звезден губер...
Вселената изпълнена с обич!
Гальовно ни подканя –
поглед към нея да отправим ...
  756  11 
Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето... ...
  367  12 
Отвъд времето и отвъд пространството
съществува мечтания свят, любовта се усеща
със всички сетива и се прелива в съзвучие
с цялата вселена, вълшебен миг изпълнил е всемира...
Да, това е светът на мечтите и безусловната любов, ...
  543  11 
Докосна ли и ти - тъй нежното сияние,
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание, ...
  500  11 
Есента пристигна – румена засмяна,
златни листи пилее – земята намята
да скрие малки житени зрънца,
за да ги пази от снега и студа...
Губер тъче си – багри си вплита – ...
  1087  15 
Вглеждам се в себе си
и кристално чиста сълза
се отрони, за живота
и житейския път, осеян
с толкова много въпроси... ...
  568  17 
Небесно синьо е небето - небесно синьо е в душата ми...
И някак светло е да предам на светлината цялата си болка,
огорчението, страхът - не спазените обещания
и чувството ми за вина, че все нещо съм пропуснала...
И тъмнината няма как да ме докосне, когато си ...
  879  13 
Съжалявам, че пречупих крилата ти...
знам само, че ти пое цялата отрова,
раниха ме с думи, изстреляни куршумено,
за да не стигнат до сърцето и душата ми.
Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб. ...
  945  16 
Тревогите са част от пътя...
камъни остри – отварящи рани,
но смело посрещам ги в дните
и търся отговори на толкова въпроси!
Вървя по отъпканите коловози ...
  692  16 
И някак тъжно е днес в душата ми
а покрай мен прокапват мечтите...
недокоснати, несбъднати, отминават
с дните... затова изковах щит от обич
и все така през кални пътеки вървя ...
  587  15 
Нощта преваля и утрото се ражда,
окъпано от майските лъчи...
блести росата в приказна позлата,
блести света с нова красота...
А в небосвода син – птиците летят ...
  1563  13 
Душата ми плаче самотна в нощта,
като ранена птица се лута в мрака,
така ми се иска окови те да сваля
на химерите, измислени, лъжовни!
Така калих се в битките с мрака ...
  272  15 
И ето ме! Вървя по света,
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...
  594  15 
Пустинно тихо е в душата ми,
без ласките на твоите ръце...
изпепеляващата болка на душата ми,
дълбае рана в моето сърце...
Пустинно тихо е навън, ...
  722  10 
Наранена бях - отчаяна...
с пръсти ровех там във пепелта
и въглена открих - едва гореше,
показваше ми пътя към
твоята душа... ...
  655  11 
Видя ли ме? Това ли съм аз?!
Ранена не от болката която
в мене тупти – а от предателства,
оплели с мрежи без края...
А сърцето все така тупти ли, тупти! ...
  436 
Теменужената вечер
със своя звезден рай,
се слива с песента
на щурците и дъх
на лято и море, ...
  346 
По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа ...
  503  10 
Под звездната омая на вечер замечтана,
обгърнати от любовта ни, докосвам твоята душа.
А устните ни нежно се сливат и пият от нектара
на вечната любов и музата, незнайно от къде
пак при мене долетя, за да напиша този стих ...
  483 
Random works
: ??:??