ЖивкоДелчев (Живко Делчев) - Works

На вечеря с муза 🇧🇬

Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Humorous

2024-11-27T06:23:08+02:00 355 1

Най-трудния въпрос 🇧🇬

От малък обичам приказки. Спомням си как майка ми четеше книжките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др.
Като станах малко по-голям, и започнах да правя разлика между приказки и реалност, започнах да задавам въпроси.
Естествено, питах възрастните, понеже ми се струваше, че те знаят всички отговори.
...

ЖивкоДелчев

Prose » Others

2024-11-24T16:01:33+02:00 627 3 12

Моят дом 🇧🇬

Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

2024-11-22T12:40:23+02:00 523 1 3

Началото и краят

ЖивкоДелчев

Photography » People

2024-11-20T16:23:51+02:00 825 2 6

Печален образ 🇧🇬

Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Philosophical

2024-11-19T14:34:13+02:00 441 2 3

Вълче време 🇧🇬

Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...

ЖивкоДелчев

Prose » Short stories

2024-11-18T09:32:01+02:00 467 2 2

Надалеч 🇧🇬

Исках да си тръгна ,
но останах.
Исках да крещя ,
но замълчах .
Беше зима ...

ЖивкоДелчев

Poetry

2024-11-13T16:28:18+02:00 312

Задъхано 🇧🇬

Нямаш време да спреш.
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Philosophical

2024-11-07T06:45:16+02:00 420 1

Старото гробище над Сливница 🇧🇬

В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

2024-10-30T13:46:26+02:00 500 1 4

Реката на времето 🇧🇬

По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Philosophical

2024-10-29T14:23:40+02:00 447 1 2

Между две питиета 🇧🇬

Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Humorous

2024-10-24T20:57:14+03:00 406

Есенен етюд 🇧🇬

Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Landscape

2024-10-22T10:35:05+03:00 564 2

За властта 🇧🇬

От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Epigrams

2024-10-16T14:36:28+03:00 455

Ти знаеш ли.. 🇧🇬

Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Philosophical

2024-10-12T06:27:36+03:00 412 1

Миниатюри 🇧🇬

Счупи се. Прояден от дървояди.
Кръста , що си носех към Голгота.
А ония, дето викаха ,, Разпни го ",
за него днес ми дават пачки
със банкноти. ...

ЖивкоДелчев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2024-10-10T12:57:49+03:00 421 2

Тишина 🇧🇬

Ако замълчим,
тишината щеше да говори
вместо нас.
Ако всички хора
млъкнат поне за миг, ...

ЖивкоДелчев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2024-10-09T14:04:24+03:00 429 2

За вдъхновението 🇧🇬

Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Humorous

2024-10-08T23:14:33+03:00 369

Прометей 🇧🇬

Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...

ЖивкоДелчев

Poetry

2024-10-01T19:13:11+03:00 320 1

Кошмар 🇧🇬

Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Free verse

2024-09-24T16:40:22+03:00 432 1 2

След потопа 🇧🇬

Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...

ЖивкоДелчев

Essays » Others

2024-09-20T14:24:07+03:00 992 1 8

Септември 🇧🇬

След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Landscape

2024-09-07T16:20:53+03:00 406

Есен 🇧🇬

Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Landscape

2024-09-06T22:38:09+03:00 388 1

Една жена 🇧🇬

Една жена разказва ми играта.
Една жена открадна ми душата.
С нея вечно спорим и се любим.
И защо търпи ме , все се чудя.
Една жена дъха ми спира. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Love

2024-09-04T09:49:56+03:00 513 1

Кръговрат 🇧🇬

На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Eastern forms

2024-08-27T07:29:13+03:00 643

За студените хора 🇧🇬

Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Free verse

2024-08-24T10:47:12+03:00 379

Сенокос 🇧🇬

Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Free verse

2024-08-23T07:36:01+03:00 755 1 5

Миг прекрасен... 🇧🇬

Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Love

2024-08-20T16:24:20+03:00 387

За нежност време не остана 🇧🇬

За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Philosophical

2024-08-16T18:53:53+03:00 453

Война 🇧🇬

И пак светът е полудял...
И пак мирише на барут.
Че дяволът е завилнял,
и иска кърви- труп връз труп.
Отново вият адските сирени. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

2024-08-15T15:24:39+03:00 444

Дяволът в мен 🇧🇬

Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Philosophical

2024-08-14T10:07:36+03:00 583 2 2

Безсъници 🇧🇬

Затворен в бетонната кутия,
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Free verse

2024-08-13T06:30:26+03:00 721 2 3

Мъничка молитва 🇧🇬

В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Other

2024-08-04T04:17:44+03:00 564 1 1

Мравката и слона 🇧🇬

Изтрий сълзата на малко дете.
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » For children

2024-07-31T09:59:08+03:00 465 2 1

За летенето 🇧🇬

Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » For children, Civic

2024-07-30T08:03:00+03:00 464 1 2

Апокалипсис по български 🇧🇬

В България останаха гори,
колкото една човешка длан.
И мен отдавна ме е срам,
да гледам как орките на Саурон,
я подлагат на сеч и огън. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

2024-07-28T09:12:03+03:00 718 3 7

Относно ( 3-ти март ) 🇧🇬

......защото там , нейде, навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и кървав мъх...
И. Вазов ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

2024-07-27T07:31:10+03:00 447 1 1

Криво огледало 🇧🇬

Поезията ми е крива.
Като криво огледало.
И не ви опива,
като вино отлежало.
Тя е често неразбрана, ...

ЖивкоДелчев

Poetry

2024-07-26T12:51:14+03:00 415 3 2

Оцелей 🇧🇬

Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...

ЖивкоДелчев

Prose » Short stories

2024-07-24T13:41:34+03:00 449

Изповедта на лудия 🇧🇬

Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

2024-07-21T20:28:00+03:00 484

Спомен за лятото 🇧🇬

Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят ...

ЖивкоДелчев

Poetry » For children

2024-07-20T06:58:18+03:00 484 1