jollyroger
1,544 results
Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...
  471 
Среща в Есента...
на Еми...
Във есенната нощ опожарена
от огъня на падащите листи,
ще дойда аз със бяла хризантема, ...
  330 
Моряшко реквиемно...
Древните гърци делели хората на:
живи и мъртви,
и ония дето плават по вода...
Из моряшкия фолклор ...
  347 
Есен-2
Над смълчаната топла вечер
из тия времена есенни:
и есенно злато потече,
и дъжд заваля от кестени... ...
  352 
За безсмъртието
Аз някога сам се отказах от безсмъртие,
но днес си го искам отново,
за да продължа и нататък,
понеже вече си тръгнаха „първите”, ...
  433 
Нощ
на Е...
Две горящи свещи и букет от рози...
... От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози ...
  336 
По стъпките на Скитникът Евреин*...
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер” ...
  383 
На раздумка с Дявола...
Кафето горчиво изпих и в каприз
внезапен поисках да видя сега
дали пък Съдбата с нехаен реприз
не готви ми глупава, нова шега... ...
  355 
Време есенно...
( настроение)
Топли падат, падат кестени,
зрялост щедра клони вие,
а от Есента увесени- ...
  408 
Моряци...
На всички български моряци... И бивши и
настоящи...
от един бивш моряк
От мисълта неуловимо ...
  319 
Във Вечността на Мимолетното...
... а цялата Човешка Вечност
сега е в двете ми ръце
и зная аз, че съм обречен,
но гледам твоето лице ...
  463 
Мисли в новогодишната нощ
Отива си годината... Отива си...
И Времето скъсява се съвсем...
Живота, вярно, има свои минуси,
но по-добър- къде да изберем!.. ...
  324 
Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?... ...
  450 
Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Далѝ-
той някога ще спре да трупа и навява?... ...
  389 
Притча...
Нощта на звезден храм прилича...
Ела до мен и се сгуши
да ти разкажа тази притча
за две погубени души!... ...
  357 
Бурята
... Морето: сурово-красиво
в нюанси на сивия цвят...
Вълните: развеяли гриви
се блъскат напред и назад. ...
  256 
Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... величие, ...
  361 
Тихото море...
Укротено, монотонно
звездна тишина вали,
а стихията огромна
с нежен шепот шумоли... ...
  363 
Един изгрев в Океана...
Цяла нощ бушувал Океана
уморен люлееше вълни,
а над него Вятър бе подхванал
да гаси последните звезди... ...
  425 
Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...
  327 
Вълшебните залези в Пустинята
на Марина...
***
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...
  451 
На всички в „Откровения”- Наздраве!...
( новогодишен тост)
Постой!... Постой Очарование
във времедела на нощта!...
Да замълчим!.. .И в туй мълчание ...
  354 
В Епидаурус*
Епидаурус- светилището на Асклепий...
И вярващи във чудно изцеление
тук идвали са хроми, луди, слепи,
и все в душите с плахо въжделение... ...
  279 
Три дни от безкрая...
Почти безкрайни тържества,
но три дни всичко продължи,
а се проточи след това
безкрая истински... Нали!... ...
  388 
Автобиографично...
Аз някога със Времето флиртувах
и както в приключение живях,
на Бог и на безсмъртен се преструвах-
годините безгрижно не броях!... ...
  378 
Роден край
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...
  640 
В една лятна вечер...
на М...
Една звезда над нас увисва,
далечна мълния заглъхва,
щурец в тревата нейде, писва, ...
  603 
Евангелие от Юда*
... и три дни преди Пасхата ми рече:
На тебе Юда ще разкрия днес
за Тайнството, аз вече съм обречен
и трябва да ме предадеш нощес. ...
  374 
Есен в косата...
В косата ти смолиста и разкошна,
унесен от игривия ти смях,
във утрото след Любовта среднощна-
внезапно косъм посивял видях... ...
  324 
Сътворението
На нощта от лунният восък
искам да те извая-
и с първото докосване
гърдите ти да направя, ...
  583 
Носталгия*...4
... някога в Атлантика
По залез чак изригна Урагана
и смесиха се вятър и вода-
небето потъмня щом в Океана ...
  335 
Грешни мисли в Свята нощ...
Екзистенциално
1.
З а га д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!... ...
  412 
Есенно... 2
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди... ...
  411 
Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...
  424 
Тъжни звезди...
Защо звездите в тая нощ
така са тъжно замечтани
над виолетовата площ
притихнала на Океана?... ...
  291 
Вечер...
Умората на вечерта
люлееше тълпите...
За отдих тихата мечта
лелееше душите... ...
  278 
Баровска любов...
Танцьорката от бара ме погледна,
намигна ми, като на стар познат-
тя беше русичка и малко дребна,
и с поглед във кафяво-топъл цвят... ...
  312 
Една Жена
На спирката трамваят закъснява,
у хората досадата расте...
Една Жена спокойно наблюдава
държейки със ръката си дете... ...
  380 
В твоята Есен...
Когато плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О Скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпросът... ...
  301 
Животът...
Банално е навярно, но прилича ми
Животът ни на ритуална свещ:
по нея бавно с пламъкът се свличаме
и тъй догаря- трепкащ и горещ... ...
  386 
Random works
: ??:??