katkatkat
155 results
Имам нуждата ментално
с някой друг да го направя.
И добра съм, и морална,
ти обаче ме заставяш...
част от себе си да отклоня. ...
  971 
Аз съм вода и преливам
тази нощ от възбуда.
Твоя бряг ще достигна
с морски дъх и със лудост.
Аз съм вода и те чакам, ...
  926 
Седни пред мен и ме слушай,
гледай ме право в очите.
Поглед, пламък и пушек,
луд туптеж във гърдите...
Дума след дума изгарят ...
  693 
Цикламена луна ме вика,
а животът казва ми довиждане.
Стига ли? Студът не стига
за едното, вечното заспиване.
Март. Жени. Вихрушки... ...
  731 
Огън чака вятър, да гори.
Гори.
Пепел в вятъра лети.
Боли.
Вятърът огън ще стане ли.
  685 
Бързи, бавни моменти
тичат и спират.
Утре отново.
Тихи, шумни, солени
думи попиват ...
  726 
Болезнено докосване,
слънчево,
изригнало
от дълбините на мрака.
Позволи му ...
  896 
Тиха вода съм, бистро-прозрачна.
Неволно се двата ми бряга разкрачват
път да направят на твоята страст.
Леко полюшва се мойта повърхност
в леки вълни, потъват ти пръстите ...
  1709 
Красива си, моя любов недоносена.
Твърде жадна, роди се. Със писък.
За тебе вратите ми бяха затворени.
Напук се зачена. Сякаш от нищото.
Живота ми сриваш. ...
  858 
Умора. Когато те чакам.
Умора. Когато те пея.
Умора е вечер тъгата,
която с последни звуци отеква.
С умора пътят постлан е. ...
  533 
Спестявам, още спестявам ти
нещо, което... може би се досещаш.
Няма съм, няма от слабости,
парят ме думи и чувства горещи.
Утре денят всява ми ужас, ...
  695 
Без смисъл отгоре...
Малки са хората.
И, Боже, прости ми,
далече съм толкова...
И трудно Те чувствам, ...
  763 
В ураганна спирала,
неспираща,
смъртно е спряла.
В статика жива,
застинала, ...
  536 
Ти си безтегловна мелодия,
с различна идентичност,
на сърцето ми пътя пребродила
в синхрон със липсата на логичност.
А дните ми, космоса търсещи, ...
  607 
Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...
  738 
Аз, ако в локва опръскам душата си
и смътни очите ми образи виждат...
Не мога, не крия. Признавам вината си,
но съдът ви бялото в мене убива.
Аз, ако в хаоса в себе си губя се ...
  664 
Когато не мога
повече от черно да бъда,
тогава
в чужди предели
тъгата си вливам. ...
  548 
На двора, със котките,
сЪлзите, кротките,
тихо дойдоха.
Последното, слънцето,
пресечено с вятъра, ...
  594 
От огъня пламъци късам,
за да умрат. Но красиво.
Искрици се бавно разпръскват
до екстаз... толкова близо.
А щом запее тишината, ...
  598 
Не мога да побера
на вятъра всички копнежи.
Аз съм затвор.
Решетки от черна вина
пристягат съня ми разнежен ...
  709  12 
Черни вълните пристигат
и в бяла ярост разливат
бездомно своята страст.
Черна нощ. Бяла съм аз.
Белите спомени чакам, ...
  482 
Часовника няма да чакам.
Времето веч не въздиша по него.
Секунди и мигове страдат
на стрелките от болното его.
Да обичам няма дъждовете, ...
  594 
Понякога те чувствам като гръм
и плаша се, и чудя се коя ли съм...
Понякога ми се плаче.
Сега си песен, тъжна, баладична
и всичко, което на глас не изричам. ...
  676 
Хайде , хайде нахрани отново
с болка мазохиста в мен.
Хайде, хайде отрови го с ревност,
няма лесно да умре...
Свикнала във ада съм. ...
  559 
Едно по едно се от мене
парчета бавно откъсваха.
Оставаха в "старото" време,
глухи за новите писъци
Една по една се пред мене ...
  853  11 
Стигам те... Подавам ръка
на всичко човешко в мен
и се губя в своите лабиринти.
Пускаш ме... Оставам сама
в избягал от календара ден ...
  605 
Наоколо витае ерес.
А някой последното копче проклина.
Същият Той нарича ме Прелест.
Извайва ме в ръцете си сякаш съм глина.
Нямам прическа и червило ...
  498 
Детските очи ме гледат
плахо отстрани, безгласно.
Допирът с тъгата бледа -
първи признак за реалност.
С музика летните нощи ...
  582 
Аз съм друга песен
и косите ми са чупливи.
В дъждовната есен
скитам по пътища криви.
Ти ме извая ...
  610 
Усмивката ми е счупена,
но не спирам да танцувам.
Сцената е срутена...
Танцувам, танцувам...
Остри са стъклата ...
  732 
Второто ни дуетно стихотворение с Темида!
Забравих,
че те гледам само от моя ъгъл,
а ти не си плосък.
Оставих ...
  659 
Една малка, бърза,
щастлива обиколка.
...
На финала е първа
наградата болка... ...
  603 
Ти в трепет мъглив
пристигаш студен. И сънлив.
Целуваш покоя умрял,
очите му дори не видял...
Връщаш към нежност ръцете, ...
  717 
Давам ви цялата свобода.
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!
Няма място за страх. ...
  670 
Погазих всички закони.
Стъпках от мен съграденото.
Твърде малко остана,
малко е в мен съхраненото.
Днес отново празнотата ...
  761  11 
След толкова време
словата ми не се умориха.
В стихове се редят.
От диво, непознато племе
безутробно се родиха ...
  658 
По пътя на щастието,
по пътя на радостта,
към тебе вървя,
драга моя,
тъга... ...
  1672 
Илюзии сенкоподобни
днес отново ме връхлитат.
Корени са. Отровни.
В сърцето ми се преплитат.
И този път ли?... ...
  1155  10 
Репликите в скоби - Поетът
Репликите, започващи с "Прости" - Поетесата
Двата големи куплета - ей така, за подсилване на драматизма
(Студено е, нали знаеш.
И сънища не може да има.) ...
  1674 
Посветено на едно момиче, за което ще се пишет още много стихове!
За теб, Теми!
Такава е тя.
Диша трудно
сред парфюми. ...
  1311 
Random works
: ??:??