Lebovski
186 results
Лъжата. Нея най я мразя.
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много. ...
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много. ...
912
2
3
653
2
3
580
1
3
Аман от досадници. По-лошо от досадник е пиян досадник. Едвам се отървах от един преди час. Бил емигрирал в зората на демокрацията в Германия и сега емигрирал от там пак у нас. Обясняваше ми, че се запознал наскоро, докато почивал за седмица на Кара Дере, с някой си Кадир. Бежанец от Сирия. Дошъл в ...
867
2
5
-Водка с тоник!-се провикнах и седнах. На моят си стол. Бар стол, с протъркана на места кафява кожа. На дървения ламел под седалката бях издраскал с ножче едно послание. Към самият мен. То гласеше:
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...
854
3
5
Нуждая се от твойта топлина...
Нуждая се от нежните ти устни.
От моята във твоята ръка.
От целувките ти сладко вкусни.
От косата ти, като одеяло. ...
Нуждая се от нежните ти устни.
От моята във твоята ръка.
От целувките ти сладко вкусни.
От косата ти, като одеяло. ...
648
5
5
Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. ...
Човекът седна на дивана. ...
627
3
4
Краят на зимата е. Оня, мръсният край, нали се сещате? Всичко плува в лайна. Дърветата опитват да напъпят. Птичките да пропеят, а аз успях най-сетне да свия една що годе прилична цигара. Изглежда като купешка. Отпред висят влакна тютюн. Скъсвам ги и я слагам зад ухото си. Пуша по три цигари на ден и ...
1137
3
5
Не се привързвай никога човече!
Недей, послушай ме, боли...
Защото някой, някога, далече,
във времето ще те унищожи.
Любовта, реалната, е огън. ...
Недей, послушай ме, боли...
Защото някой, някога, далече,
във времето ще те унищожи.
Любовта, реалната, е огън. ...
1620
6
6
Пред огледало всичко е възможно.
Там си тананикаш, плачеш, пееш,
просветлен за миг, че простото е сложно.
Пред огледало най е трудно да се смееш.
Пред огледало лесно е да рецитираш. ...
Там си тананикаш, плачеш, пееш,
просветлен за миг, че простото е сложно.
Пред огледало най е трудно да се смееш.
Пред огледало лесно е да рецитираш. ...
321
5
Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага д ...
431
2
4
Като завеса в миг нощта се спусна.
За миг сърцето ми пак спря.
А споменът - "Когато ме напусна",
отново като хала връхлетя.
Толкова години вече... ...
За миг сърцето ми пак спря.
А споменът - "Когато ме напусна",
отново като хала връхлетя.
Толкова години вече... ...
487
2
8
Утрото шепне. Обещава. Взема. Дава.
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота. ...
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота. ...
574
1
5
Пак е утро, кафето изпил
тича всеки насам и натам,
само вятърът вънка унил
ромоли като бобче в тиган.
По прозорците пак замразени, ...
тича всеки насам и натам,
само вятърът вънка унил
ромоли като бобче в тиган.
По прозорците пак замразени, ...
386
6
Бяха няколко, всички красиви.
Нагласени, гримирани, тъпи.
А край тях, смешно учтиви,
над ръкава с часовници скъпи
се мотаеха разни кретени ...
Нагласени, гримирани, тъпи.
А край тях, смешно учтиви,
над ръкава с часовници скъпи
се мотаеха разни кретени ...
408
4
5
На тебе ухае лютата зима.
Ухае на теб и мойто сърце...
Където надникна, ти там си любима.
На тебе ухаят и мойте ръце.
Щом вятърът духне... на тебе ухае. ...
Ухае на теб и мойто сърце...
Където надникна, ти там си любима.
На тебе ухаят и мойте ръце.
Щом вятърът духне... на тебе ухае. ...
677
1
10
Когато бурите връхлитат.
Когато ни заливат мощно.
Когато атове ни ритат.
Когато е беззвездно нощем.
Тогава вместо да умрем, ...
Когато ни заливат мощно.
Когато атове ни ритат.
Когато е беззвездно нощем.
Тогава вместо да умрем, ...
354
1
4
-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...
560
2
6
Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе ...
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе ...
805
11
Защо плаче човек и се смее?
Защо носи във джоба си маски?
Защо друг някой не полудее?
Защо пеляшките нямат каляски?
Защо изобщо да будиш се утре? ...
Защо носи във джоба си маски?
Защо друг някой не полудее?
Защо пеляшките нямат каляски?
Защо изобщо да будиш се утре? ...
432
1
5
Животът е като студена зима,
със циганското лято през ноември,
досущ, като любимата любима,
която си отива през декември.
Жесток е! Няма спор и дума... ...
със циганското лято през ноември,
досущ, като любимата любима,
която си отива през декември.
Жесток е! Няма спор и дума... ...
507
4
6
Безлунни нощи, дълги дни
и пълна папка, спомени кървящи...
Отиват си годините, уви,
сред стъкълца обикновени и лъщящи.
Животът ни се плъзга, като сянка. ...
и пълна папка, спомени кървящи...
Отиват си годините, уви,
сред стъкълца обикновени и лъщящи.
Животът ни се плъзга, като сянка. ...
511
1
11
Бебе, пелени и детски плач,
доктори, цветя и страх,
съпруг, приятели, роднини, здрач,
безсъние, наакано и смях.
...
доктори, цветя и страх,
съпруг, приятели, роднини, здрач,
безсъние, наакано и смях.
...
332
1
6
Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...
775
2
12
Изобщо не можах да вдяна тогава, защо Пичът постъпи така. Той имаше всичко. Такива спомени имам. Ако седна да ги разправям, ще ми изтръпнат крачката. Доста пия в тази пуста Франция. Пия тяхното гъсто вино и се мотая безцелно.Но когато пия, си губя физиономията. Гледам се в огледалото, плезя се, крив ...
608
1
5
И пак започва битката за дъх!
И пак самотни мечтатели скитат.
И пак атакуват митичният връх.
И пак ръце в косите си сплитат.
Но зад тази битка! Ах, все пак зад нея, ...
И пак самотни мечтатели скитат.
И пак атакуват митичният връх.
И пак ръце в косите си сплитат.
Но зад тази битка! Ах, все пак зад нея, ...
507
1
5
Недей да палиш на полето клада,
щом в къщата ти печката бумти,
защото в пламъците без пощада,
наместо тебе, друг ще изгори. ...
450
8
Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...
845
3
18
Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...
606
3
6
В тъмнината със шепа коняк,
над стих размишлявам нестроен,
а отвън във лунния мрак,
тропа дъжд, мълчалив и пороен.
...
над стих размишлявам нестроен,
а отвън във лунния мрак,
тропа дъжд, мълчалив и пороен.
...
396
1
1
Пак се будя по нощите.
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна, ...
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна, ...
1061
1
1
Пророкувам в нощта, под звездите.
Бродят тръпки в гърдите ми пак.
И в тълпата ти диря очите.
И те губя във страшния мрак.
...
Бродят тръпки в гърдите ми пак.
И в тълпата ти диря очите.
И те губя във страшния мрак.
...
392
2
5
Защо един човек обича друг?
И на планета нейде в небесата,
защо жена избира си съпруг
и си разменят двамата сърцата?
Очите ни морета крият, ...
И на планета нейде в небесата,
защо жена избира си съпруг
и си разменят двамата сърцата?
Очите ни морета крият, ...
348
3
Светът почива на закони.
А най-красивият е любовта.
Напълно непознати две персони,
изведнъж се хващат за ръка.
Тя мома, а той ерген, ...
А най-красивият е любовта.
Напълно непознати две персони,
изведнъж се хващат за ръка.
Тя мома, а той ерген, ...
506
3
3
Пак ти пиша..
Ето, в рима..
Ако някога се срещнем по света.
Обещай ми!
Моля те, любима... ...
Ето, в рима..
Ако някога се срещнем по света.
Обещай ми!
Моля те, любима... ...
438
4
13
Младостта не е порок, разправят.
Тя е лудост и магия!
Омагьосаните я прославят,
младостта е също – орисия.
...
Тя е лудост и магия!
Омагьосаните я прославят,
младостта е също – орисия.
...
414
1
4
Болко моя... прати ми звезда!
Падаща! В тая нощ тъй безвездна..
Сега или някога, нека умра,
но да я зърна, преди да изчезна.
...
Падаща! В тая нощ тъй безвездна..
Сега или някога, нека умра,
но да я зърна, преди да изчезна.
...
482
1
4
Светът е унило червен,
пак предизборно видиотени
от екраните с познат рефрен
ни убеждават, че не са кретени
...
пак предизборно видиотени
от екраните с познат рефрен
ни убеждават, че не са кретени
...
375
2
Вярвах, че със теб ще остареем..
Че докрай ще стискаме ръце.
А накрая просто ще се слеем,
и потънем във космическо море.
...
Че докрай ще стискаме ръце.
А накрая просто ще се слеем,
и потънем във космическо море.
...
2157
14
15
Колко мина? Сто години...
Животът някак си замря...
Очите ти все още ли са сини?
Пък моето сърце умря.
...
Животът някак си замря...
Очите ти все още ли са сини?
Пък моето сърце умря.
...
625
4
12
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
