limeruna
565 results
Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
580
7
Ти имаш огън. Много сънен меч
е времето, пропито от истории.
А рицари на фигурки насечени
препускат по цветенцата крилца разтворили
на слънчице и вече не растат. ...
е времето, пропито от истории.
А рицари на фигурки насечени
препускат по цветенцата крилца разтворили
на слънчице и вече не растат. ...
507
8
Страх ме е да се усмихна.
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...
481
10
Боже, ти ми обърка името с нея.
Беше веднъж, само веднъж, но бе странно.
Понякога ми се иска да съм мъхът,
който сте стъпквали заедно.
Понякога ми се иска да съм дъждът ...
Беше веднъж, само веднъж, но бе странно.
Понякога ми се иска да съм мъхът,
който сте стъпквали заедно.
Понякога ми се иска да съм дъждът ...
806
12
Люлее се животът между изтока и запада,
между сън и спънат ребус, във намусена загадка,
и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,
и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...
Насочена надеждата... никого не чака, ...
между сън и спънат ребус, във намусена загадка,
и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,
и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...
Насочена надеждата... никого не чака, ...
412
6
Пролетта настъпва като малко коте
и целува вятър, и играе с дъжд.
Протяга пръсти, първо блясва в погледа,
понамества се, да се привържеш.
После драсва клечката и кълбета облаци ...
и целува вятър, и играе с дъжд.
Протяга пръсти, първо блясва в погледа,
понамества се, да се привържеш.
После драсва клечката и кълбета облаци ...
525
10
На моя любим
Ти си този, който исках
да живее с мен, да ме сънува нощем,
да бъде все до мен, до мен,
да нямам нужда от света, от поща. ...
Ти си този, който исках
да живее с мен, да ме сънува нощем,
да бъде все до мен, до мен,
да нямам нужда от света, от поща. ...
505
12
Една птичка ме понася
в най-високото небе.
Намерих смисъла на щастието,
да я накарам да разперва крилете си.
Летим далече, далече, ...
в най-високото небе.
Намерих смисъла на щастието,
да я накарам да разперва крилете си.
Летим далече, далече, ...
455
8
Цялата действителност те е обвила с прегръдка,
а ето ме, аз съм тук и не мога.
Вземи ме, когато си далече,
в джобче на мрака, далеч и от Бога.
В сърцата доброто кълни ли кълни ...
а ето ме, аз съм тук и не мога.
Вземи ме, когато си далече,
в джобче на мрака, далеч и от Бога.
В сърцата доброто кълни ли кълни ...
432
7
Чувството е меко, разтегливо,
като топъл дъх, полегнал между дърветата,
като накапалите листа и сиянието край тях,
и изгряващото слънце между клоните.
Облакът е топъл като ръкавица на готвачка, ...
като топъл дъх, полегнал между дърветата,
като накапалите листа и сиянието край тях,
и изгряващото слънце между клоните.
Облакът е топъл като ръкавица на готвачка, ...
387
4
Нощите не спят. И мисълта не диша.
Контурът на лицето не е за помнене, не е...
Застивам.
Има смисъл.
Контурите ми липсват. ...
Контурът на лицето не е за помнене, не е...
Застивам.
Има смисъл.
Контурите ми липсват. ...
529
6
Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...
453
5
Снежинки
Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя... ...
Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя... ...
448
1
8
Човекът-консуматор и как илюзията за изобилие унищожава личността
Човекът-консуматор можем да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет ...
Човекът-консуматор можем да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет ...
5993
4
9
Дълбини
Така си нежен, а те виждах друг:
далечен, толкова далечен.
Оттам те стигах и пристигах тук,
присвита на кълбенце късно вечер. ...
Така си нежен, а те виждах друг:
далечен, толкова далечен.
Оттам те стигах и пристигах тук,
присвита на кълбенце късно вечер. ...
495
2
10
Изгубено коренче
Ще се вмъквам тайничко в душата ти,
ще се дърпаш, но няма да ме видиш.
Ще бягаш вечно в страховете си,
но аз ще бъда там, ще ги разпитвам. ...
Ще се вмъквам тайничко в душата ти,
ще се дърпаш, но няма да ме видиш.
Ще бягаш вечно в страховете си,
но аз ще бъда там, ще ги разпитвам. ...
660
16
Но...
Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен. ...
Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен. ...
405
6
По чупките на вятъра
Свободна съм като есенен лист,
поруменявам от вятъра и дъждовете,
подлудява ме трепетът на птичите песни
и спирам гласа си в топлото на ръцете. ...
Свободна съм като есенен лист,
поруменявам от вятъра и дъждовете,
подлудява ме трепетът на птичите песни
и спирам гласа си в топлото на ръцете. ...
612
13
Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...
556
9
Стъпки
Веселие на жена...
Уханието на утрото.
Разбърканите му коси.
Червилото на залеза. ...
Веселие на жена...
Уханието на утрото.
Разбърканите му коси.
Червилото на залеза. ...
429
7
Към далечни светове
Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността. ...
Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността. ...
467
7
Взрив
Не ви ли вълнува как душата прелива?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира в усмивка всичко, което ...
Не ви ли вълнува как душата прелива?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира в усмивка всичко, което ...
375
7
Пеперуди
Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени. ...
Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени. ...
1513
11
Видения
Бялото в приказките запрепуска към мен.
Вятърът го разпръскваше, но пак се събираше.
А мракът тракаше готов да ни вземе.
Слънцето се усмихваше, но той не разбираше. ...
Бялото в приказките запрепуска към мен.
Вятърът го разпръскваше, но пак се събираше.
А мракът тракаше готов да ни вземе.
Слънцето се усмихваше, но той не разбираше. ...
641
1
4
Мъгли
Закрачила в късния следобед, видях, че вятърът е млад и жизнен.
Листата - все така красиви, пътеките - все още непочистени.
Оставих стъпките си по цвета на времето, разбърках се със тях из вятъра.
И паркът кротък замълча умислено, а хората съдбите си размятаха. ...
Закрачила в късния следобед, видях, че вятърът е млад и жизнен.
Листата - все така красиви, пътеките - все още непочистени.
Оставих стъпките си по цвета на времето, разбърках се със тях из вятъра.
И паркът кротък замълча умислено, а хората съдбите си размятаха. ...
624
8
Тъжното цвете
Всичките красавици ти давам,
само не забравяй, че ме има.
Знам, че ме обичаш ясно
както ясно слънцето изстива ...
Всичките красавици ти давам,
само не забравяй, че ме има.
Знам, че ме обичаш ясно
както ясно слънцето изстива ...
651
9
Затворница
Следобедът тихо мълчи, прорязан от шумове разни.
Самотна си мисля за теб и чувствам се странно напразно.
Реших да обичам... И да, тъжно е...
Но тъгата е с особена празност. ...
Следобедът тихо мълчи, прорязан от шумове разни.
Самотна си мисля за теб и чувствам се странно напразно.
Реших да обичам... И да, тъжно е...
Но тъгата е с особена празност. ...
525
7
Удавена
Влюбен сън разсмя дъгата,
и дъгата полетя.
Късове от злато паднаха в калта.
Синьо кацна на небето и накапа в бреговете, ...
Влюбен сън разсмя дъгата,
и дъгата полетя.
Късове от злато паднаха в калта.
Синьо кацна на небето и накапа в бреговете, ...
389
8
Усмивка самотност
Две, или три? Загубих им бройката.
Ти се върти.
Детето разсмиваш, замаян си, виж.
Не падай, не падай! ...
Две, или три? Загубих им бройката.
Ти се върти.
Детето разсмиваш, замаян си, виж.
Не падай, не падай! ...
707
17
В запотената вечер и в късното време,
забравило пътя, разляно в памук
небето чернее, звездите са скрити,
прозорчета жълти изгарят без звук.
И аз те настигам... И ти ме настигаш... ...
забравило пътя, разляно в памук
небето чернее, звездите са скрити,
прозорчета жълти изгарят без звук.
И аз те настигам... И ти ме настигаш... ...
765
1
17
Една есенна въздишка
Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм... ...
Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм... ...
814
1
15
Лъжата, истината и аз
Истина ли е това, което виждаме? Може ли това, което не виждаме, да е истина? Можем да го наречем лъжа, естествено, но така ще се отречем от себе си. Трябва ни нещо извън нас, за да можем да се определим като съществуващи. „Аз съм пътят и истината и животът..." (Йоан: 14:6), ка ...
Истина ли е това, което виждаме? Може ли това, което не виждаме, да е истина? Можем да го наречем лъжа, естествено, но така ще се отречем от себе си. Трябва ни нещо извън нас, за да можем да се определим като съществуващи. „Аз съм пътят и истината и животът..." (Йоан: 14:6), ка ...
4284
24
Гората тиха е и чиста,
звучи единствено тъга,
и мисълта ти се разлиства...
(присветва щрихче в пепелта).
Сега съвсем излишно. ...
звучи единствено тъга,
и мисълта ти се разлиства...
(присветва щрихче в пепелта).
Сега съвсем излишно. ...
741
1
13
Със слънцето
Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди. ...
Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди. ...
656
1
15
Търкулвам се по себе си
Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен. ...
Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен. ...
519
11
Нощта е нежна, нощта е тиха,
въздишка на деня, в която дишам.
Уморена е, сега тя спи
и аз мисля, мисля, мисля.
Събудена ще бъде страшна, може би, ...
въздишка на деня, в която дишам.
Уморена е, сега тя спи
и аз мисля, мисля, мисля.
Събудена ще бъде страшна, може би, ...
688
13
Откровенче
Имало едно момиче, обичало да пише,
да пръска и усмивки, да пие все любов.
Освен това четяло, с наслада да въздиша
за щяло и нещяло. Светът не бил готов. ...
Имало едно момиче, обичало да пише,
да пръска и усмивки, да пие все любов.
Освен това четяло, с наслада да въздиша
за щяло и нещяло. Светът не бил готов. ...
633
15
Лъчи, тихи
Вятърът шуми, музика шуми,
шумата стои, музата си чака.
Лятото гори, листите сами
шушкат тъжни тайни в здрача. ...
Вятърът шуми, музика шуми,
шумата стои, музата си чака.
Лятото гори, листите сами
шушкат тъжни тайни в здрача. ...
555
9
Защо боли
... това е просто красив фон
ако не стъпвам по него
изпадам от картината...
Веднъж красотата избяга от листа, ...
... това е просто красив фон
ако не стъпвам по него
изпадам от картината...
Веднъж красотата избяга от листа, ...
706
24
Не мога, просто да искам, твърде много живях.
Всичко сладко получих, ядох и в купи от прах.
Скелети - добри събеседници,
разправяха, слушах, чувствах сред смях
на бръмбарско пъплене плъзване ...
Всичко сладко получих, ядох и в купи от прах.
Скелети - добри събеседници,
разправяха, слушах, чувствах сред смях
на бръмбарско пъплене плъзване ...
450
11
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
