limeruna (Йоана) - Works

Светлини 🇧🇬

От многоточията често ме боли!
В сенките бързам да ги преваря.
Преди животът да ме размие
и да остана (ненужна) цигара.
Не искам да съм светещ фас! ...

limeruna

Poetry » Philosophical, Other

2016-03-14T19:45:34+02:00 557 5

Вихри 🇧🇬

Първо - да кажа какво значиш за мен:
ти си огън, дошъл да омайва.
Също: вятърен сън, оживял от умения,
и надежда, която ми трябва.

limeruna

Poetry » Love, Philosophical

2016-03-14T06:06:26+02:00 594 10

*** 🇧🇬

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка, ...

limeruna

Poetry » Other

2016-03-13T08:05:36+02:00 538 4

Зачервена сълза 🇧🇬

Облаче блестеше,
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът ...

limeruna

Poetry » Love, Landscape, Philosophical, Other

2016-03-11T07:10:45+02:00 610 3

Природата е творчески хаос... 🇧🇬

Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.
Те се реят в спомена и във надеждата. ...

limeruna

Poetry » Love, Other

2016-03-10T20:55:34+02:00 548 3

"Напушената" 🇧🇬

Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...

limeruna

Poetry » Landscape, Civic, Other

2016-03-07T12:36:45+02:00 759 7

Замръзнал вик 🇧🇬

Ти имаш огън. Много сънен меч
е времето, пропито от истории.
А рицари на фигурки насечени
препускат по цветенцата крилца разтворили
на слънчице и вече не растат. ...

limeruna

Poetry » Love, Other

2016-03-03T22:28:42+02:00 650 8

На тъжния човек 🇧🇬

Страх ме е да се усмихна.
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...

limeruna

Poetry » Philosophical, Other

2016-03-02T10:53:56+02:00 620 10

Несигурно 🇧🇬

Боже, ти ми обърка името с нея.
Беше веднъж, само веднъж, но бе странно.
Понякога ми се иска да съм мъхът,
който сте стъпквали заедно.
Понякога ми се иска да съм дъждът ...

limeruna

Poetry » Love, Landscape, Philosophical, Other

2016-02-29T21:25:50+02:00 997 12

Наблюдател 🇧🇬

Люлее се животът между изтока и запада,
между сън и спънат ребус, във намусена загадка,
и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,
и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...
Насочена надеждата... никого не чака, ...

limeruna

Poetry » Philosophical, Other

2016-02-27T16:21:23+02:00 545 6

Изморена 🇧🇬

Пролетта настъпва като малко коте
и целува вятър, и играе с дъжд.
Протяга пръсти, първо блясва в погледа,
понамества се, да се привържеш.
После драсва клечката и кълбета облаци ...

limeruna

Poetry » Other

2016-02-11T22:28:22+02:00 677 10

На моя любим 🇧🇬

На моя любим
Ти си този, който исках
да живее с мен, да ме сънува нощем,
да бъде все до мен, до мен,
да нямам нужда от света, от поща. ...

limeruna

Poetry » Love, Other

2016-02-08T21:32:26+02:00 661 12

Птичка 🇧🇬

Една птичка ме понася
в най-високото небе.
Намерих смисъла на щастието,
да я накарам да разперва крилете си.
Летим далече, далече, ...

limeruna

Poetry » Love

2016-02-04T15:20:34+02:00 617 8

По пътя 🇧🇬

Цялата действителност те е обвила с прегръдка,
а ето ме, аз съм тук и не мога.
Вземи ме, когато си далече,
в джобче на мрака, далеч и от Бога.
В сърцата доброто кълни ли кълни ...

limeruna

Poetry » Love

2016-02-01T23:14:11+02:00 593 7

Приказки 🇧🇬

Чувството е меко, разтегливо,
като топъл дъх, полегнал между дърветата,
като накапалите листа и сиянието край тях,
и изгряващото слънце между клоните.
Облакът е топъл като ръкавица на готвачка, ...

limeruna

Poetry

2016-01-31T09:52:24+02:00 523 4

Нощите не спят 🇧🇬

Нощите не спят. И мисълта не диша.
Контурът на лицето не е за помнене, не е...
Застивам.
Има смисъл.
Контурите ми липсват. ...

limeruna

Poetry

2016-01-27T19:47:46+02:00 672 6

Изгубената изба 🇧🇬

Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...

limeruna

Poetry » Landscape, Other

2016-01-26T22:33:04+02:00 628 5

Снежинки 🇧🇬

Снежинки
Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя... ...

limeruna

Poetry

2016-01-23T21:03:00+02:00 622 1 8

Човекът-консуматор... 🇧🇬

Човекът-консуматор и как илюзията за изобилие унищожава личността
Човекът-консуматор можем да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет ...

limeruna

Essays » Student essays, Social, Philosophical, Civic

2016-01-20T07:31:45+02:00 6.6K 4 9

Дълбини 🇧🇬

Дълбини
Така си нежен, а те виждах друг:
далечен, толкова далечен.
Оттам те стигах и пристигах тук,
присвита на кълбенце късно вечер. ...

limeruna

Poetry

2016-01-11T21:13:40+02:00 665 2 10

Изгубено коренче 🇧🇬

Изгубено коренче
Ще се вмъквам тайничко в душата ти,
ще се дърпаш, но няма да ме видиш.
Ще бягаш вечно в страховете си,
но аз ще бъда там, ще ги разпитвам. ...

limeruna

Poetry

2015-12-12T18:18:42+02:00 783 16

Но... 🇧🇬

Но...
Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен. ...

limeruna

Poetry » Love

2015-12-05T21:01:47+02:00 548 6

По чупките на вятъра 🇧🇬

По чупките на вятъра
Свободна съм като есенен лист,
поруменявам от вятъра и дъждовете,
подлудява ме трепетът на птичите песни
и спирам гласа си в топлото на ръцете. ...

limeruna

Poetry

2015-11-26T19:57:58+02:00 733 13

Не съм жена! 🇧🇬

Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...

limeruna

Poetry

2015-11-15T03:54:02+02:00 670 9

Стъпки 🇧🇬

Стъпки
Веселие на жена...
Уханието на утрото.
Разбърканите му коси.
Червилото на залеза. ...

limeruna

Poetry

2015-11-07T14:22:10+02:00 573 7

Към далечни светове 🇧🇬

Към далечни светове
Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността. ...

limeruna

Poetry

2015-11-01T00:22:11+02:00 603 7

Взрив 🇧🇬

Взрив
Не ви ли вълнува как душата прелива?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира в усмивка всичко, което ...

limeruna

Poetry » Other

2015-10-29T16:19:20+02:00 502 7

Пеперуди 🇧🇬

Пеперуди
Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени. ...

limeruna

Poetry » Love

2015-10-28T13:18:55+02:00 1.7K 11

Видения 🇧🇬

Видения
Бялото в приказките запрепуска към мен.
Вятърът го разпръскваше, но пак се събираше.
А мракът тракаше готов да ни вземе.
Слънцето се усмихваше, но той не разбираше. ...

limeruna

Poetry » Love

2015-10-12T00:30:51+03:00 768 1 4

Мъгли 🇧🇬

Мъгли
Закрачила в късния следобед, видях, че вятърът е млад и жизнен.
Листата - все така красиви, пътеките - все още непочистени.
Оставих стъпките си по цвета на времето, разбърках се със тях из вятъра.
И паркът кротък замълча умислено, а хората съдбите си размятаха. ...

limeruna

Poetry » Other

2015-10-10T09:11:20+03:00 758 8

Тъжното цвете 🇧🇬

Тъжното цвете
Всичките красавици ти давам,
само не забравяй, че ме има.
Знам, че ме обичаш ясно
както ясно слънцето изстива ...

limeruna

Poetry » Love

2015-09-26T09:29:55+03:00 811 9

Затворница 🇧🇬

Затворница
Следобедът тихо мълчи, прорязан от шумове разни.
Самотна си мисля за теб и чувствам се странно напразно.
Реших да обичам... И да, тъжно е...
Но тъгата е с особена празност. ...

limeruna

Poetry » Love

2015-09-24T18:40:29+03:00 665 7

Удавена 🇧🇬

Удавена
Влюбен сън разсмя дъгата,
и дъгата полетя.
Късове от злато паднаха в калта.
Синьо кацна на небето и накапа в бреговете, ...

limeruna

Poetry » Other

2015-09-23T22:05:52+03:00 534 8

Усмивка самотност 🇧🇬

Усмивка самотност
Две, или три? Загубих им бройката.
Ти се върти.
Детето разсмиваш, замаян си, виж.
Не падай, не падай! ...

limeruna

Poetry » Other

2015-09-20T16:14:54+03:00 837 17

Сълзите се вълнуват по тъмно 🇧🇬

В запотената вечер и в късното време,
забравило пътя, разляно в памук
небето чернее, звездите са скрити,
прозорчета жълти изгарят без звук.
И аз те настигам... И ти ме настигаш... ...

limeruna

Poetry » Love

2015-09-18T23:46:22+03:00 907 1 17

Една есенна въздишка 🇧🇬

Една есенна въздишка
Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм... ...

limeruna

Poetry » Love

2015-09-10T21:30:47+03:00 996 1 15

Лъжата, истината и аз 🇧🇬

Лъжата, истината и аз
Истина ли е това, което виждаме? Може ли това, което не виждаме, да е истина? Можем да го наречем лъжа, естествено, но така ще се отречем от себе си. Трябва ни нещо извън нас, за да можем да се определим като съществуващи. „Аз съм пътят и истината и животът..." (Йоан: 14:6), ка ...

limeruna

Essays

2015-09-10T17:29:42+03:00 4.7K 24

Докосвай тъмното у мен 🇧🇬

Гората тиха е и чиста,
звучи единствено тъга,
и мисълта ти се разлиства...
(присветва щрихче в пепелта).
Сега съвсем излишно. ...

limeruna

Poetry » Love

2015-09-07T20:23:36+03:00 870 1 13

Със слънцето 🇧🇬

Със слънцето
Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди. ...

limeruna

Poetry » Other

2015-09-04T15:28:23+03:00 781 1 15

Търкулвам се по себе си 🇧🇬

Търкулвам се по себе си
Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен. ...

limeruna

Poetry » Other

2015-09-01T13:49:39+03:00 655 11