limeruna (Йоана) - Works

Съществува ли любовта на живота ти? 🇧🇬

Някои хора твърде много премислят. Вместо да действат, изчакват да изтече живота им. Сякаш вярват, че някой ще дойде след това да им сипе живот отново. Сервитьорката ще попита учтиво дали биха искали нещо за пиене и те ще изчакат живота търпеливо. А може би животът е някой дракон. Или пък жена. Поня ...

limeruna

Essays

2018-08-17T11:06:34+03:00 1.4K 5 4

Слънчице 🇧🇬

Очите ти са капки
най-нежна доброта.
Понякога ги стапяш
в късче самота,
понякога са камък ...

limeruna

Poetry

2018-06-08T11:01:27+03:00 503 2 1

Сълзичка, посока... 🇧🇬

Нека няма притежание,
да се будим от любов
и да бъдем утеха
за смисъла на всичко...
нека да сме толкова хубави, ...

limeruna

Poetry » Other

2018-06-03T09:52:25+03:00 568 3 2

Илюзия за роза 🇧🇬

Не мога да пиша. Нито да дишам нормално.
Сърцето ми спира в средата и гълта кръвта си.
Дали да се случи? С живота отново е късно,
разкъсани в слънце зеят тъмните рани.
Невидимо дишам. Чертае въпроси за смисъл ...

limeruna

Poetry

2018-05-24T23:21:21+03:00 667 5 5

Само пуста земя 🇧🇬

За миг се влях в очите ти и паднах на звезда от лед.
Но там разбрах – долитаха под шапка сняг надеждите.
Приличаш малко днес на елф подхлъзнал планините ми.
Къде видя, видя човек, сред пустото се стигнахме
и нямаше съмнения, а шепот и мечти... ...

limeruna

Poetry » Other

2018-04-16T13:11:38+03:00 638 3 4

Не съм жива! 🇧🇬

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл, ...

limeruna

Poetry » Free verse, Other

2018-02-28T08:06:25+02:00 706 3 5

Вярвам 🇧🇬

Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...

limeruna

Poetry

2018-02-23T01:30:19+02:00 603 2 2

Сън в душите 🇧🇬

Топлината ми не стигна.
За сърцето ми е бавно
тъмно да горя.
За окото ти... плавна
ярка картина. ...

limeruna

Poetry

2018-02-20T00:50:02+02:00 572 2 2

Мечтателно недомечтано метличинче 🇧🇬

Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха, ...

limeruna

Poetry

2018-02-04T23:01:51+02:00 789 5 5

Цветовете на вятъра 🇧🇬

Аз съм просто изморено момиче,
но се оказа, че мога да обичам.
Банална душа ме облича,
но днес не търси различното.
В сива блузка, в сива мисъл ще се усмихна; ...

limeruna

Poetry » Love, Other

2018-01-28T20:40:38+02:00 591 2 4

Полунощ 🇧🇬

Години да привикна към безумие,
години ще ми трябват да се върна.
Чаровно щастие на севера
и странен бриз при южните разсеяни,
на изтока го чакат със крилете си, ...

limeruna

Poetry » Other

2018-01-19T10:33:13+02:00 749 3 6

Птицата сняг 🇧🇬

Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...

limeruna

Poetry

2018-01-07T22:09:20+02:00 620 1 6

Червеното 🇧🇬

Какво е любовта, когато ревнуваш
като в сън червените сълзи
на спомени и път?
Какво е красота, когато нямаш
сили да вървиш напред ...

limeruna

Poetry

2018-01-05T23:48:16+02:00 646 2 6

Да живеят икономическите възможности 🇧🇬

Благодаря за разговора
В мига, в който осъзнах, че икономическите възможности ще определят живота ми, разбрах, че е по-добре да не съм съществувала никога. И не защото тежестта на парите е по-голяма от тежестта на красивите неща в ежедневието ми. Тежестта е по-малка, когато има човек, с който да спо ...

limeruna

Essays » Personal, Others

2018-01-04T15:55:08+02:00 2.1K 4 5

Като тих снежец 🇧🇬

Годината ми вече посребрена е и бузките на хората се зачервяват.
Кажи ми, в самотата ли забегнах, отново в лудост сгушвам вятър.
Не зная, от мечета ли е писана днешната ни приказна снежинка?
Съвършен, жадуван смисъл е, и ми се искаше да бъде винаги.
Сред ужас ти си топлината алена и вярвам в тишинат ...

limeruna

Poetry

2018-01-02T16:57:22+02:00 463 3 3

Дървото на живота 🇧🇬

Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула. ...

limeruna

Poetry

2017-12-17T18:37:31+02:00 481 1 4

Винтчета 🇧🇬

Изглеждаше ми недостижим...
Искаш да говоря, заплача ли...
Развивах се с име...
Мълчах до палача си
залеза ...

limeruna

Poetry

2017-12-16T18:32:27+02:00 532 2 3

Прегръдка 🇧🇬

Бялото е като сняг,
а червеното е като кръв.
Сивото е като бряг,
но реките са замръзнали.
Дървото чака цвят, ...

limeruna

Poetry

2017-12-14T10:29:12+02:00 768 3 4

Сенките си свирукат 🇧🇬

Да те погледна е като магията на времето,
повличаш ме и нямам сили да се върна.
Ширината на света ми е разтегната
и пада, оставяйки ми само пътя.
Да погледна напред е незаслужено, ...

limeruna

Poetry

2017-12-08T19:37:41+02:00 681 2 1

Рибки 🇧🇬

Кога ли ще те срещна пак...
въздишка на едничка истина,
въженце за една мечта
на мъничка вина потискана.
Кога ли ще докосна с теб ...

limeruna

Poetry

2017-12-06T21:55:43+02:00 623 3 2

Края на всичко 🇧🇬

Откраднаха ми пътеката към доброто,
откраднаха я, и вече я няма.
Приемам ли, не ли, не зная,
но ходя по восъчна яма.
Над нея се движи звездичка, ...

limeruna

Poetry

2017-11-30T16:25:01+02:00 399 1 2

Липса 🇧🇬

Най-близките хора не можеш да стигнеш,
болката гледа в очите им днес.
Ти имаше шанса да бъдеш красива,
но днес си единствено тъмно море.
И странната участ те люшка в сърцето, ...

limeruna

Poetry

2017-11-28T22:14:46+02:00 405 3 6

Обичам те, Невидимко 🇧🇬

Липсата е смисъл за малкия ми ден.
Вярвам, че орисница е странна дума...
Съдбата ни и дума преобърна.
Не вярвам, че душата ни е тлен...
Но вярвам, че сърцето ни е земно... ...

limeruna

Poetry

2017-11-26T18:36:41+02:00 458 2 5

На моето злато 🇧🇬

Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат ...

limeruna

Poetry

2017-11-25T18:14:50+02:00 1.5K 2 6

Безсмислено е да гледаш към луната 🇧🇬

Как исках да се омъжа за теб...
Глупаво, наивно, с пръстен
и восъчни дни, да ни слепват,
да ги глезим с пламъчни вещи,
да летим... ...

limeruna

Poetry

2017-11-23T11:32:12+02:00 560 2 4

Дъжд 🇧🇬

Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната, ...

limeruna

Poetry

2017-11-23T00:41:37+02:00 594 1 2

Балончета 🇧🇬

Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,
полъх от нищо, свят в светове...
Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
стигаш ме – стигам тъмни мечти...
светиш – намирам пак брегове, ...

limeruna

Poetry

2017-11-22T01:18:52+02:00 522 4 5

Неогледално 🇧🇬

Душата ти е сбъднат сън,
сърцето – огледало,
и всеки образ – просмукан,
се шмугва с кръвта
до сърцето ...

limeruna

Poetry » Other

2017-11-20T21:28:39+02:00 461 3 3

Румените бузи на кънкьорче от мисли 🇧🇬

Знам, че е зима, а ти си далеч,
а в погледа виждам единствено скреж
и хората ходят, изгубени в сън,
и всичко е свежо от мъка...
До огъня пада свята сълза ...

limeruna

Poetry

2017-11-19T17:21:11+02:00 535 1 4

Да те целуна 🇧🇬

Не изисквам, аз съм просто момиче,
не разбираш ли – давам ти всичко,
да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата
и неволята нейде в горите далеч,
да ми бъдеш... ...

limeruna

Poetry

2017-11-18T09:15:14+02:00 594 2 2

Поклонът на Кралицата 🇧🇬

На колко езици да кажа,
че слънцето гори различно.
За всеки праща перденца от вятър
и ги подпалва нанякъде.
И топчици прах се търкалят из филмите, ...

limeruna

Poetry

2017-11-17T13:37:55+02:00 471 1 2

Пожар 🇧🇬

Ти си вечност и вечност и щастие дишаш,
самотната рибка в сънливо море
и грешната мисъл на вярната сила
могъл си единствено ти да поспреш.
Видиш ли звяр, с размах го разсичаш, ...

limeruna

Poetry

2017-11-16T09:42:42+02:00 1K 2 4

Мида 🇧🇬

Под сянката на валс танцувах дълго,
и пеех в сянката на глас.
Не знаеш как ли се целува мъка,
почукала на твоята врата.
Припявах бавно като в смях последен, ...

limeruna

Poetry

2017-11-15T08:48:43+02:00 797 5 8

Мистерия 🇧🇬

Главите на бухалите всичко виждат,
без мъката на сърцето, може би.
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме просто сами.
Не знам ти разбра ли как аз те обичам, ...

limeruna

Poetry » Other

2017-11-12T13:06:25+02:00 546 3 6

Природа 🇧🇬

На малките пухчета.
Побъркваме се, защото умираме -
но лъжа е, че малко е времето,
но е истина - няма го никакво.
Биографии, снежни и бедни. ...

limeruna

Poetry

2017-11-11T08:56:27+02:00 454 1 2

В общия мрак... 🇧🇬

Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни, ...

limeruna

Poetry

2017-11-08T00:04:26+02:00 458 1 5

Съдба 🇧🇬

Вече аз не мога да ти вярвам.
Няма да намериш някъде причина.
Просто съм целуната от вятъра
и спъната в безсмислена въздишка.
Някога повярвах, че си истински, ...

limeruna

Poetry

2017-11-05T17:29:45+02:00 673 3 5

Заледен 🇧🇬

Понякога съм тънка, като леден вятър,
и лея мислите си сънени, сурови,
устата ми се сцепват в здрача
от страха да не заплачат отново.
Понякога танцувам, като мисъл, ...

limeruna

Poetry

2017-11-05T00:31:23+02:00 711 2 8

Съмнения 🇧🇬

Не зная как да видя подир думите
бъдеще... неясно спира се край мен,
поглежда ме, разпраща ме
по задачи и не мисли
като мен ...

limeruna

Poetry

2017-11-01T01:53:27+02:00 431 2 3

Пясъчна вяра 🇧🇬

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен, ...

limeruna

Poetry

2017-10-30T12:07:00+02:00 509 1 3