mariankrystev
965 results
Защо си тръгна!... В спомена се връщаш!
Самотен, празниците срещам мълчешком!...
Облечена си в бяло!... Все си същата!...
А аз – и твоя истина, и дом!
Но като топла приказка в съня ми ...
  581 
С кон вихрогон ще препусна в нощта –
с огнена грива и яростно стреме!
Птица да стигна по ранина,
мойто сърце и душа за да вземе!
Ти да си птицата, с теб да летя ...
  822 
Връщам се от чуден свят,
в който всичко бе красиво!
Утро е. И благодат
ражда слънчевата нива!
Натежали от роса, ...
  628 
Романтика и синева
от слънцето в едно споени!
Безкрайна морска широта
и пъстър свят навред край мене!
След бриза морските очи ...
  861 
Блудни сме, Господи, блудни и грешни
в помисли, в срещи, в мечти!
Блудни сме тъй, че делим по човешки
блудни животи,с ъдби!
Блудно създадени, до невъзможност ...
  569 
Една секунда може да отнеме
илюзията крехка за живот!
Но искам още миг да те погледам -
миг кратък... и за него моля Бог!
Ще го обичам повече живота! ...
  761 
Повярвай ми – аз дълго бих разказвал
за теб... за белотата... за нощта,
превърнала се в приказна река,
в която любовта ми се преражда!...
В очите ти се вглеждам и... мълча! ...
  1065  13 
В нощта по плажа тичат самодиви...
След бурята и нощния порой
морето е потънало – без сили –
в митичен сън, донесъл му покой!
Отсреща – светлините на градчето, ...
  759  15 
Гларусите викат ме от покрива:
- Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -
в пристана закотвих свойта лодка
и задълго разделих се с нея.
Тъжно е самотното корито, ...
  574 
Поредната разпенена вълна
приижда и в скалите се разбива –
превръща се в усмивка на жена,
подире ми се смее закачливо!
На вълнолома, стар и помъдрял ...
  834 
По устните ти - вкус на шоколад!
Душата ти пред мене се съблича
в екстазите на еротичен глад,
разголена сред чувства екзотични!
Поглеждаш ме през рамо и с една ...
  2121 
Още млад и в разцвета на силни години,
още с бяло лице, още с чиста душа,
бели чувства редя върху листа и в рими
в мен прераждат се сто неродени сърца!
Докога ли душата от болка ще стене, ...
  608 
Смъртен съм –
разбрах го в този ден,
в който ти от мене си замина!
Свърши се! –
помислих си и в мен ...
  715  10 
Спря за миг. Погледна ме. Изрече
"Сбогом!"... и просторът се смали!
Тръгваш си сама и надалече –
друг в дома си да те приюти!
Но върви, аз няма да те моля. ...
  534 
Любов си ти – прекрасна, негреховна,
любов – в живота, който ни събра!
Но пихме с теб от чашата отровна,
когато чувство някакво преля...
Изтече върху пода и го смачкахме, ...
  893  10 
Шуми водопадът!
Изсипва се – страшен...
гърмяща,
студена
вода! ...
  1081 
Щом за мен пред Бога си венчана,
никога за нищо не тъжи –
пламъчета грейват, разгоряни,
смеят ли се твоите очи!
Топлота и в нощите, и в дните ...
  496 
Сред амфитеатъра
седнал е Малкият принц,
поглежда звездите,
а после - към нямата сцена.
Ще минат години, ...
  661  10 
Над тепета и птици,
едва доловима,
се прокрадна дъга
и се скри
изведнъж... ...
  554 
Среднощен сън при Сатаната
отведе ме с такъв въпрос:
защо и в църквата пресвята
отново разпнаха Христос?
Нима не иска Бог промяна ...
  544 
Азбучни истини за България
"Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово..."
из"Азбучна молитва"на Константин Преславски
История българска – история вечна, ...
  1275  11 
Агресията бърза да руши
света, във който истински съм влюбен,
а той... не може сякаш да се защити...
и грозотата май ще го погуби?!
Едно нахално, сиво битие ...
  615 
Баба Скътала Пари.
Нагло Дядо "Свил" ù Всичките.
– Де Парите, дядка, скри...
де похарчи ги, Стоичко?! –
цял ден бабата гълчи, ...
  507 
Ако поетите мълчат,
то значи - мъртъв е животът...
И няма ден, и няма път,
и няма Господ Бог! Защото
какво, че онзи е успял ...
  672  11 
Наместо увод
Навсякъде царял Безграничният хаос. Върху грешната земя нашироко се разстилала Политическата гора. По това време дори Господ Бог бил в полагаем платен отпуск, поради което Сътворението на света се отлагало за по-късна дата. Дяволът от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски оживял и ...
  1278 
Не надвиках болката, но в рая,
знам, ще има място и за мен,
щом достигна някога до края
на човешкия си земен ден,
че лъжа за ближен и обида ...
  512 
Пеят тихо тънкостволи
яворови дървеса.
Сипят белите тополи
мека утринна роса.
А сред тях, ведно с тревите, ...
  586 
В галоп неспирен, сред моторен вой,
по улиците, чаткайки с копита,
дъждът препусна. И удави той
в крайпътни локви вечерта сърдита.
Нощта прегръща бавно равнината, ...
  443 
Фонтаните танцуват с вечерта
на дансинга от лунно огледало,
край призрачни, безмълвни дървеса,
облечени в ефирни наметала!
Фонтаните танцуват с вечерта – ...
  454 
Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол ...
  472 
Превръщам спомените в люлка,
завързана за облак бял!
И в моя сън летят светулки!...
А сякаш тук не съм живял!
Насън ли срещнах първа обич ...
  576 
Преситен съм от хора и видения,
от луди и разумни същества!
Щом моят аз – небесна орхидея –
разцъфва върху белите листа,
тя, мисълта ми – тихата ми същност – ...
  622  10 
На седем хълма свята твърдина
с Божествена любов е съградена,
в предела на Родопа планина,
сред Тракия, от слънце озарена!
Пламти всевечен огън над града - ...
  1636  10 
Гост очаквал, Пловдив, подслони ме
под крило на падаща звезда,
заблестяла сред небето синьо
с твоята немигнала душа!
Подир звън на песенна камбана ...
  558 
Няма радост дори в радостта –
носят болка душите стаени!
Няма обич дори в любовта –
бързо гаснат мечти споделени!
Равнодушно е всяко сърце ...
  528 
О, ангеле, ти имаш две сърца:
едното – разум, другото – любов!
И само плаха, мъничка сълза
ги свързва в лек, небесносин обков!
В теб пролетите, още неоткрити, ...
  676 
Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...
  547 
С ръце водите изворни погалих –
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха ...
  460 
Завръщаш се в далечната Итака,
където те очаква Пенелопа!
Родината е тука и оттатък –
небитие в реалност, мит в живота!
Към своя бряг пътуваш – там, където ...
  627 
Омръзнах ти... Досадата е чувство,
което натежава и боли.
Превръщам те чрез спомена в изкуство,
а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!
Сърцето ми изстива върху листа, ...
  693  10 
Random works
: ??:??