mariankrystev
965 results
По столичните булеварди ври животът,
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...
  454 
Зад планината слънцето съблича
със огън напоена плащеница.
Задъхва се реката, бързо тича
към улея на стара воденица,
завърта колелото ѝ - скрибуца то, ...
  453 
Една недорисувана усмивка
се стапя върху загорялото лице!
Ех, лятото е отредено за почивка,
но свършва бързо...
Неусетно ме влече ...
  706 
С тази толкова истинска жажда
да живее и диша, човека
като светла искрица се ражда,
за да тръгне по своя пътека!
Че от болката майчина взел е ...
  663  12 
По ЕГН-то можеш да познаеш
годините с мерака на поет,
но по е трудничко да разгадаеш
дали пилот ще вдигне самолет!
Един детайл да липсва – пада сграда! ...
  684 
Сланината във фризера напомня
за януарски екшън, за селцето,
в което дълго още ще си спомнят
кога на Гоце клахме му прасето!
Юнаци се събрахме призори, ...
  593 
Бе бъдещето нямо, непрогледнало,
обгърнато в мъгла от сивкав прах!
На всички тук отдавна бе дотегнало!
Едно бе само чувството – на страх:
за племето, за майките ни плачещи, ...
  480 
Отдавна дебне скритото коварство –
наследникът на онзи жалък Юда,
предал Спасителя, а Праведното царство
обрекъл на поквара и заблуда!
За низостта платена е цената ...
  811  13 
Да имах силните криле на птица,
незнаеща ни студ, ни глад, ни жажда,
и дарбата – във цвете, във тревица
да виждам как животът в миг се ражда!
Да можех сред вселенските простори ...
  430 
Не "хахо"! Сричката една е – хах!
Усмихвам се на тази проста дума!
Отдавна знак за безобиден смях,
тя струва над шестнулевата сума!
Защото смях, дори и през сълзи, ...
  654  12 
Думите, с които се отричаш,
още галят с нежна мекота!
Закъснял ли бях, да ме обичаш?!
Кукувица беше любовта!
Срещнах те, а стъпвах по жарава! ...
  593  12 
В тъмното се вгледах, Боже,
но в мрака нищо не открих...
а светъл ангел, разтревожен,
видях, че литна с моя стих?!
Да, няма никаква измама: ...
  498 
Изгарях мостове. Остана
единствен мостът на съдбата!
По него ден и нощ душата ми
върви след карма неживяна.
А мостове градил съм много. ...
  541 
Добива адът популярност!
Къде е истинският Бог?!
Пред Него се кълнем във вярност,
за да ни съди с укор строг!
И с трясък падат ореоли ...
  516 
Между блоковете, вижте,
стъкнахме огнище –
по съседски, все отбрани –
да варим буркани:
корнишонки от пазара, ...
  700 
Храна на гарваните давах –
от месоядството преситени,
те литваха!... И сам оставах
сред спомените запокитени!
А зимата без теб завръща се ...
  582 
Не вярвам в свършека на битието!
Дали Земята спирка е последна,
не питам!... Ала бие в мен сърцето
с надеждата – за миг да те погледна,
в молитвен сън да срещна твоя поглед, ...
  673  13 
Не ще се умориш, море!
Неведоми са твойте сили!
Безбройни тайни потопили,
рушат вълните брегове...
Заслушвам се във всеки звук, ...
  457 
Горчилки и съмнения отпих,
но молех се и вярвах във съдбата;
с несъхнеща сълза написах стих
и в него с обич преоткрих Земята –
по-близка стана тя и по-добра! ...
  477 
В сърцето на Балкана тъй отдавна –
на свято място – град е построен!
Предците ни нарекли са го Трявна,
благословен от Петър и Асен!
Божествен кът от Търновското царство, ...
  2562 
В нощта, ефирни, лунните лъчи
лек сребърен воал са разпилели!
Върви по него, бавно стъпвай ти
на сънищата в белите предели!
Бленувано, очаквано вълшебство – ...
  588 
Пожелах си да бъда щастлив!
Но щастлив да съм с теб – без тревога
всеки изгрев да срещам красив,
да ме стопляш с обичен огън!
Любовта ли отключи врата ...
  623 
Изгаря неспокойната душа –
стремително я грабват боговете!
А поетическата лира светва –
по-ярка, мелодична – в утринта!
Висока е дължимата цена, ...
  530 
Ще те открия, лястовице бяла –
отмина бурята, небето просветля!
В сърцето ми – след радост накипяла –
надеждата за нов живот изгря!
Стрелни се като лъч, лети високо – ...
  562  12 
С безвремието се поражда скука –
това у нас остава си проблем!
И все се трудим, за да не изкукаме,
докато можем, време да крадем!
На лов съм имал и такава слука: ...
  458 
Часовникът на Господ спира,
a за душите няма лек -
след катастрофата умира
в автомобила млад човек!
Отлита в празното духът му, ...
  579 
След огнения залез в резен диня
превръща се червената луна...
А в нощната прохлада, тъмносиня,
неистово ухае на жена!
Рисувано в очите ти, морето ...
  707  13 
Пропил се бе съвсем!... Не беше лош,
а бе добряк, приятен и забавен...
но днес на масата седи не той – сархош,
от близки и приятели забравен!
След пет по сто, усетил се пиян, ...
  891  22 
На средностатистическия мъж
у нас се падат по жена и половина:
кога, къде, с кого поне веднъж
ще трябва да делиш наполовина?!
Ако жените ти пък станат две, ...
  979  14 
Искам те, а чувството боли...
И всичко сякаш вече е написано!
Запълнени са всички празнини
с годините, с изречените истини!
Не променихме земната съдба – ...
  954  14 
С неонови очи нощта прогледна
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня ...
  742 
Идеята за химна възникна спонтанно, когато с моя приятел художника Димитър Бакърджиев разговаряхме за Стремската долина, за богатото минало на карловския край, за красотата на нашенската природа. Прибрах се вкъщи, седнах и нахвърлих трескаво текста в неговия първоначален вариант. Наложи се да го пос ...
  2399 
Аз нямам титла – граф не съм, ни цар.
Отдавна занимавам се с изкуство.
Поет съм на свободен хонорар
и стиховете пиша си ги с чувство!
Работник беше моят мил баща, ...
  492 
Искаме я своята България,
векове вървяла пред света!
Ти в старицата прегърбена позна ли я,
дето ти помаха със ръка!
Влизаме в църковното преддверие, ...
  638 
Преди години в Палма де Майорка
се запознах с красива сервитьорка:
чаровница чевръста бе – фурия!
Харесах я веднага, що да крия!
Донесе ми с усмивка точна сметка – ...
  755 
Не ставайте, другари-господа!
Допийте чашите с червената отрова!
Отдайте се на пости след това –
за изборите тъй ще сте готови!
Дояжте всенародната любов, ...
  642 
До Стара планина е моят корен
и тук е моят дом недомечтан!
Заспивам... през прозореца отворен
ме милва сякаш майчината длан!
Но този сън отдавна досънуван е!... ...
  628 
Две съдби – и земни, и космически –
плюс и минус – с тебе се привличаме:
и метафизични, и физически
същности, които се обичат!
С теб делим на земетръса силата, ...
  454 
Повярвах си, че съм поет
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да, ...
  754 
Бистри извори вливат живот
на бездънното езеро.
Планините грижовно над него
издигат чела.
А сред пурпур и бисери ...
  488 
Random works
: ??:??