mariankrystev
965 results
Момченце гледа от портрета –
в костюмче, с нова вратовръзка.
С ръкав стъклото прашно лъскам,
целувам снимчицата вехта!
Детето милвам, то се смее, ...
  432 
С мисълта за пуст, отруден делник,
за недоизплакани сълзи,
идва моят черен понеделник,
вторникът – отруден, груб – пълзи...
В утрото – навъсено, студено, ...
  556 
То е бяло дърво,
малка златна пчелица в тревата,
вито древно хоро,
весел спомен от знойното лято;
замечтано и тихо, ...
  486 
При тебе се завръщам пак, море –
при залива, закътан сред скалите...
Запазило си късчета небе
и залеза, и танца на вълните!
Сърцето ми е сякаш камертон! ...
  912 
Искам силата мощна на вятъра
и душата на синьо море,
отразила лъчите на лятото
и простора на светло небе!
Нека слънце да бъде сърцето ми, ...
  512 
Това е старческият дом –
пуст двор, тъга, стени олющени;
лица, които мълчешком
ме милват с поглед добродушен...
О, старци, в сетния си дом ...
  527 
Славата е суха плесен
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична, ...
  507 
Съграждам белокаменна чешма
от думи и на тебе я наричам.
В живота си едничка теб обичам,
прекланям се и теб боготворя!
Сам образа ти в песен ще извая: ...
  746 
Ти, танцуващо момиче,
вярваш ли, че те обичам!
Ритъм е любовта:
остава, остава, във мене е тя!
Влюбен съм във тебе сега!... ...
  1029 
Не чакам твоя съд, любов!
Да бъда грешник отреди ми,
но имам теб и мил покров.
Защо избра мен, разкажи ми?
Обичам те подобно луд, ...
  656 
В чувствен миг от вечността
днес животът ми реален
се превръща чрез една
среща в сайта уникален.
Приказка разказваш ти!... ...
  578 
" Мъжките сълзи текат навътре! –
бе писал мой добър приятел.
– Днес трудно е да си мечтател,
но пò – да бъдеш простосмъртен..."
Не го отричам: на осмисляне ...
  517 
Безумен е светът -
лъжи,
проклятия щом ражда,
щом болен е
от СПИН, ...
  466 
на Ванга
Тъй малка, ала светла точица
сред зримия, величествен всемир
съм аз.
А сляпата пророчица ...
  446 
Птица
излетя
над планината.
С криле
докоснала ...
  647 
на Димчо Дебелянов
Върху неоновата жара на града
като печална, уморена нестинарка –
на тиха скръб най-верната другарка –
забрадка черна е разпуснала нощта. ...
  767  11 
на Дамян Дамянов
Кодовете на душата
разгадавам всеки ден,
но, изменчива, съдбата
трупа облаци над мен. ...
  713 
В ранна утрин
росата
събирал съм в шепи,
всеки слънчев лъч –
в слънце от светли мечти... ...
  852 
Ето го вятърът – маха от третия челен,
китка кокичета стиснал в студената длан.
Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,
срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.
Твоята тръпна ръка косите прошари ми. ...
  521 
Кой те в люлка люля
и води те, човеко, по стръмното,
кой те в песни възпя
и те будеше с огън сред тъмното;
кой те милваше с мак ...
  592 
Ще препишеш наготово моите думи,
но чувствата как ще препишеш?!
Предусещам: зареждаш думите като куршуми,
после – стреляш, без много да мислиш!
Ще простреляш от упор сърцето ми, зная! ...
  527 
Намерих левче, паднало в калта.
Подадох го на просяка пред мене,
а той, усмихнат, кимна ми едва,
с ръце обвил протъркани колèне.
Дано му носи, мислех си, късмет, ...
  456 
Защо се въплъти чрез мен, поете?
Нима достоен съм за тебе аз?
Усещам – в ритъм бликат стиховете,
в душата ми преливат всеки час...
Видения от времената стари ...
  744 
Едно желая – този пъстър свят
да се върти в най-лудия си ритъм
и в шеметния, вечен кръговрат
на времето да утроим мечтите си.
Знам, печелившите дори са ощетени – ...
  554 
Като слънце на пролет добра
ти усмихна се – в моя прозорец
бяла птица и светла дъга
полетяха към сини простори.
Поздрави ме лиричният ден. ...
  852 
От стряхата на мойто детство
остана само спомен блед.
И нямам ни едно наследство,
освен това, че съм поет.
Годините се нижат бели, ...
  456 
Две сълзи
като светли пътеки
по лицето ти
водят
към мен...
  458 
Сънувам бели сънища –
кокичета
до бели преспи свели са камбанки.
Повява бял ветрец
и като в бяла приказка ...
  597 
С ръце водите изворни погалих –
Билянините смолести коси.
Съмненията, тъжбите забравих
и потопих в кристалните води...
Биляна, теб обича Самуил, но ...
  382 
Антиохий завърши Писанието си, но добави последен ред: "А... аз , скромният иконописец на Словото, с Вяра възлюбих Древната книжнина!" После постави точка, сгъна грижливо ръкописа и го прибра в писалището.
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и ста ...
  492 
Бели Охридски вечери!
Песнопения дивни редят
калдъръмът, градинките,
езерото и Млечният път!
Като люлка е Охрид! ...
  410 
Изправен в цял ръст, гледаш на изток,
към изгрева вдигнал ръце.
В теб отеква неистово
неуморното, будно сърце!
Мили старче, прости ми, ...
  5626 
До старото огнище ще се спра
и в голите си длани въглен ще поставя -
да го разпаля - да се изгоря,
за да ме стопли и не го забравя!...
Импулсите на младостта ...
  483 
Дъжд прощален вали
и земята отпива росата.
Едри капки в пръстта
като сълзи горещи димят.
Нека стелят мъглите воали - ...
  427 
Смокинята сланата ослани
и голи клони щръкнаха сред двора.
От къщата лъч слънчев й прати
прозорецът - дано я заговори.
Притихна дворът - старият чудак, ...
  479 
Номад съм аз, все скитам по света,
кръстосал двете будни полушария,
но винаги се връщам след това
при моята единствена България!
Препуска в мене Аспарухов войн, ...
  493 
Родопа, моя песенна обител,
най-страдала, но горда планина,
Орфеев дух, на слабите крепител,
съдбовен зов над буйни стремена;
вълшебница, сподавена въздишка, ...
  1198 
Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай ...
  444 
Небето слиза нощем при земята -
аз прегръщам твоите ръце,
мила мамо, тази нощ е свята
с пламъчето в моето сърце!
Мила мамо, тихо разкажи ми ...
  734 
При пълнолуние петлите бдят на двора
и съобщават времето през час.
А аз се будя с демони да споря
за изгрева, макар и не на глас;
за утрото, което ще събуди ...
  548 
Random works
: ??:??