perfanov (Явор Перфанов) - Works

Уроци и поуки 🇧🇬

- Какво ли би станало, ако човек си вземаше поука за нещо преди да се е случило? - питаше се Павел, който си изтупваше дрехите от падането по заледените стъпала.
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той б ...

perfanov

Prose » Short stories

2023-01-25T10:24:08+02:00 835

Подредената бъркотия 🇧🇬

Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-28T08:32:33+02:00 555

Предпразнично 🇧🇬

Почти всеки дом е украсен в тези празнични дни. Зима е. Навън е студено. И човек има нужда от това да се наслаждава на красиво подредените играчки по елхата. Да гледа гирляндите, които е закачил по пердетата. Да вижда мигащите лампички. Да се радва на това, че е в почивка. За цяла година работа, умо ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-25T08:37:01+02:00 725

Късмет 🇧🇬

- Здрасти, Антоне!
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-18T09:24:24+02:00 467

Родно място 🇧🇬

Евгени живееше в малък град. Хората се познаваха. Знаеха кой какво работи. Помагаха си, когато се налагаше. Младият мъж работеше в частна фирма. Заплатата му не бе голяма, но си я получаваше редовно. И му стигаше при неговия начин на живот. Имаше почивни дни, в които работеше по двора на къщата, в к ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-14T11:33:37+02:00 589

Декемвийска вечер 🇧🇬

- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-11T10:15:21+02:00 598 1 1

Да уважаваш себе си 🇧🇬

Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-09T11:18:45+02:00 546 1 3

Сладка умора 🇧🇬

Илиян пиеше кафе заедно с колегите си преди работа. Това бе един от хубавите мигове през деня. Идваха един по един. Сядаха и дори не си поръчваха. Сервитьорите знаеха каква ще им е поръчката. Говореха си за всичко, само не и за работа. Оставяха професионалните задачи там, на работното място. Мъже на ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-07T13:11:23+02:00 605

Декември 🇧🇬

Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-12-02T10:51:10+02:00 602 2 5

Колеги 🇧🇬

Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-30T11:14:29+02:00 741 1 3

Теч 🇧🇬

Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-29T07:40:40+02:00 748

Време за нежност 🇧🇬

Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-27T09:20:07+02:00 608 1 1

Ерген 🇧🇬

Ерген
Като всички и Ноември реши да се жени,
избра за невеста чаровната есен.
Как се ухажва видя от други ергени,
за серенада изпя една стара песен. ...

perfanov

Poetry » Civic

2022-11-26T08:35:45+02:00 512

Като на кино 🇧🇬

Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за н ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-25T09:31:34+02:00 529 2

Синът 🇧🇬

Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Та ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-24T09:10:51+02:00 783

По детски 🇧🇬

Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня по ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-23T10:23:18+02:00 1.1K 1

Самотното дърво 🇧🇬

То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-22T12:09:19+02:00 514 1 5

Разходката на старостта 🇧🇬

Топлите есенни дни са времето, в което старите хора се радват на слънцето. То вече не ги плаши както през лятото. Имат на разположение цял ден и не бързат. Седемдесетгодишният Стефан бе седнал на една от пейките в парка. Слънцето даряваше топлина в късната есен. Мъжът се бе отпуснал на пейката и си ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-20T08:57:09+02:00 1K 1 1

Теглото на старостта 🇧🇬

Възрастен мъж седеше на една от пейките в парка. Минаваха хора покрай него. Някои от тях го поздравяваха, а други дори не го поглеждаха. Старецът се казваше Иван. Излизаше от дома си сутрин и се прибираше, за да се нахрани към обяд. Времето бе топло, макар и в късната есен. Към Иван се приближи възр ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-11T10:32:06+02:00 516 1 2

Впечатления в есенно 🇧🇬

- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен пад ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-11-08T10:03:44+02:00 589 2

За младите 🇧🇬

Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-10-30T10:21:39+02:00 1.3K 2

Намръщените дни 🇧🇬

Стефан се прибра от работа. Още не беше влязъл в апартамента, когато чу как кучето му лаеше от радост, че стопанинът му се е върнал. Затвори вратата и протегна ръце за прегръдка към домашния любимец. Младият мъж живееше сам и единственото живо същество в неговия дом, което го чакаше с нетърпение бе ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-10-22T08:49:39+03:00 912 1 2

Цената на времето 🇧🇬

-Добър вечер! Бях оставил един будилник за ремонт.
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах т ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-10-21T07:27:23+03:00 1.3K 3 2

В себе си 🇧🇬

Вечер в себе си тихо се връщам,
от работния ден, уморен като куче.
И белия лист отново прегръщам,
за думи и чувства той е отключен.
И само с един подострен молив, ...

perfanov

Poetry » Civic

2022-10-20T10:11:11+03:00 586 3

Тихите есенни вечери 🇧🇬

Обичам тихите есенни вечери, които
ми носят спокойствие, нежност, уют.
Зад паяка в ъгъла оставил съм скрито
съкровище с думи и цвят срещу студ.
Ще го пазя силно така, че да мога ...

perfanov

Poetry » Civic

2022-10-18T08:50:48+03:00 461 1

Заръките на шивача 🇧🇬

Ателието му бе в една от стаите на неговата къща. Марин шиеше дрехи по поръчка от много години. Преправяше костюми. Скъсяваше панталони. Приемаше всякакви поръчки и знаеше, че е един от малко останалите шивачи в града. Лампата светеше от ранните часове на деня до късна вечер. Работеше бавно, но хора ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-10-16T07:57:28+03:00 1.4K

Есенно 🇧🇬

Есен е.
И какво да е вън, освен красота,
а и малко тъга, че което се случва насън,
го няма, щом се събуди човек сутринта.
А в съня, зад вратата, толкова близо наднича, ...

perfanov

Poetry » Civic

2022-10-15T07:40:46+03:00 468 1

Страх от човека 🇧🇬

Милена влезе в детската градина, в която бе петгодишният й син Валентин. Щом я видя, детето се усмихна и тръгна към нея. Протегна ръцете си за прегръдка и се притисна в майка си. Двамата стояха така няколко минути. Малчуганът се обу. Облече якето си и двамата излязоха навън. Вечерта бе хладна. Детет ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-10-14T07:03:06+03:00 1.1K 1 1

Признанието 🇧🇬

- Виж, кой ни е дошъл на гости! Защо не се обади да ни предупредиш? Гледай ме какъв съм, излизам от двора!
- Добър ден, дядо! Реших да ви изненадам. Къде е баба?
- Готви.
Цветан затвори пътната врата. Тръгна пред дядо си по пътеката, която водеше към къщата.
- Радке! Раче! Ела, ела! ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-10-12T09:36:46+03:00 1.2K 2 5

Шипкови храсти 🇧🇬

-Да вземем още една чанта?
- Нека напълним тези двете! - отговори бащата на своя син.
И двамата бяха безработни. Чувстваха се неудобно от другите хора. Възрастният мъж бе научил от познат, че изкупуват шипки. Той знаеше, че се берат трудно, но сподели това със сина си. Младежът с готовност прие тази ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-10-11T07:44:33+03:00 1.2K 3

Гроздобер 🇧🇬

Средата на септември. Есен. Слънчев ден. Васил погледна към лозите в двора. Внукът му бе дошъл да помага за гроздобера. Десетгодишният Валентин вървеше до дядо си и когато стигнаха до редовете каза:
- Дядо, бързо ли ще свършим работата?
- Защо питаш?
- А, не! Просто така.
Валентин извади телефона от ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-09-28T10:35:58+03:00 1.3K 2 1

Ястието 🇧🇬

Стефан все бързаше. Още със събуждането си сутрин, той гледаше да улови всеки миг от деня. Докато пиеше кафе вършеше още няколко неща. Оправяше си леглото, вземаше душ. И почти никога не закусваше. А така му се искаше да има закуска. Но все бързаше. И никога не му стигаше времето. От дома на работа ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-08-28T10:08:08+03:00 777 1 4

Стъпките на утехата 🇧🇬

Тя се събуди рано. Така, както се будеше всяка сутрин. Отваряше очи, в които се къпеше самотата. Но слънчевите лъчи докосваха лицето на възрастната жена и тъгата се изпаряваше. Отиваше някъде там, където спомените тихо спяха. Назад във времето. Старицата отвори прозореца. Показа главата си навън и с ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-05-17T08:48:32+03:00 1.4K 1 1

Вражда зад оградата 🇧🇬

-Кой ви разреши да влизате в моя имот? - попита Стоян двамата работници.
- Аз ги пуснах! - отговори Иван. - Както съдът реши, ето и мярката на геодезиста. Те не са в твоето място, а в двора ми.
Хората, които бяха наети да поставят оградната мрежа започнаха работа. Иван и Стоян живееха в два съседни ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-04-10T09:40:07+03:00 809 1 5

При минус два 🇧🇬

Зима е. Студено. Всеки се крие там, където е намерил топлина. Не иска и да чуе за това, което се случва навън. Студът затваря човека и той се свива в черупката си и допуска до сетивата си най-важните за него неща. И много са малко тези хора, които ще излязат на разходка в студения ден. А всъщност, т ...

perfanov

Prose » Short stories

2022-01-23T09:16:08+02:00 540 2

Самота ли е 🇧🇬

Самота ли е
Самота,
а до нея жената любима.
Колко е хубаво - любовта,
когато я има! ...

perfanov

Poetry » Civic

2021-11-07T10:29:37+02:00 584

Подредено 🇧🇬

Какво като нямам, което другите имат,
и не обикалям света надлъж и нашир?
Намерих тук подходящия климат,
в който живея със себе си в мир.
И с всичко съм свикнал, не казвам и дума, ...

perfanov

Poetry » Civic

2021-08-26T09:32:44+03:00 629 1

Пак ще е юли 🇧🇬

Пак ще е юли
Изпращаме днес месеца юли,
така както стотици неща.
Но той ще се върне със сладко от дюли,
другото лято, със слънце в ръка. ...

perfanov

Poetry » Civic

2021-08-01T23:46:47+03:00 676 1

Данъците на времето 🇧🇬

Сервитьорката Ирина тъкмо бе забърсала масата и на стола седна жена. На средна възраст, облечена с къса рокля, тя се усмихна и каза:
- Ето и моята приятелка идва. Здравей, Силве! Какво ще си поръчаме днес?
- Здравей, Руми! - каза Силвия и кимна за поздрав към сервитьорката. - Какво да е днес? Ами, н ...

perfanov

Prose » Short stories

2021-07-30T19:20:22+03:00 815 1

Моето лятно момиче 🇧🇬

Денят е горещ, толкова топло навън е сега,
че лятото, сякаш с въглен история пише.
Побутва ме вятърът, пристигнал с полъх на свежи листа,
да чуя как идва моето лятно момиче.
Заслушах се и чух стъпки любими, каква изненада! ...

perfanov

Poetry » Civic

2021-07-28T12:59:08+03:00 580