purko59 (Ангел Веселинов) - Works

Нощ 🇧🇬

НОЩ
Дали нощта е времето,
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок ...

purko59

Poetry

2009-11-07T00:26:01+02:00 723 12

Добрите хора 🇧🇬

ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма червени книги,
които да ги закрилят. ...

purko59

Poetry

2009-11-06T16:43:07+02:00 2K 1 11

На брат ми 🇧🇬

НА БРАТ МИ
Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата. ...

purko59

Poetry

2009-11-05T15:25:45+02:00 1.5K 12

Равносметка 🇧🇬

Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер ...

purko59

Poetry

2009-11-04T20:28:12+02:00 622 3

Писмо 🇧🇬

ПИСМО
Когато вятърът се спусне
от върха към равнината
и затръшка яростно прозорците,
в мислите ми с мрачно чувство ...

purko59

Poetry

2009-11-01T19:31:17+02:00 745 11

Будителю 🇧🇬

Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...

purko59

Prose

2009-10-31T12:54:49+02:00 1.1K 3

Вярната пътека 🇧🇬

ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...

purko59

Poetry

2009-10-30T19:23:57+02:00 536 2

На Рафе 🇧🇬

На Рафе
Това е…
Това е,
приятелю,
Не всичко става ...

purko59

Poetry

2009-10-28T00:36:52+02:00 635 7

Антитези 🇧🇬

АНТИТЕЗИ
Лъгаха ме векове преди да се родя,
когато бях дете, лъжат ме сега.
Предател и подлец в кръвта ми се таят,
комита и поет вървят във моя път. ...

purko59

Poetry

2009-10-27T19:29:30+02:00 636 4

Гневно 🇧🇬

ГНЕВНО
Защото бях Македонски,
Дунава когато преминаваше,
сега ще бъда пак.
И ще мета като него наранените прагове, ...

purko59

Poetry

2009-10-26T10:17:55+02:00 658 5

По Ботев 🇧🇬

ПО БОТЕВ
Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече? ...

purko59

Poetry

2009-10-24T00:32:11+03:00 652 8

Помен за Фреди 🇧🇬

I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии. ...

purko59

Poetry

2009-10-23T00:34:46+03:00 855 10

Легенда за Чипровец 🇧🇬

ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...

purko59

Poetry » Civic

2009-10-22T00:43:10+03:00 962 9

* * * 🇧🇬

Измислих те!
От душата си душа ти дадох,
със слънце кръвта ти запалих,
с радост -
усмивката. ...

purko59

Poetry » Love

2009-10-21T19:26:56+03:00 590 3

Защо, отче Евтимие? 🇧🇬

(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...

purko59

Prose

2009-10-10T16:46:22+03:00 764 5

На жена ми 🇧🇬

НА ЖЕНА МИ
Да ти разкажа ли как живях? –
целувах утрото, когато се раждаше,
още кърваво.
В дни на несрета – ...

purko59

Poetry

2009-10-10T11:49:39+03:00 640 3

Ако 🇧🇬

Казвал съм ти не един път,
че любовта се мери със любов,
мери се смъртта със смърт,
а животът – със живот.
Парите се събират със пари, ...

purko59

Poetry

2009-10-08T12:54:56+03:00 582 9

Стража 🇧🇬

СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг. ...

purko59

Poetry

2009-10-07T12:49:32+03:00 829 11

Бащина изповед 🇧🇬

Аз
никога няма да дорасна до тебе,
дори да живея
още милиони години.
И понякога се чувствам толкова непотребен, ...

purko59

Poetry

2009-10-06T01:28:57+03:00 784 12

Песничка 🇧🇬

Песничка
Тъжни песни
във тъжни очи,
сини очи
като къс от небето. ...

purko59

Poetry

2009-10-04T00:52:29+03:00 700 12

Човекът 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя ...

purko59

Poetry

2009-10-03T12:35:18+03:00 611 9

Спомен за Есенин 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал… ...

purko59

Poetry » Other

2009-10-02T00:31:13+03:00 996 8

Признание 🇧🇬

ПРИЗНАНИЕ
Позирам, когато съм хрисим.
Истинското ми лице е гето
на развихрени пияни цигани,
които жадуват вендета. ...

purko59

Poetry

2009-10-01T00:42:54+03:00 737 11

Илюзии 🇧🇬

ИЛЮЗИИ
В небето ми прелитат птици.
И ти си.
Виждам те.
И те усещам. ...

purko59

Poetry

2009-09-30T00:52:03+03:00 583 9

... 🇧🇬

Разхвърляна, нечиста и навъсена,
душата ми във ъгъла
на шумни дни
е просната.
От нея поглед не откъсват, ...

purko59

Poetry

2009-09-29T01:06:23+03:00 592 3

Предизвикан сонет 🇧🇬

ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила ...

purko59

Poetry

2009-09-27T00:44:25+03:00 582 1

Към билото 🇧🇬

КЪМ БИЛОТО
На приятеля ми, Йордан Тенчев,
пилот-изтребител, загинал край
Генерал Тошево –
в памет ...

purko59

Poetry

2009-09-26T01:59:19+03:00 1.3K 8

Към шегобийците 🇧🇬

КЪМ ШЕГОБИЙЦИТЕ
Не ми е вече до шеги!
С живота си отдавна се шегувам.
Шегувах се с плода и със смъртта,
с жени и вино, с вино и жени, ...

purko59

Poetry » Other

2009-09-25T00:27:14+03:00 573 1

Неизпратено писмо 🇧🇬

Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних, ...

purko59

Poetry

2009-09-24T01:07:24+03:00 608 7

Наздравица 🇧🇬

Сватбено
На Деница и Георги
Сложете си най-звънките вериги,
които ще ви свързват отсега нататък
и в тъжните, и в радостните мигове, ...

purko59

Poetry

2009-09-23T00:21:51+03:00 575 7

Нямаме право 🇧🇬

НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета, ...

purko59

Poetry » Love

2009-09-22T16:58:53+03:00 793 9

Завръщане 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката, ...

purko59

Poetry » Civic

2009-09-20T02:01:46+03:00 612 4

В кафенето 🇧🇬

В кафенето
Мина още една фалшива вечèрня
с игра на кибритени клечки и някакъв мач,
с поредната дрипава серия
от един безкраен и лих сериал. ...

purko59

Poetry » Civic

2009-09-19T00:56:27+03:00 726 2

За свободата 🇧🇬

За свободата
Нямат утеха мислите ми.
Нито чувствата.
И приятелите ми не са искрени.
Да не говорим за другите. ...

purko59

Poetry » Civic

2009-09-18T00:31:58+03:00 730 9

Затишие 🇧🇬

ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени. ...

purko59

Poetry

2009-09-17T00:38:48+03:00 739 13

Живко 🇧🇬

ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се ст ...

purko59

Prose

2009-09-06T16:51:39+03:00 1.2K 4

Крайморски сонети V 🇧🇬

V
- Защо това синеоко момиче
така горчиво страда?
Има си всичко в излишък –
и чар, и сърце безпощадно ...

purko59

Poetry

2009-09-05T00:49:09+03:00 579 6

Крайморски сонети IV 🇧🇬

IV
Обичам планината.
От там съм тръгнал някога, преди
да ме отвее вятърът
край морските разсърдени вълни. ...

purko59

Poetry

2009-09-04T00:21:21+03:00 525 5

Крайморски сонети III 🇧🇬

III
Отидох при морето със жадуващата вяра
да видя стар приятел, със когото съм делил
погроми и победи. Да свием по цигара,
да побъбрим, да си помълчим, ...

purko59

Poetry

2009-09-03T00:39:01+03:00 553 3

Крайморски сонети II 🇧🇬

II
Трябва да ти призная, море,
че вече си ми безразлично
и когато танцуваш, и когато ревеш,
и когато погубваш, и когато обичаш, ...

purko59

Poetry

2009-09-02T00:29:36+03:00 586 6