purko59
445 results
НОЩ
Дали нощта е времето,
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок ...
  654  12 
ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма червени книги,
които да ги закрилят. ...
  1893  11 
НА БРАТ МИ
Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата. ...
  1435  12 
Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер ...
  521 
ПИСМО
Когато вятърът се спусне
от върха към равнината
и затръшка яростно прозорците,
в мислите ми с мрачно чувство ...
  641  11 
Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...
  967 
ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...
  451 
На Рафе
Това е…
Това е,
приятелю,
Не всичко става ...
  544 
АНТИТЕЗИ
Лъгаха ме векове преди да се родя,
когато бях дете, лъжат ме сега.
Предател и подлец в кръвта ми се таят,
комита и поет вървят във моя път. ...
  549 
ГНЕВНО
Защото бях Македонски,
Дунава когато преминаваше,
сега ще бъда пак.
И ще мета като него наранените прагове, ...
  573 
ПО БОТЕВ
Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече? ...
  574 
I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии. ...
  784  10 
ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...
  827 
Измислих те!
От душата си душа ти дадох,
със слънце кръвта ти запалих,
с радост -
усмивката. ...
  491 
(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...
  670 
НА ЖЕНА МИ
Да ти разкажа ли как живях? –
целувах утрото, когато се раждаше,
още кърваво.
В дни на несрета – ...
  539 
Казвал съм ти не един път,
че любовта се мери със любов,
мери се смъртта със смърт,
а животът – със живот.
Парите се събират със пари, ...
  501 
СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг. ...
  753  11 
Аз
никога няма да дорасна до тебе,
дори да живея
още милиони години.
И понякога се чувствам толкова непотребен, ...
  701  12 
Песничка
Тъжни песни
във тъжни очи,
сини очи
като къс от небето. ...
  616  12 
ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя ...
  541 
СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал… ...
  892 
ПРИЗНАНИЕ
Позирам, когато съм хрисим.
Истинското ми лице е гето
на развихрени пияни цигани,
които жадуват вендета. ...
  658  11 
ИЛЮЗИИ
В небето ми прелитат птици.
И ти си.
Виждам те.
И те усещам. ...
  510 
...
Разхвърляна, нечиста и навъсена,
душата ми във ъгъла
на шумни дни
е просната.
От нея поглед не откъсват, ...
  505 
ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила ...
  499 
КЪМ БИЛОТО
На приятеля ми, Йордан Тенчев,
пилот-изтребител, загинал край
Генерал Тошево –
в памет ...
  1199 
КЪМ ШЕГОБИЙЦИТЕ
Не ми е вече до шеги!
С живота си отдавна се шегувам.
Шегувах се с плода и със смъртта,
с жени и вино, с вино и жени, ...
  471 
Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних, ...
  532 
Сватбено
На Деница и Георги
Сложете си най-звънките вериги,
които ще ви свързват отсега нататък
и в тъжните, и в радостните мигове, ...
  503 
НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета, ...
  708 
ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката, ...
  497 
В кафенето
Мина още една фалшива вечèрня
с игра на кибритени клечки и някакъв мач,
с поредната дрипава серия
от един безкраен и лих сериал. ...
  590 
За свободата
Нямат утеха мислите ми.
Нито чувствата.
И приятелите ми не са искрени.
Да не говорим за другите. ...
  599 
ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени. ...
  661  13 
ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се ст ...
  1033 
V
- Защо това синеоко момиче
така горчиво страда?
Има си всичко в излишък –
и чар, и сърце безпощадно ...
  509 
IV
Обичам планината.
От там съм тръгнал някога, преди
да ме отвее вятърът
край морските разсърдени вълни. ...
  440 
III
Отидох при морето със жадуващата вяра
да видя стар приятел, със когото съм делил
погроми и победи. Да свием по цигара,
да побъбрим, да си помълчим, ...
  481 
II
Трябва да ти призная, море,
че вече си ми безразлично
и когато танцуваш, и когато ревеш,
и когато погубваш, и когато обичаш, ...
  503 
Random works
: ??:??