robertratman (Роско Цолов) - Works

Бразилски Жасмин 🇧🇬

Пролетта в Б. е хубава. Идва късно, но си заслужава. Тази година месец Май беше студен и прлетта закъсня малко. Но когато най-накрая дойде всичко стана изведнъж зелено. Раззелениха се дърветата и храсти, различни цветя показаха глави изпод земята, декоративните череши се разцъфвнаха с розови цветове ...

robertratman

Prose » Short stories

2021-10-07T09:38:11+03:00 1.1K 2 8

Фокуси 🇧🇬

Фокуси
Беше приятна съботна вечер. След топлия ден, слабият полъх на хладния бриз се промъкваше между потока от хора по Витошка, разведрявайки пешеходците. В седем вечерта по пешеходната зона на улицата имаше върволицата от мъже и жени, облечени добре, кито преминаваха нагоре-надолу, влизаха в някое ...

robertratman

Prose » Short stories

2021-06-13T21:38:22+03:00 1.1K 6

Сбогуване 🇧🇬

Боян се разхождаше мудно по Витошка. Оглеждаше се като да беше попаднал във някъкво непрекъснто вихрено течение, във водовъртеж от лица, тела, които минавах около него, спираха се пред витрините, влизаха в магазините или по наредените отстрани заведения. Нисичък, широкоплещест, облечен в черно кожен ...

robertratman

Prose » Short stories

2021-05-29T23:12:15+03:00 1.7K 2 8

Първи Април... 🇧🇬

Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...

robertratman

Prose » Short stories

2021-04-03T08:20:13+03:00 1.1K 2 1

Сън 🇧🇬

- Хаха, 6:30, събуди се, несретнико, събуди се. Време е да ставаш за работа. - Хвърлих одеялото върху часовника, който продължи приглушено да врещи.
Станах, набързо се облякох в работните дрехи - те ласкаво и сладникаво въздишаха като ги навличах. Направих си конска доза кафе и я гаврътнах, докато к ...

robertratman

Prose » Short stories

2021-03-22T06:43:14+02:00 968 2 5

Розово море 🇧🇬

Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...

robertratman

Prose » Short stories

2021-03-03T00:28:19+02:00 1.7K 2 6

A Love Story

A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...

robertratman

Prose » Short stories

2021-03-01T08:06:44+02:00 2.2K 1 2

Сънища 🇧🇬

Чух, не, усетих звънене. Звукът се промъкна в съня ми. Бях далече, далече в някаква мечта, изгубен в образи, символи и емоции и приятна изнемога. Със съжаление съзнанието ми се откъсна от настоящата реалност и тръгна по пътя на звъненето по някаква виеща се пътека, която оставеше света, роден в нощт ...

robertratman

Prose

2020-12-18T07:14:55+02:00 999 1 3

Малки, сиви мишки 🇧🇬

Понякога търся спасение от това, което ме задушава у дома в тъмнината навън, където е хладно и просторно. Излизам на разходка или понякога да покарам новата си червена Хонда хибрид по улиците. Там намирам своето малко кътче, място за размишление. Спасение от какво? Колко е странно - самотата, чувств ...

robertratman

Prose » Short stories

2020-12-16T07:13:11+02:00 1K 2 8

Машина за косене на трева 🇧🇬

Машината за косене на трева
Косачката за трева се повреди. Не очаквах. Все пак я имахме от петнайсет години. Електрическа косачка. Работеше безотказно. Някой известен - навярно, беше казал: “Всичко се поврежда. Дори ютията. А от ютията въобще не го бях очаквал.” Не знам кой го е казал, но и аз не бя ...

robertratman

Prose » Short stories

2020-10-16T20:15:10+03:00 1.1K 4 14

Лилията 🇧🇬

Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...

robertratman

Prose » Short stories

2020-07-20T20:33:17+03:00 1.2K 1 4

Почти 🇧🇬

Почти щастлив, почти тъжен,
водейки почти пълноценен живот.
Апартаментът ми прилича на моя вътрешен свят -
почти подреден е,
а чиниите - почти измити и сложени в шкафа. ...

robertratman

Poetry » Free verse

2020-05-14T13:28:47+03:00 1.3K 2

Като самотно дърво в гората 🇧🇬

На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малки ...

robertratman

Prose

2020-04-14T07:58:38+03:00 949 4 8

Тоалетна хартия... 🇧🇬

Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...

robertratman

Prose » Short stories

2020-04-08T05:23:37+03:00 1K 5

За демонът и красавицата 🇧🇬

Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...

robertratman

Prose » Science fiction & fantasy

2020-04-03T02:36:07+03:00 837 2 4

Любовна история със щастлив край 🇧🇬

Ани и аз играехме на „Не се сърди човече“ на верандата, докато залязващото слънце украсяваше всичко в топъл жълт цвят – дъските по пода, лицето на Ани и особено кафявите ѝ очи, рисувайки малки черни точици в тях. Както обикновено аз печелех, но Ани бе добър играч и не се сърдеше. Водехме лек разгово ...

robertratman

Prose

2019-12-24T09:31:49+02:00 1.3K 3 2

Изгубени в Бурята 🇧🇬

Само след половин час прекаран със Сара и вече знаех, че тя е момиче за мен. Вечерята бе приятна, безсъмнено, тя - умна и забавна, имаше и “магия”. Обядвахме в Библиотеката, един новоотворен, сравнително скъп, сравнително приятен ресторант. Хареса ми идеята за входа. Влизаше се в предверие с истинск ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-12-23T06:37:42+02:00 1.3K 3 2

Мълчание :)? 🇧🇬

Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-12-10T20:32:00+02:00 1.4K 4 11

Чарли 🇧🇬

Голямата съдебна зала беше тъмна и строга - стените, покрити с дървена ламперия, тежък полилей висеше от тавана, подът - с полирана до блясък мозайка. Залата беше полупразна - това беше последното дело за деня. Дванадесетгодишният Чарли бе изправен пред съдията, като престъпник, чиято присъда току-щ ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-10-09T00:00:29+03:00 1.3K 8

Питбула-Пистолет (или за насилието в Америка 🇧🇬

А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-08-10T02:53:33+03:00 1K 2 11

Малка Смърт 🇧🇬

Малка Смърт
В момента, в който влезе през вратата, кръчмарят го разпозна какъв е. Беше пияница, който обикаля кръчмите в надеждата да си изпроси пиене от този или онзи. Мъжът беше към шейсет-и-петте, облечен в жълта фланелка на дупки и панталон, който беше по-голям номер, привързан с канапче, намест ...

robertratman

Prose

2019-08-04T06:57:23+03:00 878 1 7

Птица в Клетка 🇧🇬

Онова лято се очертаваше да бъде доста скучно. Бях на десет години – сигурно ще да е било ваканцията между пети и шести клас. Повечето ми приятели бяха заминали кой на село, кой на море. То и аз щях да ходя на село, но баба се разболя и я докараха на лечение в София. Мислех си, че имам доста кофти к ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-07-27T16:27:43+03:00 1.6K 3 8

Магазинчето за Сладолед 🇧🇬

Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-05-24T06:12:44+03:00 796 1 3

Кафене Рим 🇧🇬

Кафене Рим бе тихо кафене, което се поместаваше в стара дървена сграда на улица в центъра на града. Беше уютно под „Глобуса“ - частта от кафенето, покрита със стъклен таван. Единствено, не ми харесваше тълпата, която се събираше там. Всички онези млади професионалисти, облечени в костюми, сякаш обле ...

robertratman

Prose » Short stories, Humorous

2019-04-15T05:54:32+03:00 972 2 6

Лудия 🇧🇬

БМВ-то вдигаше прах след себе си, правейки остри завои на самотния междуселски път. Миро караше като луд, но това беше само привидно. Той не бе луд. Просто беше прекрасен шофьор. Сграбчил волана, се бе съединил в едно с колата. Съсредоточено гледаше пътя, напред, напред, предвиждаше всеки завой, вся ...

robertratman

Prose

2019-03-15T06:07:54+02:00 1.1K 3 8

Късмет 🇧🇬

Във вторник вечерта се запътих към един квартален бар, за който ми бяха казали, че е нелош. “Нелош” в този град означава отвратителен, но ми се пиеше бира, а не ми се пиеше сам. А и честно казано, не ми се водеха разговори. Пиеше ми се бира в компанията на хора, без да трябва да разговарям с тях. Та ...

robertratman

Prose

2019-03-12T02:05:56+02:00 1.3K 4 10

Края на прехода 🇧🇬

Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Дог ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-03-04T22:23:02+02:00 829 2 1

Метаморфози 🇧🇬

Ех, това куче. Мамка му. Само лае. Цяла нощ ли ще е така? Писна ми от него. Не беше така, ама тази нощ, какво му става, не знам. Не се търпи. Никога не бих си взел куче. Само грижи. Само лаят...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-03-04T07:11:00+02:00 993 1 3

Историй за Джеф 🇧🇬

В около 8 часа в петък вечерта преди около три месеца отидох да навестя хазяина си, господин Робърт Робъртсън. Оказа се, че в къщата му имаше купон, а когато стоях на прага, щастливо държейки парите за наема си, той ме покани да изпия чаша вино за здравето на сина му. Мислейки си, че би било нетакти ...

robertratman

Prose

2019-02-26T03:26:02+02:00 863 1 1

Луда любов 🇧🇬

Друг път не ми се бе случвало. Нещо ме хвана. Някаква мъгла ми падна пред очите. Мисли едни особени. И това само от една цигара с марихуана. И друг път съм пушил, ама такова чудо не е било. После започнаха виденията и гласовете. Слънцето се превърна ведин огромен прожектор-мегафон и Бог говореше пре ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-02-25T02:15:38+02:00 1K 1 3

Как повървяхме заедно 🇧🇬

Досещах се, че най- вероятно на срещата, се очертаваше да правия секс. Дотогава не се бях впускал в подобни приключения и малко се притеснявах. Когато тръгнах за общежитието на Сам започна да вали. Беше гаден, студен дъжд. Обувките и чорапите ми целите подгизнаха и ми стана студено. Когато стигнах в ...

robertratman

Prose

2019-02-11T06:58:10+02:00 1.1K 1 6

Луните на Амореа 🇧🇬

Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ...

robertratman

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2019-02-11T04:57:47+02:00 1K 1

Когато ме отнесе каляската 🇧🇬

- Ще бъдем едно, скъпи. Ще бъдем като едно, с теб и Бог.
- Мечтая си за този момент, скъпа!
...
Лежа си в леглото. Викам си, че ако това беше нечия история, ще започне тъжно, защото усещам, че скоро ще умра. Отдавна боледувам. Много болести, но това, което ще ме довърши е пневмонията. Лежа си в болн ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-02-08T21:57:39+02:00 1.1K 1 4

Стареца на верандата 🇧🇬

Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по к ...

robertratman

Prose

2019-02-05T04:35:48+02:00 823 1 4

Ненужен 🇧🇬

Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ...

robertratman

Prose

2019-02-03T22:51:41+02:00 1.8K 4 6

Негодувание 🇧🇬

Студено беше...бррр. И лек ветрец подухваше така, че ми боцкаше бузите. На всичкото отгоре бе тъмно - в 8 вечерта вече отдавна се е смрачило. Трябваше да внимавам къде стъпвам, за да не се подхлъзна в тоя сняг и лед. Добре, че магазинчето на Каваню бе наблизо. Топло, добре осветено, като оазис в пус ...

robertratman

Prose

2019-02-02T03:10:12+02:00 1.4K 1 4

Прегръдка в нощта 🇧🇬

Алвин - дванадесет-годишно момче, излезе в предния двор на къщата, където живееше. Дворът беше съвсем малък, издигнат на малък хълм, който се спускаше надолу, облицован с каменна стена, която започваше на височина един метър над тротоара.
Алвин легна по гръб на хълма близо до стената под един по-вис ...

robertratman

Prose

2019-01-20T02:42:44+02:00 1.1K 2 1

Да хванеш "Сега-то" за опашката. 🇧🇬

Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...

robertratman

Prose

2019-01-19T04:51:56+02:00 2.2K 1 4

На ръба 🇧🇬

В апартамента беше толкова тихо, тягостно тихо. Телевизорът не можеше да замести истинската човешка реч. Честно казано, чувствах се самотен. Жената пак се беше разсърдила, подбрала децата и отишла при майка си. Това беше редовният ѝ номер. Не го правеше толкова, за да покаже колко съм я наранил аз, ...

robertratman

Prose

2018-11-19T06:38:19+02:00 961 2 6

Сувенирът 🇧🇬

От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-11-15T18:31:12+02:00 2K 1 4