robertratman (Роско Цолов) - Works

Фланелка 🇧🇬

Сега е есен и улиците и тротоарите са покрити с листа, мокри от дъждa. Oтвреме-навреме - всъщност често вали. Понякога в това време, в този град ме обзема самота. Както сега. Когато имам свободен ден от работа и се смрачи и започва да не ме свърта в къщи. Тук съм отдавна и би трябвало да познавам ня ...

robertratman

Prose

2018-11-02T01:20:12+02:00 771 1 1

Чудовището 🇧🇬

Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да постро ...

robertratman

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-31T01:05:03+02:00 1.1K 1 3

В капана 🇧🇬

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-10-28T23:31:05+02:00 2.2K 5 5

Алвин и Малвин - разходка в гората 🇧🇬

Космическият кораб - целият опушен там, където лазерите на извънземните се бяха врязали в корпуса, кацна недотам плавно на площадката за приземяване. Отвътре излязоха мъже, жени и деца. Бяха пораздрусани, но все пак добре. Пристигаха на станция Ескобар, а Злобинките кръжаха безпомощни в орбита около ...

robertratman

Prose

2018-10-20T10:19:59+03:00 919 1 4

Нещо ще се случи 🇧🇬

Музикантът подрънкваше на блус китарата си. Облечен беше с омазнен, подгизнал потник, къси панталони и обут със сандали; седнал върху малко столче до ъгъла на един бар, той поглеждаше към притъмнялото небе, повтаряше една и съща мелодия от петнайсетина минути и тихо пригласяше:
- Нещо, нещо ще се сл ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-08-09T06:36:53+03:00 707 4

Клоунски номера 🇧🇬

Болница “Пирогов” е гръбнакът на Софийската бърза здравна помощ, може би и за цялата страна. Кой ли софиянец не е попадал тук или има роднина, който е прибягвал до нуждите на болницата? Бедни и богати се добират някак си дотам и получават необходимите - понякога животоспасяващи грижи докато близките ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-08-07T08:08:19+03:00 2K 3 4

Каубоя 🇧🇬

Анди се опитваше да върши работата си - да пише, което той намираше за близко до невъзможно.
Томи - шестгодишният му син, облечен като каубой, блъскаше едно камионче в земята, както обикновенно обичаше да прави - поне така се струваше на баща му. Девет-годишната му дъщеря - Сара се караше на кучето, ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-08-04T18:59:47+03:00 959

Стопаджията 🇧🇬

Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...

robertratman

Prose

2018-08-04T02:26:45+03:00 1.5K 2 3

И май бяхме като на война 🇧🇬

Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-07-29T08:25:57+03:00 998 2

Къде е началото на кръга? 🇧🇬

- Хайде бе, тати, нека да влезем в морето. Още само един път – увещаваше Миро.
- Стига, тати, като си почина малко и пак ще влезем – каза баща му. Беше легнал по гръб и големия му корем си личеше. Даже беше малко смешно. Млад човек, пък с такъв изпъкнал корем. Добре,че плажът бе пуст и нямаше никой ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-07-27T13:02:20+03:00 2.3K 9 12

Отчуждение 🇧🇬

- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-07-26T17:39:20+03:00 887 4

Фрагмент пред очите на господин... 🇧🇬

...ех, колко красиво е небето – покрито от перести области, нашарени от ниското слънце, което скоро ще залезе. Кави ли ветрове са ги надиплли тези облаци така, там горе. Тук не духа много. Вятърът само напомня за себе си и приятелски разклаща клоните на дърветата за поздрав. Паркът е пълен с хора. М ...

robertratman

Prose

2018-07-23T13:25:56+03:00 667 1 5

Моето момиче 🇧🇬

Отскочих наскоро до Ню Йорк. На разходка – имах един цял свободен ден да пообиколя, да разгледам града и после да хлътна в някой пиано бар или интересно заведение. Бях в Манхатан, около Таймс Скуеър – едно от най-оживените места в града. Бях спрял на тротоара, чакайки да пресека на другата страна на ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-07-16T23:25:45+03:00 782 1 6

История за Мухата (и как да постъпваме с такива) 🇧🇬

Девет часа вечерта. Пак при строителните материали. Това е най-самотното и скучно място в целия магазин. Работех като касиер от около 4 месеца в Хоум Дипо. Тази вечер беше особеноно пусто. Към седем часа клиентите намаляха доста. Не се появяваше и никой от колегите ми. Беше тихо и някак призрачно. О ...

robertratman

Prose

2018-07-16T16:15:04+03:00 608

А боровете шептяха 🇧🇬

А боровете шептяха
Бяхме петима в миниванa, преследващи залязващото слънце, което все се търкаляше напред и надолу към хоризонта. То бягаше бързо пред нас за да се слее със земята, някъде далеч напред, недостижимо особено имайки предвид скоростта, с която се движехме. Карах бавно, съобразявайки се и ...

robertratman

Prose

2018-07-12T00:49:05+03:00 869 2 5

Сън - III част 🇧🇬

Един месец след интервюто с двамата доктори Гари получи доклада си. Сестра Брайтман му го занесе. Беше късен следобед. Гари беше в стаята си. Беше седнал на стол и гледаше през прозореца към гората. В стаята влизаше малко светлина от залеза от другата страна на болницата и Гари седеше в полусянка. Н ...

robertratman

Prose

2018-07-12T00:40:22+03:00 663 1 1

Сън - II част 🇧🇬

Същият ден, след като родителите му си заминаха, Гари се приближи до Лоли който беше седнал на кресло и гледаше през прозореца.
– Лоли, как си? - попита Гари.
– Добре. Само дето се чувствам сънен от лекарствата.
– Поне помагат ли?
– Да, помагат. Чувствам се стабилен. Без халюцинаций и заблуди. Поне ...

robertratman

Prose

2018-07-11T01:57:35+03:00 577 1 2

Сън – I част 🇧🇬

Доктор Чарлз Шок, завеждащ отделение в психиатричната болница за криминално проявени Mid Hudson, следван от сестра Брайтмън влязоха в стаята, без да почукат. Завариха Гари, изправен до прозореца с решетки, да гледа навън. Фигурата му беше огряна от изгряващото слънце, очертанията на тялото му се губ ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-07-10T09:11:11+03:00 719 1 3

A dog in the rain

It's raining, raining hard
A scruffy, lost dog's walking in the dark
My jeans, jacket, sneakers are all soaked
but it is fine - the darkness, the rain
the slow traffic and the cold. ...

robertratman

Poetry » Landscape

2018-07-06T10:27:10+03:00 1.8K 1 1

Надежда 🇧🇬

Надеждица ми трябва!
Къде ли е, къде е да я диря?
Със шепи, с шепи да я грабя
една торба догоре ще напълня.
Хора, не отминавайте така... ...

robertratman

Poetry

2018-07-05T07:51:15+03:00 579 2 2

Добро дело 🇧🇬

Вървях си по пътя към дома. Изведнъж вниманието ми беше привлечено от някакво движение в живия плет под една къща. Наведох се и какво да видя – малко врабче се беше скрило отдолу – паднало от гнездото. Опита се да излети, но не можеше още, все бягаше по тротоара. Огледах се за гнездото му, но не вид ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-07-03T13:14:37+03:00 753

В бара 🇧🇬

Седнал съм в края на бара. Помещението е шумно, горещо и задушно. Като подземие е – таванът е надвиснал ниско отгоре, малките прозорци по стените са боядисани в червено, и не пропускат и лъч светлина от уличните лампи отвън. Външната врата се отваря често и климатикът не смогва да охлади помещението ...

robertratman

Prose

2018-07-01T13:10:02+03:00 623 1

Ура за Революцията 🇧🇬

Лена прослуша съобщението още един път. Беше от Том, приятел от колежа. Канеше я на среща с другите от „компанията“ в къщата му в Лонг Айлънд. Бяха най-близките ѝ приятели, групата с която с бяха събирали и изкарали четирите години в колежа. Не се беше виждала с повечето от десет години - откакто за ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-06-30T12:02:55+03:00 814 1 4

Пред заключена врата 🇧🇬

Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях с ...

robertratman

Prose

2018-06-29T23:26:17+03:00 531 1 1

Тримата в магазина 🇧🇬

В голям магазин за строителни материали тримата вървяха бaвно заедно между рафтовете. Бяха баща и майка по петдесет години и синът им - млад мъж на двайсет и пет. Бащата вървеше ръка под ръка със сина си, който с неизменната усмивка на лицето си, тъй характерна за идиот, гледаше към тавана и правеше ...

robertratman

Prose

2018-04-01T13:37:01+03:00 2.5K 4 9

Ела в Сиракюза! 🇧🇬

Обичам да карам през нощта, особено когато вали дъжд – или даже по-добре - сняг. В такова време човек трябва да се бори с колата, но и да гали волана в трудните участъци.
Имах стар Мицубиши Лансър с ръчни скорости, задното колело, на който скърцаше. Скоростната кутия също скърцаше и въобще колата бе ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-02-06T22:25:02+02:00 1K 2

Жабока 🇧🇬

Жабока ... беше общо-взето странен тип. Имаше доста необичайно, грозно лице. Прякорът му беше много подходящ. Намерението ми не е да го подигравам, като казвам, че приличаше на жаба, но наистина си беше така. Той беше черенокож, висок около метър и шейсет. Главата му беше много голяма и сякаш се беш ...

robertratman

Prose » Short stories

2017-11-01T23:43:23+02:00 1.2K

Самотен Човек 🇧🇬

Страннен тип живееше над мен
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори. ...

robertratman

Poetry » Free verse

2017-10-31T00:59:25+02:00 724 1

На Моста 🇧🇬

Стоя на моста, в светлината на изчезващия ден
малко съм самотен, реката си тече под мен
отива далеч на изток към онзи океан
да го целуне някъде си там... Смея се сам.
Смея се на розовеещите се облаци, ...

robertratman

Poetry

2017-10-28T00:02:10+03:00 784 1 2

Стъклен Свят 🇧🇬

И тъй върви всеки странник, блед
прокарва своя пътека в нощта,
когато светът все още е тъй млад
и ние в него с нови и топли сърцa
откриваме своя път и посока. ...

robertratman

Poetry

2017-10-22T21:08:31+03:00 533

Преди 🇧🇬

Преди утрешния ден,
преди да си дошла при мен
и преди да си си тръгнала.
Толкова много неща
се случват преди сутринта ...

robertratman

Poetry » Free verse

2017-10-19T11:19:07+03:00 547

Играта на шах 🇧🇬

Никога през живота си не съм пушил. Винаги съм се водил природосъобразен и щадящ белите си дробове начин на живот. Като се вземе предвид, че никой от роднините ми не е имал рак на белите дробове, диагнозата ми така си и остана пълна загадка за мен.
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех ...

robertratman

Prose » Short stories

2017-10-15T22:55:44+03:00 693

Като светулка в нощта 🇧🇬

Беше гадна нощ през Октомври. Навън между сградите свистеше студен, пронизващ вятър и над града се изливаше дъжд като из ведро, но в стария бар бе уютно. Всичко на всичко петима-шестимата измръзнали посетители в бара, като че ли бяхме прежаднели повече за малко топлинка отколкото за алкохолни напитк ...

robertratman

Prose

2017-10-10T11:01:55+03:00 1.5K 1 1

Загубените Ключове 🇧🇬

Вчера сутринта се разхождах по тротоара надолу от вкъщи в посока към близкия парк. Близо до пътеката, която водеше в парка, на улицата, до каналната шахта, наполовина покрити от изсъхнали, есенни листа намерих връзка с ключове. Увиснали на ръба, те сякаш чакаха за дъжда който се канеше току да завал ...

robertratman

Prose

2017-10-07T23:16:34+03:00 774 1 2

Да си забравиш портфейла 🇧🇬

Борис слезе пеш до центъра на малкия град. Мина три, четири пресечки и стигна до главната улица на К. Това беше типичен малък американски град. От едната страна на главната улицата имаше бар и магазини, а от другата минаваше железопътна линия. Улицата свършваше до гарата. Борис тръгна натам. Качи се ...

robertratman

Prose

2017-10-06T23:43:54+03:00 755 3

Една късна вечер в метрото 🇧🇬

Беше късно неделя вечерта – около единайсет часа. Борис се прибираше към Бруклин в Ню Йорк след двата почивни дни, прекарани в Westchester. Това е по-заможната част на щата Ню Йорк; намира се на север, над мегаполиса с еднойменното име. През почивните дни Борис беше работил при едни негови познати - ...

robertratman

Prose » Short stories

2017-10-04T09:21:25+03:00 1K 2 6

Паяка 🇧🇬

През една хладна неделя през март аз и Ани отидохме до близкото гробище. Тя избра мястото и аз я последвах, макар че не си умирах да ходя там. Все пак това беше една от първите ни срещи и бях доволен, че съм с нея, независимо къде ще ме заведе. Проведохме добър разговор - за кафе, алкохол, книги и ф ...

robertratman

Prose » Short stories

2017-10-03T08:28:19+03:00 600

Лотарийния билет 🇧🇬

В един мрачен септемврийски ден излязох навън. Валеше като из ведро. Насреща ми, бутайки пазарна количка пред себе си се появи клошар. Беше облечен в мръсно сиво палто, неизбръснат; косата му дълга и мокра. Той изникна в далечината, обгърнат в мъгла от ситни капчици; приближаваше се с широки крачки ...

robertratman

Prose » Short stories

2017-10-01T09:21:23+03:00 610 1

Есенни листа - червени, кафяви и жълти 🇧🇬

Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...

robertratman

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2017-09-30T00:59:21+03:00 1K 1 4

Зелената бележка 🇧🇬

Ранното ставане винаги ми е било проблем. Леглото ме зовеше тъй сладко, идваше ми да се увия в чаршафите и да продължа да хъркам докато слънцето е високо в небето. За жалост трябваше да ходя на работа.
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи ...

robertratman

Prose » Short stories

2017-09-29T09:03:44+03:00 744 4