Самодива
530 results
Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце ...
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце ...
451
13
7
За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...
486
7
5
Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...
583
1
8
Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...
998
8
10
Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми, ...
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми, ...
1202
5
7
Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...
674
4
8
И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...
394
5
9
Изплащах дълго старите си грешки
и смелостта ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
картини сме, които друг рисува.)
Към близки, към далечни, непознати, ...
и смелостта ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
картини сме, които друг рисува.)
Към близки, към далечни, непознати, ...
515
8
13
Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...
393
7
9
Разум строг пази друми затворени
към отдавна заключени двери
и с логични закони говори ми
как проблеми сама ще намеря:
Укроти се, безумна мечтателко! ...
към отдавна заключени двери
и с логични закони говори ми
как проблеми сама ще намеря:
Укроти се, безумна мечтателко! ...
677
5
9
Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа.
След минута, приличам на камъче ...
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа.
След минута, приличам на камъче ...
676
7
6
Преминавам, точно като сняг,
който бавно стича се в земята
и се връща в облаците пак,
за да се прелее в кръговрата.
Преминавам, бързо като смях, ...
който бавно стича се в земята
и се връща в облаците пак,
за да се прелее в кръговрата.
Преминавам, бързо като смях, ...
308
3
8
На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...
441
9
11
Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви ...
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви ...
612
7
8
Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш ...
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш ...
680
10
14
Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...
1324
20
16
Пак е Коледа, трябвало пак да съм кротка и тиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
че не ходя по пътя утъпкан, а летя в небеса!?)
Пак с усмивка да слагам куп чинии на тежка трапеза - ...
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
че не ходя по пътя утъпкан, а летя в небеса!?)
Пак с усмивка да слагам куп чинии на тежка трапеза - ...
822
2
7
По ръба на перваза се стичат изгубени мигове,
сякаш вишни презрели,
се търкалят сред черната кал.
Може би са били просто пътници, тихо отминали,
от познатия път, в който малък човек е вървял. ...
сякаш вишни презрели,
се търкалят сред черната кал.
Може би са били просто пътници, тихо отминали,
от познатия път, в който малък човек е вървял. ...
564
4
9
Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина. ...
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина. ...
510
3
8
Заспиват светлините на града,
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
на улиците, плъзва се по вените.
Навярно, идва време за покой ...
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
на улиците, плъзва се по вените.
Навярно, идва време за покой ...
891
7
12
Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...
530
4
8
Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...
410
3
11
Присъствие и мисъл. И съдба.
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата.
В спирала от мълчания валят ...
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата.
В спирала от мълчания валят ...
323
4
9
Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние ...
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние ...
874
5
11
Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...
402
4
7
Пак се вдига зад ъгъла на смъртта томахавката,
демон хили се пъклено – вкупом иска ни, всички
и се свеждат в безмълвие, на страха си пред хватката,
уморени от ужаса и покорни главички.
Ново робство предлага се, на пазара на времето, ...
демон хили се пъклено – вкупом иска ни, всички
и се свеждат в безмълвие, на страха си пред хватката,
уморени от ужаса и покорни главички.
Ново робство предлага се, на пазара на времето, ...
369
5
9
Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж, ...
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж, ...
287
5
7
В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...
263
5
5
Разкажи ми съдбата си горестна, стряскаща вещице -
от какво почерняха ти ноктите, сбръчка се кожата
и защо в тайни доби, под трептящия пламък на свещите,
черни билки вариш и отрова разнасяш сред хората.
Разкажи ми каква си била през годините минали – ...
от какво почерняха ти ноктите, сбръчка се кожата
и защо в тайни доби, под трептящия пламък на свещите,
черни билки вариш и отрова разнасяш сред хората.
Разкажи ми каква си била през годините минали – ...
320
1
4
Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...
528
14
20
Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите, ...
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите, ...
488
7
15
Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...
379
5
10
Не, не бих разлюляла покоя ти
нито с дума, ни с мисъл дори.
Имаш святото право на своята
свобода. Сам избираш, нали!?
Остани зад стената, огромната – ...
нито с дума, ни с мисъл дори.
Имаш святото право на своята
свобода. Сам избираш, нали!?
Остани зад стената, огромната – ...
698
7
6
Бодил в петата, кабърче в ума,
отрова страшна, лепнеща в сърцето.
Да, знам, че аз съм всичко онова,
което ужасява, под небето.
Проклето упорита мисъл, зла – ...
отрова страшна, лепнеща в сърцето.
Да, знам, че аз съм всичко онова,
което ужасява, под небето.
Проклето упорита мисъл, зла – ...
540
4
8
Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик, ...
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик, ...
384
3
5
Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...
542
4
6
В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...
231
2
4
Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...
1480
8
20
Те се спускат по стръмния склон на червените залези,
силуети на призраци тихи над сънния град
и с последни зари се превръщат в отблясъци алени,
да докоснат очите и човеците с мир да приспят.
Имат форми и смисъл различни – ту приличат на приказки ...
силуети на призраци тихи над сънния град
и с последни зари се превръщат в отблясъци алени,
да докоснат очите и човеците с мир да приспят.
Имат форми и смисъл различни – ту приличат на приказки ...
277
6
6
От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...
264
5
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
