tanq_mezeva
1,588 results
Изплашена не съм. Нали съм пламък
възкръсвал не веднъж от угарта.
Неонов не. А истински, запален
от въгленче присветнало в нощта.
От тъмното промъкна се внезапно, ...
  520 
Толкова много боли,
на моменти сърцето се къса.
От очите валят пак сълзи
и въпросът "Защо?" не прекъсва
да дълбае душата с длето, ...
  397 
"Пораснал си!"- ми каза мама днес.
"Не си дете, а същи Херкулес!
Чуй, как звънче училищно звъни.
От утре първокласник ще си ти."
Ще сложим в раничката закачлива- ...
  1232 
Тръгнала е малка Ежка,
да си купи нова дрешка,
пролетна да е, засмяна,
че е време за промяна.
Влезе в магазина горски ...
  627 
Летен дъжд заромоля
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи, ...
  722  18 
"Липсваш ми!" - не спирам да повтарям
протегнала ръце към вечността.
Обичам те! В съня си сътворявам
най-истинските майчини слова.
От снимката с очи ме пак прегръщаш ...
  778  12 
"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
  711  10 
Сега е вече късно да мълча
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.
Прегръщам те. Треперя в унисон ...
  767  12 
Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица, ...
  489 
Единствена си ми... от Бог дарена,
(и не случайно с тебе сме едно).
От друг живот дошла си, преродена,
изваяна със ангелско перо.
В детството, ти кака ме наричаше, ...
  40287 
Търкули се животът и стана на топка,
и преседна във гърлото мекият залък.
Прекоси тишината кварталната котка,
като сянка, която се движи нататък.
От прозореца важно съседът ме гледа, ...
  650 
Живея ли!?... Май вече не е същото.
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата ...
  539 
Сърцето стихваше в гърдите ми.
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...
  595  12 
Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...
  504 
Уморен съм от болка –
преболя ме и мина
упорита и черна,
като празна камина.
Капе в дъното восък ...
  619  11 
По-трудно, казваш, няма да се случи,
но мисля, че не си напълно прав.
Денят ни често, като вярно куче,
привлечен е от нечии топъл праг.
Скимти от радост. Погледът блуждае. ...
  772  23 
Четирнайста е дата. От месеца юли.
Най-черна. Превратна в моя живот.
И нищо че вън слънце яростно жули,
не чувам, не виждам, не сещам и Бог.
Всяка дума е болка. Мисълта е прокоба. ...
  584  11 
Една година учим се без тебе -
да дишаме, мечтаем и вървим.
Една година е урок - молебен,
как с болка и с любов да продължим?
Липсваш ни във всеки миг съдбовен. ...
  699 
Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите.
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...
  582  13 
Последният ти стих не е угаснал,
ще има много, много след това,
в които със наслада ще подреждаш
красиви пепепудени слова.
Болките нагарчащи напъхай ...
  532 
Аз, "силната"... плача си вечер сама,
сълзите от целия свят съм си скрила.
В деня се усмихвам и с горда глава,
"Добре съм!" - отвръщам. Нежна и мила.
Уверена. Цяла по пътя вървя. ...
  618  10 
Слънчо днеска рано стана
и протееегна под юргана.
Бе сънувал цяла нощ,
как на Месечка е гост.
Скочи бързо на крака, ...
  665 
Изпука пламъчето. Кислород
се вля докрай във моите вени.
Миришеха на сол и йод,
вълните блъскащи се в мене.
В косите ти от срам и грях, ...
  450 
Очите си затварям и заключвам,
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре. ...
  452 
Мравчо - черен сладуран
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа,
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз' младеж, ...
  531 
Поглеждам снимката... Сълзи
в душата ми валят отново.
И пак въпрос. Защо реши
от този свят да тръгнеш скоро?
Защо премина ти на екс ...
  474 
Закопча ме небето. Затвори ме в облак.
Замириса на дъжд и намокрено лято.
Помътняла реката разплиска се болна
и се спука земята от слънце и злато.
Заваля, а косите ти светеха топли ...
  453 
Ти цялата си светъл храм,
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.
Отворих всичките врати, ...
  486 
До мен ли си? Или далечна?
Безкрайно близо си сега –
неповторима, многоцветна –
като родена в дъжд дъга.
Изгаряш ме, а после мокриш! ...
  557 
До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна ...
  707  10 
Знам, отдавна няма го тук
силуета ти бял.
Спрях да плача. Тъжен звук –
но отново съм цял.
И раздавам ядосан ритници, ...
  659  10 
С опасна физика съвсем не съм,
ни бицепси, ни трицепси излагам,
на вид мушица, но в главата ум
от който всеки юначага бяга.
Не ме орисал Бог със красота, ...
  660 
Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш, даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи, ...
  736 
Сгушено в прегръдките на планината,
в самотното подножие на връх Орляк,
след крехко слънце, нейде в тишината,
селцето Пирин, скрило се във злак,
разказва ни за времето мистично, ...
  701 
Събуди ме ехтящ камбанен звън.
Кънти тържествено. Струи в простора.
Прославя Възкресението вън,
(спасителят е в нас, във всички хора).
Вратите на душевния си храм ...
  467 
Усмихвам се, защото обещах си
усмихната след теб да продължа,
загърбила суетности и страсти,
заключила в ковчеже гордостта.
Сълзите ги превърнах във утеха, ...
  684 
Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена, ...
  686 
Всяка любов е възможна,
щом греят в очите слънца.
Ръцете, магнити тревожни,
привличат магийно деня.
Сърцата във такт галопират, ...
  704 
Има думи, които така ни горят
щом са чути от хора любими,
те наслагват чернилки и гневно редят,
отровните мисли, без рими.
Има думи, които засядат в гръдта, ...
  465 
Пътуваме... със влак или кола,
тролей, трамвай, а може и с карета,
забързани, през хода на деня,
изпускаме да чуем колелетата,
как движат се потраквайки във такт ...
  526 
Random works
: ??:??