tanq_mezeva
1,621 results
"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
  739  10 
Сега е вече късно да мълча
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.
Прегръщам те. Треперя в унисон ...
  804  12 
Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица, ...
  518 
Единствена си ми... от Бог дарена,
(и не случайно с тебе сме едно).
От друг живот дошла си, преродена,
изваяна със ангелско перо.
В детството, ти кака ме наричаше, ...
  41017 
Търкули се животът и стана на топка,
и преседна във гърлото мекият залък.
Прекоси тишината кварталната котка,
като сянка, която се движи нататък.
От прозореца важно съседът ме гледа, ...
  673 
Живея ли!?... Май вече не е същото.
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата ...
  566 
Сърцето стихваше в гърдите ми.
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...
  656  12 
Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...
  523 
Уморен съм от болка –
преболя ме и мина
упорита и черна,
като празна камина.
Капе в дъното восък ...
  651  11 
По-трудно, казваш, няма да се случи,
но мисля, че не си напълно прав.
Денят ни често, като вярно куче,
привлечен е от нечии топъл праг.
Скимти от радост. Погледът блуждае. ...
  795  23 
Четирнайста е дата. От месеца юли.
Най-черна. Превратна в моя живот.
И нищо че вън слънце яростно жули,
не чувам, не виждам, не сещам и Бог.
Всяка дума е болка. Мисълта е прокоба. ...
  618  11 
Една година учим се без тебе -
да дишаме, мечтаем и вървим.
Една година е урок - молебен,
как с болка и с любов да продължим?
Липсваш ни във всеки миг съдбовен. ...
  748 
Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите.
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...
  608  13 
Последният ти стих не е угаснал,
ще има много, много след това,
в които със наслада ще подреждаш
красиви пепепудени слова.
Болките нагарчащи напъхай ...
  571 
Аз, "силната"... плача си вечер сама,
сълзите от целия свят съм си скрила.
В деня се усмихвам и с горда глава,
"Добре съм!" - отвръщам. Нежна и мила.
Уверена. Цяла по пътя вървя. ...
  640  10 
Слънчо днеска рано стана
и протееегна под юргана.
Бе сънувал цяла нощ,
как на Месечка е гост.
Скочи бързо на крака, ...
  693 
Изпука пламъчето. Кислород
се вля докрай във моите вени.
Миришеха на сол и йод,
вълните блъскащи се в мене.
В косите ти от срам и грях, ...
  490 
Очите си затварям и заключвам,
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре. ...
  472 
Мравчо - черен сладуран
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа,
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз' младеж, ...
  561 
Поглеждам снимката... Сълзи
в душата ми валят отново.
И пак въпрос. Защо реши
от този свят да тръгнеш скоро?
Защо премина ти на екс ...
  493 
Закопча ме небето. Затвори ме в облак.
Замириса на дъжд и намокрено лято.
Помътняла реката разплиска се болна
и се спука земята от слънце и злато.
Заваля, а косите ти светеха топли ...
  495 
Ти цялата си светъл храм,
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.
Отворих всичките врати, ...
  511 
До мен ли си? Или далечна?
Безкрайно близо си сега –
неповторима, многоцветна –
като родена в дъжд дъга.
Изгаряш ме, а после мокриш! ...
  578 
До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна ...
  743  10 
Знам, отдавна няма го тук
силуета ти бял.
Спрях да плача. Тъжен звук –
но отново съм цял.
И раздавам ядосан ритници, ...
  685  10 
С опасна физика съвсем не съм,
ни бицепси, ни трицепси излагам,
на вид мушица, но в главата ум
от който всеки юначага бяга.
Не ме орисал Бог със красота, ...
  686 
Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш, даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи, ...
  772 
Сгушено в прегръдките на планината,
в самотното подножие на връх Орляк,
след крехко слънце, нейде в тишината,
селцето Пирин, скрило се във злак,
разказва ни за времето мистично, ...
  780 
Събуди ме ехтящ камбанен звън.
Кънти тържествено. Струи в простора.
Прославя Възкресението вън,
(спасителят е в нас, във всички хора).
Вратите на душевния си храм ...
  502 
Усмихвам се, защото обещах си
усмихната след теб да продължа,
загърбила суетности и страсти,
заключила в ковчеже гордостта.
Сълзите ги превърнах във утеха, ...
  709 
Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена, ...
  715 
Всяка любов е възможна,
щом греят в очите слънца.
Ръцете, магнити тревожни,
привличат магийно деня.
Сърцата във такт галопират, ...
  736 
Има думи, които така ни горят
щом са чути от хора любими,
те наслагват чернилки и гневно редят,
отровните мисли, без рими.
Има думи, които засядат в гръдта, ...
  486 
Пътуваме... със влак или кола,
тролей, трамвай, а може и с карета,
забързани, през хода на деня,
изпускаме да чуем колелетата,
как движат се потраквайки във такт ...
  550 
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
  502 
Пред мене кладенец дълбок,
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...
  395 
И ти си тръгна, взел перо в душата.
Там също ще ти трябва. Да, пиши!
Изписвай свойте думи в светлината,
а ние ще четеме... през сълзи.
Словата ти сега са бели птици, ...
  546 
Кротко морна, приютена
във прегръдка, след нега,
чезне в мир, в покой смирена,
нестинарската душа.
Че от късни нощни доби, ...
  1294  10 
Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб.
И тихо душата ми плаче, ...
  533 
Трепери въздухът от студ,
стъкла премръзнали припяват,
мелодии с протяжен звук
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена, ...
  568  11 
Random works
: ??:??