Несмели, плашливи, къде да се денем!?
от празнота, самота, как да горим!?
Хубавите неща свършвали внезапно.
Две капки вода колко ли са заедно!?
С лице към вятъра почвали ласките. ...
Казваш ми думи, които не си казвала
и песни, които не си пяла!
Даваш ми свобода да полетявам!
През душата ми с финес минаваш!
Постигаш и завършваш моята картина ...
Необятна си земя, ширнала се!
Хубости, гори и сенки дебели!
Планини високи, езера дълбоки!
Равнини зелени, цели от слънце огрени!
А твоите моми и момци, млади левенти, ...
Ела, мой мили, с мен във рая,
дано бистри ручеи струят!
И ние жадно устни да поим,
а свят със алчност да е немислим!
Как искам там аз нищо да не зная, ...
Ти пусна ли вярата в себе си
или на гвоздей я заби, да стене!?
Пося ли семена със луд цъфтеж
или ялови са всичките, защо!?
Утихна ли с изгубена душа, ...
Не искам да отида в свят безбожен.
Отговор няма - сам ли си в свят невъзможен!?
Властваш ли над его - в свят илюзорен!?
Премина ли през всички пътеки тайни!?
Премахна ли бариери празни!? ...
Мислите объркани стоят при мен, не си отиват,
пак моя свят хубав да ми върнат!
И птици с песни да прииждат,
а хорът на щурците да не спира!
Слава Богу, писък на кукумявка секна! ...
В ручей, притаен сред горската дъбрава,
огледах се нарочно, лоши мисли да забравя.
Над мен надвисналите клонки,
ме галеха с любов, преклонна!
И с нежен шепот, с ручея синхронно, ...
Усетих полъх приятен. На младост заприлича.
Край мен премина цвете. Най-бялото кокиче!
Част от моята душа. Май е любовта!
Разлива се в мечти. За старост нехае.
Променя се. Да забравя не желае. ...
Предчувствие за буря. Клони се ветреят.
Като коси на вещица. Щурци немеят.
Каква лудетина, буря!? Листа оскуба!
Като торнадо е! Земята е в почуда!?
Опасно стана. Като жар под пепел. ...
Денят притихва уморен. Заспива.
Вървиш до мен с нозе. Едва.
Аз няма да те питам. За деня.
Не ща да знам. Едно и също. Спря.
Като кълбо от нерви. ИзтърколЯ. ...
Тръпката, изтръпнала. Самотна в ъгъла.
Пъпката напъпила. Някой я откъсна.
Клоунът с усмивка детска. Себе си разплака.
Плака за любовта си. Паметна и грешна.
... някога била... страстна... гореща... ...
Сгъстяват се тъмните облаци.
Луната рисува сенки, призраци.
Вятърът шепне на моята стряха.
В глухата нощ, щурци пак запяха.
Красиви спомени, как да ги забравя!? ...
Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.
Да угаси искрица жива, ...
Моя скитнице, любов, затъна в пясък,
пясък, по-различен, без искра и блясък!
Няма измъкване, потъна до гърдите!
Почвай да гребеш - казват мъдреците!
Болка, идваща от сърцето ли е, не зная!? ...
(... Тъй е сътворен слабия от Създателя)
Люшка се между Дявола и Бога!
Излива се ТЯ във стих и проза!
Носи свой и чужд грях отново!
Спасение търси във всяка угроза! ...
("Не можеш да преместиш
коритото на реката")
Щастието е в жеста, в погледа нежен,
изповядва се един "грешник" тленен.
Търсил ги той през живота си! ...
(самотни бегачи на дълги разстояния...)
Видя ли творческия блясък, светкавичен!?
Дръзна ли с безграничното си изкачване!?
По път нормален или на страдание!?
Небето разпна се, нежно затрепери! ...
Моя фантазия бъди, оазисна душа!
Радост за окото, истинска, пареща звезда!
Знам, на място последно не съм в твоя живот,
а ти си моят вятър, раздухващ жарта!
Заради щастието, възбуждащо ме да летя! ...
Той и тя са всичко на земята!
Карат и помиряват се, тъгуват и смеят се!
Опияняват даже любовта!
Галят всички земни сетива!
Повтарят звъна на щурците! ...
В стаята ми влезе една светулка малка,
светва и угасва, с мантията, тъжно.
Красива и вечна като малка "весталка",
нощта ми озари, докато съмне!
Бе тази нощ не като другите, ...
Вървим по пътища различни,
ти, прокуден от моето сърце,
аз, литнала нависоко птичка!
Няма за нас ни кълн, ни зрънце!
А тръпнехме от всеки нежен поглед! ...
