тюркоаз (Мариола Томова) - Works

Просто... 🇧🇬

Пламък догаря в нас като агония,
силна болка ни покри със тъмнина!
В ритъм се въртим на мелодия, вродена,
спомняща ни щастие и светлина!
Мрак пълзи във нашата симфония ...

тюркоаз

Poetry

2007-09-01T20:15:33+03:00 557 8

Птиците дали... 🇧🇬

Птици леят звуци в свойта голота,
плахо се оглеждат в очите на света.
Безгрижно ли под Слънцето трептят
или ги кара нещо силно все да летят!?
Имат ли и те стремеж за щастие вроден ...

тюркоаз

Poetry

2007-09-01T20:14:28+03:00 598 7

Повтаряй се 🇧🇬

Повтаряй се в този свят огромен,
с горивото, кристално-чисто на кръвта!
И нека да се връщаш, като спомен птичи,
чезнещ във свещени кръговрати.
От своите страсти убити, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-31T22:41:02+03:00 608 5

Сън ли си 🇧🇬

Отписвам проблема,
а той, промъква се в съня ми!
Чисто цвете отивам да откъсна,
а то захапа ме за пръстта!
Протягам безпомощно срещу пламъци, ръце, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-31T19:55:52+03:00 655 1

Чудодейна сила 🇧🇬

В огнище домашно се е скрила,
забравена, чудодейна сила!
Дали от птичка в клетка, се е свила
или от котарак, мъркащ под мустак!?
Дали от верен пес, славен веселяк ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-31T18:26:15+03:00 536 2

Пеперуди 🇧🇬

Пеперуди, деликатни, нежни,
фини, богати със надежди!
Изкусни - с глас от векове,
вместо звук - събрали цветове!
Душа и пеперуда, цяла вселена, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-31T00:46:18+03:00 8.2K 9

Обещание 🇧🇬

Влюбен, страстно дава знак,
чужди устни, сладостни, да не опитва пак!
И любимата му засиява, а той ослепява,
по- необхватна от океана, любовта заставя!

тюркоаз

Poetry

2007-08-31T00:45:19+03:00 642 1

Рисунка 🇧🇬

Късна и прохладна вечер,
срещна ме с художник сърдечен!
Чакала съм го цяла вечност!
Веселост и младост нахлуват,
как искам да ме нарисува! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-30T16:49:38+03:00 567 9

Да вярвам ли 🇧🇬

Не е лошо човек да вярва в щастието свое!
В мен се ражда, в мен се губи щастието мое!
С кого да го споделям във време сурово!?
Никому познато е, върви си пак бездомно.
Видяло е не една и две съдби нелеки! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-29T17:48:26+03:00 743 10

Нов ред 🇧🇬

Само не разбрах...
грешни ли сме, че толкова се трепем...
Защо не разбрах...
че миналото не изчезва тъй безследно...
Дали пък не разбрах... ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-29T12:19:27+03:00 862 11

Гордост 🇧🇬

Приведени дървета, ниско над земята,
с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!
Живейте си живота , докато е младост!
(първа, втора, трета, нека да е младост)
И старостта не е обикнала вашата врата! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-27T11:25:02+03:00 656 8

Единствена брънка 🇧🇬

Утрини мразовити, хладни,
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!
Уви, за отминали неща незнаят, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-27T11:23:28+03:00 602 2

Вина 🇧🇬

Ела и поседни. Ще ти разкажа.
За мъничкия си свят и желания,
които протягат ръце за щастие.
Имам съпруг, който ме обича.
И пак искам невъзможното да си наричам. ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-27T11:20:59+03:00 605 1

Губя те 🇧🇬

Губя време и пространство.
Птица омагьосана ли станах!?
Все към някоя звезда ме тегли взора!
Или арфа ме люлее с лек ветрец!?
От очите черни, плам гори ме в страстен танц! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-27T10:21:37+03:00 568 3

Две капки вяра 🇧🇬

Утрото, събуди ме в позлата,
с грейнали поляни, върхове,
а аз все тъй съм замечтана
и мисля за зимни преспи, ветрове!
Утрото, невероятен сън е! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-27T10:12:16+03:00 571 5

Ти дойде 🇧🇬

Т и дойде, с първия полъх на лятото,
с гласа, на стар познайник,
на смелите криле на ятото,
които бяха и предвестник и издайник!
Ти дойде, завесата повдигна, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-27T10:10:47+03:00 571 6

На тръгване 🇧🇬

Разкрий сърцевината на нещата
и сто цветя в едно за мене слей!
Да бъде най-нежно на Земята,
измислено с сърцето и душата!
Ела, със неперфектната любов, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-25T16:47:41+03:00 660 6

Виолисте, засвири ми 🇧🇬

Виолисте, със своята виола засвири ми,
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!
Виолисте, със своята виола засвири ми, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-25T16:46:32+03:00 527 2

Поход 🇧🇬

Човечеството, тръгнало на поход...
От памти век върви напред...
Открива своя огън...
Писмо и четмо идват му на помощ...
И все се взира... ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-25T16:45:22+03:00 584 3

Желание 🇧🇬

Блъскат се в ума му метеори
и той желае необятни простори!
Да лети като птица лекокрила!
Да вие снага влюбена истински!
Да пои жажда от устни момински! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-24T08:51:44+03:00 611 4

Слънцето грее еднакво за всички 🇧🇬

Слънчева частица ден. Тихо простена!
Промъкна се през облаците гъсти. И вежди отсвъси!
Утрото настъпи. Светът се пробуди!
Възражда се природа! И става нова!
Със мимолетни създания. И нови поколения ухания! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-24T08:49:21+03:00 1.2K 2

"Купидон" 🇧🇬

Стрела ме омагьоса. "Купидон" хвърли котва!
В моята Вселена! Огнена, всели се!
Започна нейния живот! С пулс, чисто нов!
По начин чародеен! С мелодия копнежна!
Превърнах мрачната пустиня ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-24T08:48:53+03:00 597 4

ЖИВОТ !? 🇧🇬

Такъв е човешкия живот. Плува под синьото небе!
Плуваш и ти с мен. По пътя прашен.
Изтича животът. Като пукнато гърне!
Пък очите ти са млади! И пеят стара романтична песен!
Самотен ли си с мен!? Но ти не си в чужда "чакалня"!? ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-23T09:46:44+03:00 497 4

Помечтай си между редовете 🇧🇬

В прегръдки дълги съм. И в сълзи над разделящи се ръце.
При лунно озарение. За последно целуната под Луната!
Ех, всичко бях загубила. Дори и своето сърце.
Гледка ридаеща. Като никоя друга на Земята!
Под сиянието на звездите оставам. В неясен полумрак. ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-23T09:44:23+03:00 596 7

Възкръсване 🇧🇬

Вятър плющи по корабни платна,
а в мене пулсира бясно кръвта
от натъртени, посинели милувки,
от спомени - брадясали безумци!
В прегръдка любовта потръпва, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-23T09:41:50+03:00 621 4

На младостта 🇧🇬

Важният си ти във твоя свят, знай!
На всички пречки ще се вижда край.
Всички мисли под твой строй и марш.
Хвърляй само загнила плесен и фалш!
Слънце грее твоята осанка, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-22T09:24:38+03:00 655 6

Първа любов 🇧🇬

Години аз живях без зов,
без зов за първата любов.
И този ден желание горещо,
обвзе ме, нея да я срещна!
Години аз живях без вест, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-22T09:19:48+03:00 685 9

Размисъл 🇧🇬

За размисъл няма вече време!
Нали прогледнах с невиждащите си очи!?
Поне си спомням, как те гонех, бреме
и спусках се по ширнал път с мечти!
Мечтаех си... ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-22T09:18:41+03:00 600 7

Зората на живота 🇧🇬

Вечна непозната! Мила, разпознах те!
И нямаш миг покой! Вече осъзнах се!
Звук от нечий глас! И стих прекрасен!
И с нечия ръка... докосваме
зората на живота. Неуловима, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-21T08:30:54+03:00 654 10

Старата магия 🇧🇬

Пак старата магия. Дяволски красива!
Пак искам да отпия. Тръпчива!
През прага ми прекрачва. Път пребродила.
Спира ми диханието. От прегръдките.
Сякаш поробване. И съблазън. ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-21T08:30:10+03:00 524 9

На Откровенци 🇧🇬

Клавиша смело натисни,
не тук, по-долу, където пише "тюркоаз",
да, там, сто процента това съм аз.
Търсеше между редовете?
Не, първо прочети стиховете! ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-21T08:28:48+03:00 674 18

НИВАТА 🇧🇬

Притихнала е нивата,
разкаляна
от дъжд пороен,
ръждясала,
жлътнала от слънчогледи, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-20T09:33:20+03:00 583 4

ДАЙ МИ 🇧🇬

Дай ми праведност и светлина,
дай ми туй, що измислил е ума!
Дай ми огън, заедно със дим,
и никога на никого да не изменим!
Дай ми приказки хиляда, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-20T09:28:03+03:00 587 6

ИЛЮЗИЯ 🇧🇬

Живот - като бълбукаща водна повърхност,
живот - като голям и пуст океан!
Ад и гробове на низвергнати,
Рай и камбани в душите ни слени!
Като бездомни бродници бродим, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-20T09:26:06+03:00 619 4

ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ 🇧🇬

От липите сладък дъх усещам!
На клони славей пей захласнат!
С поеми за любимата отсреща
и тя му чурулика с радост!
На Рая, ангелът врата отваря, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-19T12:48:34+03:00 636 5

ВЯРА В ПОЕЗИЯТА 🇧🇬

Не искам да следвам утъпкан път,
не вярвам на сълзи, които се повтарят!
А вярвам в приказния, в тайнствения свят
и в главното - в поезията, в тоз живот!
Някой ще каже - това е химера, абсурд, мит. ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-19T12:45:15+03:00 616 3

ОБИЧ 🇧🇬

Обич моя, обич тъй жадувана,
ласка ненаситна, най-бленувана!
С трепет идваш, с трепет си отиваш!
Никога със теб сърцето не студува!
Обич моя, обич тъй неземна, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-19T12:43:39+03:00 1.1K 5

*** 🇧🇬

Вярно ли е, че има и спокойни пейзажи,
без височини, без човечности, без летежи!?
Вярно ли е, че някой е продал душата си на Дявола
и сега се лута без любов, измамено, само тялото!?

тюркоаз

Poetry

2007-08-18T13:30:03+03:00 585 4

НЕСЪВМЕСТИМОСТ 🇧🇬

Не е късно да намериш себе си.
Прашинка малка, но твоя е, вземи я!
Несъвместими сме в свят глух
и няма за какво да жалиш тук.
Непонятни сме като болката, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-18T13:28:35+03:00 607 5

БЛЯН 🇧🇬

Стоя неподвижно, като изсъхнала мумия черна,
като забравена вещ, в ъгъла запокитена.
Някой свири стар романс, вечерен
и струни в забавен каданс, затихват.
Превръщат се в ухание, сянка и шепот, ...

тюркоаз

Poetry

2007-08-18T13:27:44+03:00 593 5