Най-слънчевото лято си отиде,
с най-жежките и огнени вълни!
Най-после крилете жарки му отсече
времето, притихнало, без да шуми!
Бездиханна - жажда ме изгаря ...
Как всяка празнота си търси пълнота,
как след всяка болка идва радостта,
как се раждаме от младостта!
И вървим по пътя на голямата любов,
на свободния човешки ДУХ, апотеоз! ...
Навън дъжд тихо заваля без звук,
на гости дойде с токчета капчук.
Сърцето мое заигра във тръс,
но гостът се оказа по-чевръст!
Облян във пот, неспирен и игрив, ...
Оловна нощ, нажежена до червено,
кръв, завряла, застинала по вените,
мисли опийващи, разбунени,
уж била нощ обикновена, като другите!?
Примряла, едвам чувам сърцето си, ...
Всеки има свойте черни дни,
един след друг животът си отива.
Облако тъмен, простора ми върни,
без него, знай, дух сила не намира!
Всеки има свойте бели дни, ...
Почисти праха от себе си и знай,
ще се почувстваш непременно в рай!
С песни, гдето сладкопойни птички,
изпълват чистите души на всички!
Рай, но не химерен в небесата, ...
Какво от туй, че си харесах тоз похват известен,
аз искам много да ви кажа с моя стих, ПОЕТИ!
Сърцето мое ви чака незаключено,
живея, радвам ви се безконечно!
Какво от туй, че омраза със ръка ще ми посегне!? ...
С новолунен цвят посипа ни Луната!
Зарадвани, с очи големи, звездите пощуряха!
А ние с танц лудешки изплашихме тъмата,
звездите лумнали, трептяха и искряха!
Дойде и тишината, с полъх нежен ни помилва, ...
Ти си строг бързей и нежен ручей!
Ти си дълга сянка и светъл ден!
Ти си непонятна дума и топъл рефрен!
Още си непоносима мъка и сподавена обич,
крайпътен огнен мак и горд синчец, ...
Жени много имаш по света,
но дали тази, която отваря врата!
Която и в късна доба и в ранно утро,
тебе ще чака и обсипва с целувки!
Дали тази, която последен залък ...
Всяка нощ играехме страстно, дълбоко,
нашата пиеса, в театър, изкусно.
Звездна публика, мелодрама,
докосваше ни само двама!
Не е мираж, а истинска вяра! ...
Бъди прекрасна, моя грешка,
дори навън сто хали да фучат!
И нека никой да не търси сметка,
дори навън сто гайди да ручат!
Ти, моя грешка, усмихната по детски, ...
Едно малко просено зрънце,
реши да пише в рими писъмце.
Търкули се ту натам, ту насам:
"Ще пиша, каза, не ще се предам".
Разпитва свои братя по съдба, ...
По съдба ли се срещат хората,
по моята земя или по твоята!?
Прашинка си от небесна хармония,
златно бижу, слънце, хегемония!
Зора срещаш в смайващо мълчание, ...
В града превъзбуден, с ритъм свой,
с крачка триумфална стъпва той!
От гордост или фантазия обладан,
от помисъл романтична завладян!
Излъчва деликатен аромат, ...
От отшелника до принца и шейха,
няма милост вятър, суховея.
Помита и превзема ги с инстинкт,
на животните присъщ - що за тип!?
Щастие и болка носи едновременно, ...
Клонче ябълково, оголяло без листа,
трепереше със трепета
на птиче, впримчило се здраво, сам-само.
А вятър биеше със капки едри,
клончето, превито чак на две, ...
Слънце, море с чайки реещи се!
Гола плът с поглед мержелеещ се!
Носи се парашут с вятър попътен!
Дивен кораб - в морето навътре!
Плажна ивица - дъга почерняла! ...
Скучно се живее без мечти и пламък,
трябва от бога да имаш подарък.
Спомняш ли си как момък и девойка
на вито хоро се хващаха близо,
а то дълго и безкрайно кат морето, ...
