тюркоаз (Мариола Томова) - Works

Звезден дар 🇧🇬

Когато звездите изгряват,
потегляй отново по пътя...
Дано никой не те забрави,
за никого да не си мъртъв...
Изгаснал, заглъхнал, потънал... ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-02-14T09:32:09+02:00 841 19

Време и живот 🇧🇬

Времето невидимо, с проглеждащи очи...
Черпи от живота ми усмивката, нали...
Черпи оправдание, че смях съществува...
Времето "нахално", искам да "критикувам"...
Черпи от оръжията, власт, насилие, пари... ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-02-13T09:50:58+02:00 846 14

Преди да срещнеш любовта 🇧🇬

Преди да срещнеш любовта...
хвани най-вярната посока,
без грях, окъпана от белота,
в очите нежностни и строги.
Преди да губиш вярата дори, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-02-12T09:19:27+02:00 721 15

Пристрастяване 🇧🇬

Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-02-11T09:27:59+02:00 978 9

В името на любовта 🇧🇬

"В името на розата", неуморно те търся
и пепелта розовее във споменни пръсти,
от които сипе се на капки смях бисерен
на грижовно спасителна, бяла месечина,
кацваща тихо, със сиротно присъствие ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-02-10T10:47:01+02:00 779 15

В името на съзиданието 🇧🇬

В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-02-09T09:29:49+02:00 874 17

Не сервилност 🇧🇬

Разлаяха по тебе кучетата...
Под дъжд от разноцветна светлина,
(а другите защо не забелязват...)
цял свят оглежда се със леснина,
(а другите покланят се изящно...) ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-02-08T09:48:41+02:00 859 21

Душа 🇧🇬

Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-02-07T09:23:08+02:00 748 12

Нещо 🇧🇬

Искаш нещо, с отчаяно усещане за впримченост
и знания откриваш случайно, като нещо втренчено,
където тихо да прогледнеш или с вик да ослепееш,
където светлини ридаят, без обич и не смеят
да викнат: - Звезди, обречено увиснали във въздуха, ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-02-06T11:31:48+02:00 779 10

Догонване 🇧🇬

Можеш да тръгнеш
във и със времето,
да търсиш мисъл,
отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-02-05T09:25:23+02:00 720 13

В болката е силата 🇧🇬

Потъваме надолу, в тъмнината,
и виждаме невинни имена,
и казваме си: "О, времена, о, нрави"-
с утеха повярвали, на ниска цена...
А там, с усмивка те наказват ни, ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-02-04T16:21:56+02:00 880 10

Ако се интересуваш 🇧🇬

Ако се интересуваш от смелостта...
И дали ще се усмихвам накрая
от повея на вятъра, с капчици роса,
и дали пак ще ме окъпеш с оная белота...
Ако се доверяваш на месеца май... ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-02-03T11:17:56+02:00 717 15

Спасение 🇧🇬

Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-02-02T09:22:34+02:00 705 17

Пробуждане 🇧🇬

Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-02-01T08:05:56+02:00 793 11

Теменужки 🇧🇬

На двора цъфнали са теменужки,
с тела изправени, с нежни стебла,
редица цяла, прегърнати дружки,
посрещат зима люта, зима зла.
Цветя с грейнала, блага усмивка, ...

тюркоаз

Poetry » Landscape

2008-01-31T08:25:04+02:00 2.2K 14

Показалец 🇧🇬

Един показалец не ни оставя на мира...
Чудак обикновен...
Минава късоглед...
Живее заради емоциите, не спира...
Ех, да пийнем по едно... ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-30T07:55:25+02:00 741 9

Дървено човече 🇧🇬

... "Арлекино, Арлекино,
ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля,
публиката не разбра"...
(От песен на Емил Димитров) ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-01-29T18:32:40+02:00 977 14

Измерение 🇧🇬

Не се измерва любовта,
зачената като зародиш
и с капчица всмукана роса,
в система имунно безгрешна,
с ключалка кодирана ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-01-28T09:58:20+02:00 720 18

За невидимото 🇧🇬

Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-27T10:59:00+02:00 843 17

Нашата улица 🇧🇬

Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-01-26T09:05:11+02:00 1.7K 14

Цял живот... 🇧🇬

Щом можеш да се смееш,
значи не си мъртъв...
Щом можеш да живееш,
значи следваш своя път...
(моя мисъл) ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-25T05:44:11+02:00 1.1K 19

За Музиката 🇧🇬

Музиката...
Музиката е всичко най-ценно,
слушаш я отново и отново, тъй потребна!
Музиката е в дърветата,
понякога тиха, но вечна и нетленна! ...

тюркоаз

Poetry » Odes and poems

2008-01-24T14:00:16+02:00 2.3K 11

Миг или вечност 🇧🇬

Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-23T09:01:15+02:00 835 14

Онеправдание 🇧🇬

Какъв смисъл има да живееш,
когато си съвсем сам на света.
Без майка, без баща, само крееш,
че си без обич, знае и нощта.
Какъв смисъл има да се смееш, ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-01-22T05:36:39+02:00 943 21

Тъжен поглед 🇧🇬

Днес по улицата моя мина старостта.
Тъжно я изгледах, от спомен ослепях.
Но той не беше тъжен, тъжната бях аз.
В сърцето се заслушах, о, как се смях!
И се задъхах с аромати, вкус на устни. ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-01-21T06:40:02+02:00 897 24

Лутане 🇧🇬

Намерих те, бъдеще да полетим!
Потърсих те, минало да разсветиш!
Да следваме заветите на живота!
Да бродим с обич под небосвода!
Нали живяхме с вяра в чудеса, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-20T14:57:30+02:00 699 13

Ноктюрно 🇧🇬

Едно ноктюрно полита минорно,
да срещне иска бъдещо, мажорно,
да властва припламващо, несетно,
едно ноктюрно, повикано последно...
Примамено, мъдреещо и облачно, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-19T14:22:13+02:00 949 25

Неслепота 🇧🇬

Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани, ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-01-18T00:14:03+02:00 880 16

Прошепнато в снега... 🇧🇬

Снежни клони - жално надвесени
от лапи на протяжна зима,
сграбчени в обятия на преспи
и бяла симфония ранима...
Чезнеща мелодия бленувана, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-01-17T06:20:24+02:00 774 20

Искра 🇧🇬

Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен... ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-01-16T09:21:42+02:00 931 19

Един сбъднат сън 🇧🇬

Сънувах как с пръчка по вода рисувах,
как със шейна по склона снежен слизах,
как със шампанско весело тост вдигах,
за теб любов, двигател съвършен.
Ти всички ли създания държиш във плен?! ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-01-15T10:12:58+02:00 860 15

Попарени мечти 🇧🇬

Снежни клони се свличат,
ронещи сълзи се стичат,
двама влюбени стоят
и са замаяни без грях,
как с неподправен смях, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-01-14T00:32:34+02:00 908 17

До поискване 🇧🇬

"Една голяма любов
и нищо повече"...
Ничком падаме, но заедно не ни боли
и лекът от сърцето болката топи.
В бездна слизаме през дните си ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-01-13T21:19:08+02:00 816 13

На приятелите 🇧🇬

Една проста истина, почуква
непразна и не спи, подухва
очаквана и през много години
със поривите си, не стихнала
и нескършена, а политнала ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-12T00:26:27+02:00 793 17

Преходно, безгласно 🇧🇬

Отворена врата и новокръстен.
Камбанка звънкаща, с годежен пръстен.
Живот от филмова лента изнизан.
Със сребърни камбанки ли орисан!?
Безгласно минало, в бъдещо слисан. ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-01-11T10:48:09+02:00 802 18

Вечност 🇧🇬

В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-10T01:36:30+02:00 766 22

Интуиция 🇧🇬

Има растения, нецъфтящи с години,
а дълго набиращи сокове и сила,
но с аромат упойващ ни силно и дълго,
през нашите пролет, лято, есен и зима.
А когато съхраниш мощта им, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-08T09:08:11+02:00 864 15

Да искам ли... 🇧🇬

Да искам ли да си върна нормалния живот!?
Да зарежа и захвърля всичко пак отново!
Да опитам, да си дам вид, без връщане назад!
Да, ако не струва, ако бъдещето е отрова!
Да не зная не искам, да изтръпвам всеки миг! ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-01-07T09:36:04+02:00 808 15

Венчани 🇧🇬

Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента ...

тюркоаз

Poetry

2008-01-06T01:16:32+02:00 660 22

Тръбачът 🇧🇬

Когато е толкова дъждовно край мене,
а аз окъпана със слънчева мечтателност,
все някой тревожно тръби като бреме
в душата ми и вие иносказателно...
Разказва ми как се разпръсква милионно ...

тюркоаз

Poetry » Civic

2008-01-05T06:35:17+02:00 2.2K 24