venus
155 results
Тръгвам, а бурята остава в мен -
едно пътуване към себе си само.
Грабвам пътя, или той грабва ме в плен -
нови клавиши на старо, замлъкнало пиано.
Идвам, в своя дом онемял от тъга - ...
едно пътуване към себе си само.
Грабвам пътя, или той грабва ме в плен -
нови клавиши на старо, замлъкнало пиано.
Идвам, в своя дом онемял от тъга - ...
690
5
"Здравей!" - усмихвам се насила;
а огънят в сърцето ми още силно гори...
Не мога да вървя по жаравата още жива -
от чувствата стаени плътта ще изгори...
А исках да забравя теб и любовта ти - ...
а огънят в сърцето ми още силно гори...
Не мога да вървя по жаравата още жива -
от чувствата стаени плътта ще изгори...
А исках да забравя теб и любовта ти - ...
532
7
Знам,
че мисълта изтича
между пръстите ти топли
като бяла морска пяна...
неуловима, и топи се така... ...
че мисълта изтича
между пръстите ти топли
като бяла морска пяна...
неуловима, и топи се така... ...
425
5
Войник на бъдещето,
в униформа от трепет.
Воин в огнището
на отдавна угаснала пепел.
Боец от миналото, ...
в униформа от трепет.
Воин в огнището
на отдавна угаснала пепел.
Боец от миналото, ...
536
4
Гробна тишина
в сърцето.
Капки тишина
на талази по лицето.
Мъртва самота ...
в сърцето.
Капки тишина
на талази по лицето.
Мъртва самота ...
526
3
Тишината е болезнено жестока
и всеки малък звук е кратко отмъщение;
във моя свят безшумен живее спомен за разруха,
а образът ти обитава днес дома ми като призрачно видение.
Тишината нетърпима болка е понякога, ...
и всеки малък звук е кратко отмъщение;
във моя свят безшумен живее спомен за разруха,
а образът ти обитава днес дома ми като призрачно видение.
Тишината нетърпима болка е понякога, ...
504
6
Морето с обич дивна ме зовеше,
шепотно-пенливо то мълчеше,
развяло своите буйни коси
от шеметно сини вълни...
Разпиляло ги по златния бряг ...
шепотно-пенливо то мълчеше,
развяло своите буйни коси
от шеметно сини вълни...
Разпиляло ги по златния бряг ...
446
6
740
6
Тъгата сама те поглъща понякога
като ненаситен звяр - гладен за още
и всяка тишина, живяла в тебе някога,
превръща се във вик или във вопъл, нощем.
Мъката прави те своя покорна робиня, ...
като ненаситен звяр - гладен за още
и всяка тишина, живяла в тебе някога,
превръща се във вик или във вопъл, нощем.
Мъката прави те своя покорна робиня, ...
985
6
Мирис на лято,
а вънка е есен -
тихо излято
в ухото, като нежна песен,
лирично изпято ...
а вънка е есен -
тихо излято
в ухото, като нежна песен,
лирично изпято ...
593
4
Гробна тишина в сумрака.
И пропукват се от безшумен звук нещата.
Светла тишина в мъглата -
и измиват се от своя грозен вой словата.
Течен вопъл в тъмнината ...
И пропукват се от безшумен звук нещата.
Светла тишина в мъглата -
и измиват се от своя грозен вой словата.
Течен вопъл в тъмнината ...
833
12
599
7
Обичам те още
от хиляди сънища,
от хиляди спомени,
от минал живот...
И търся те още аз ...
от хиляди сънища,
от хиляди спомени,
от минал живот...
И търся те още аз ...
597
8
523
2
Градът заспиваше отново.
И улиците бяха тихи. Както никога преди това. Крачеше бавно по алеята през парка. Просто разходка. Среднощна разходка на забрава и спомени. За да забравиш трябва първо да си спомниш докрай. Не е варно, че ако искаш да забравиш нещо е необходимо просто да не мислиш за това, д ...
И улиците бяха тихи. Както никога преди това. Крачеше бавно по алеята през парка. Просто разходка. Среднощна разходка на забрава и спомени. За да забравиш трябва първо да си спомниш докрай. Не е варно, че ако искаш да забравиш нещо е необходимо просто да не мислиш за това, д ...
1051
1
Бързаме към себе си честичко
и изпускаме по пътя си някои истини.
Стигаме до нещо нечестничко
и се чудим накрая какво сме изпуснали...
Чуваме само гласа си собствен в монолози, ...
и изпускаме по пътя си някои истини.
Стигаме до нещо нечестничко
и се чудим накрая какво сме изпуснали...
Чуваме само гласа си собствен в монолози, ...
580
6
465
1
Топи се вятърът
в ръката ми сломена.
Пилее пясъка
в душата от бури потушена.
Гърми вълната - ...
в ръката ми сломена.
Пилее пясъка
в душата от бури потушена.
Гърми вълната - ...
395
2
Прегърни ме,
защото съм тук и сега...
до теб.
Целуни ме,
защото съм жажда и тъга... ...
защото съм тук и сега...
до теб.
Целуни ме,
защото съм жажда и тъга... ...
504
10
Вали самотен тъжен дъжд,
попива влажно в мойто тяло
и с устрема към моя топъл, нежен мъж
танцувам аз - чувства, облечени в бяло.
Навън вали - ...
попива влажно в мойто тяло
и с устрема към моя топъл, нежен мъж
танцувам аз - чувства, облечени в бяло.
Навън вали - ...
508
3
Има неща, които те поглъщат... изцяло. И те правят силен. Или безсилен, твърде безсилен пред тях самите. Така е със силните чувства, с безкрайно силните и безсилни (пред света) усещания. Да им се подчиниш ли? Или да ги убиеш в себе си жестоко и необяснимо, безмилостно и непонятно. Може би от страх.. ...
917
2
Вървях по тясната пътека,
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.
Вървях аз до момента, в който ...
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.
Вървях аз до момента, в който ...
735
3
Думите са дим. -
Искам огън Жив!!!
През думите мълчим -
а искам крясък Див !!!
Думи - пепел, ...
Искам огън Жив!!!
През думите мълчим -
а искам крясък Див !!!
Думи - пепел, ...
541
4
Любов...
... на скалите...
Камъните говорят...
... и казват много повече от думите. Скалите са живи отражения на земната сила - непонятна, необятна, невъобразима, вечна.
Тя е като вятъра... ...
... на скалите...
Камъните говорят...
... и казват много повече от думите. Скалите са живи отражения на земната сила - непонятна, необятна, невъобразима, вечна.
Тя е като вятъра... ...
793
3
Тик-так,
Тик-так
Какво чакаш?
... Мен вече да ме няма?...
... да бъда само гръдна рана?... ...
Тик-так
Какво чакаш?
... Мен вече да ме няма?...
... да бъда само гръдна рана?... ...
740
11
3 март 2005 г.
Свободата диша
във забвение
и чака своя верен час.
Свободата пише ...
Свободата диша
във забвение
и чака своя верен час.
Свободата пише ...
469
2
(посветено на всички страдащи деца, с много обич)
Умора
от дните и нощите пусти.
Умора
от другите, грубите гости. ...
Умора
от дните и нощите пусти.
Умора
от другите, грубите гости. ...
476
4
Може би нещо в мене умира
всеки път, когато докосна....
... сълза...
А може би не - беззвучната лира
в душата ми, топла и нежна.... ...
всеки път, когато докосна....
... сълза...
А може би не - беззвучната лира
в душата ми, топла и нежна.... ...
575
7
449
4
Неуморните
Не трябва да си прощаваме,
когато нямаме вече общи дни,
общи минути и часове, общи нощи.
Но можем ли... ...
Не трябва да си прощаваме,
когато нямаме вече общи дни,
общи минути и часове, общи нощи.
Но можем ли... ...
524
5
Блудни светулки
Светлинки отвъд прозореца -
звезди ли са - или светулки в мрака?!
Дихания отвъд простора -
мечти ли са - или илюзии на прага?! ...
Светлинки отвъд прозореца -
звезди ли са - или светулки в мрака?!
Дихания отвъд простора -
мечти ли са - или илюзии на прага?! ...
562
4
Брод за обич
Гръм в гората...
... и разкъсани дървета.
Студ в мъглата -
и невиждащи очи в ръцете. ...
Гръм в гората...
... и разкъсани дървета.
Студ в мъглата -
и невиждащи очи в ръцете. ...
508
3
НЕВИДИМА ...
Забравих писалката си у дома,
а навън ме чака необятна Муза.
Ще пиша със невидими слова
върху топлата любима мъжка буза. ...
Забравих писалката си у дома,
а навън ме чака необятна Муза.
Ще пиша със невидими слова
върху топлата любима мъжка буза. ...
539
6
"Здравей" на прощаване
Пробивам стената,
а отвътре - празнота.
Разбих си главата
в свойта нелогична самота. ...
Пробивам стената,
а отвътре - празнота.
Разбих си главата
в свойта нелогична самота. ...
545
4
Закъсняло Завръщане
Безбрежно обичах те:
ти с пясък посипа ме.
Небрежно отричах те:
с морето настигна ме. ...
Безбрежно обичах те:
ти с пясък посипа ме.
Небрежно отричах те:
с морето настигна ме. ...
565
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
