venus (Вечерница или Зорница) - Works

Безгневно утро 🇧🇬

Гняв,
породен от тъгата в проклятието.
Гняв,
но смекчен от кръста на разпятието.
Гняв, ...

venus

Poetry

2008-03-27T23:03:04+02:00 630 8

От извора... 🇧🇬

Честита Пролет на всички!
Чаша изворна вода
устните ми жадно вкусват...
През хладна езерна вода
мечтите ми днес шумно препускат. ...

venus

Poetry

2008-03-24T23:17:22+02:00 650 6

Кратък опит за автобиография 🇧🇬

Пропиха се копнежите с неслучване.
Отидох да живея другаде –
и къщата ми опустя отвътре,
безлунна стана всяка сянка...
... А някога се къпех във желания ...

venus

Poetry

2008-03-21T21:16:45+02:00 740 6

~~~ 🇧🇬

Обичам те -
Какво друго да кажа?
Ще е все пресилено:
и съвсем недостатъчно!...

venus

Poetry

2008-03-20T07:49:38+02:00 644 5

Дано оцелее...! 🇧🇬

Тръгвам,
а пътят се губи...
Спирам,
срещат ме хиляди луди...
Искам, ...

venus

Poetry

2008-03-16T21:43:12+02:00 684 9

Въпроси към теб 🇧🇬

Гробница стара със нови стени:
това ли си вече ти???
Погребани чувства и мъртви мечти:
това не си вече ти!!!
Огньове пламтящи - живот във искри: ...

venus

Poetry

2008-03-14T23:30:43+02:00 783 5

Свалена маска 🇧🇬

И какво за есенния вятър
можеш да ми кажеш ти?!
И какво - за бесния театър,
разигран пред моите очи?!
Маските сега са криви - ...

venus

Poetry

2008-03-12T23:11:11+02:00 651 1

"Неродена мома" 🇧🇬

Не съм родена
да срещам грубостта.
По пътя си отхвърлям я със безметежна сила.
Аз съм Жена,
раняваща в страстта - ...

venus

Poetry » Other

2008-03-09T17:00:25+02:00 854 11

Жена! 🇧🇬

Жена!
Да брули вятър лицето ти,
да милва слънце очите ти,
да мълчи самотата в сърцето ти,
да пеят в теб струни "Простете си", ...

venus

Poetry

2008-03-08T21:46:01+02:00 953 11

Гравитация 🇧🇬

По-мощно е от гравитация
туй чувство, що душите ни сега владее.
Това е прoклятието на всяка нация –
не може никой смъртен фаталното привличане
да преодолее.;) ...

venus

Poetry

2008-03-04T16:56:03+02:00 626 8

... Нека Тя настигне мен... 🇧🇬

С кръв написах на стената
на безумното си паметно безделие:
„Аз съм българче, обичам...
като костенурка след Историята да тичам...”!

venus

Poetry » Civic

2008-03-03T16:16:41+02:00 806 8

На всички твърде много... и ПРАЗНО... говорещи 🇧🇬

Убийство.
Думите умират.
Остава тишината.

venus

Poetry

2008-02-29T23:50:05+02:00 751 7

Ябълкова семка 🇧🇬

Небесни обятия
ли ми даваш –
Звезди
нима събуждаш в пръстта...
Не, не гледай надолу – ...

venus

Poetry » Other

2008-02-28T14:33:05+02:00 1.8K 7

Невеста 🇧🇬

без "дните МИ тъжно брои..."
и още, предлагам: " " и пак
Горката тя! Не осъзнава, че бавно ме убива
с тежките си, сплетени около мен коси...
Самотата живее до мен, ...

venus

Poetry

2008-02-26T23:12:35+02:00 915 15

Луна в Морето 🇧🇬

Луната ме гледа през прозореца отвън -
събужда спомени, опъва струни;
позабравени леко в един отминал сън,
нахлуват пътища и вятър есенен мислите брули.
Нечие лице през прозореца отвътре наднича - ...

venus

Poetry

2008-02-23T22:28:20+02:00 866 6

Обречени... (на Левски!) 🇧🇬

Kакво да празнуваме... (днес),
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла ...

venus

Poetry » Civic

2008-02-19T17:05:52+02:00 912 1 12

Шепот на гръм 🇧🇬

Гробна тишина в мъглата,
викам за помощ в нощта...
Искам да прегърна тъмнината
и да я превърна в късче светлина.
Мрачна суета и пепел ...

venus

Poetry

2008-02-18T22:33:11+02:00 793 10

Край морето... в нивята 🇧🇬

Тих вятър
пее звучно в листата.
Лек пясък
пилее зрънца от ръката.
Мек крясък ...

venus

Poetry

2008-02-17T01:29:26+02:00 636 8

Последно закъсняло Сбогуване 🇧🇬

(В памет на Мишо Крънтев... Липсваш ни)
... Препускащи коне в безкрая...
Нима съм аз, нима не съм.
Не питам днес къде е Раят,
още рано е за сладък сън. ...

venus

Poetry

2008-02-14T19:25:16+02:00 828 6

Kaто птиците 🇧🇬

Красота, от крилото на гълъб.
Отлита безмълвният жерав...
югът го чака в прегръдката топла.
среща камъни, хора, ята -
върви с поглед в небето по друма ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-02-09T00:04:49+02:00 887 15

Молитвеник 🇧🇬

Превърнах те във свой молитвеник – прости!
В очите ти аз виждах божествената вяра.
Нагърбих те с тежестта на своите мечти
и от теб очаквах твърде много – ти да си олтара,
от който с погледа Исусов моите мисли пробол, ...

venus

Poetry

2008-02-07T17:31:16+02:00 775 7

Между 🇧🇬

Долината на нищите духом –
това е понятието, определящо днеска света.
Стоя сама пред огледалото глухо
и крещя без глас... ИМА ЛИ ОЩЕ СЛЕДА,
по която да тръгна безпризорна ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-02-06T16:46:09+02:00 893 11

Съмнения... 🇧🇬

Съмнения
изпълват ме отвътре.
Съмнявам се
във себе си дори.
Съмнения - ...

venus

Poetry

2008-02-03T17:35:32+02:00 789 11

Контрасти 🇧🇬

Падаща звезда в безкрая -
разчупени на прах желания и смехове,
а скалата - пак остава цяла
върху платформа от сиви натрошени ледове.
* * * ...

venus

Poetry

2008-02-02T07:58:33+02:00 645 8

Игра на гоненица 🇧🇬

Искаш да забравя всичко (преди теб)
и да ти се отдам... напълно
- безрезервно -
Молиш да отмина всичко (като пепел)
и да ти подам ръка... по тъмно ...

venus

Poetry

2008-01-29T17:42:04+02:00 763 7

Копнеж и Сила 🇧🇬

Свали грима!
Той не ти е нужен.
Ще покориш света
дори без грим безумен.
Ти маската свали! ...

venus

Poetry

2008-01-27T19:35:33+02:00 658 8

Живот в секунди... 🇧🇬

Бързо отлитат минутите:
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-01-26T22:24:31+02:00 866 14

Небето нощем 🇧🇬

Обичам да гледам нощем небето...
И то обича да се вглежда тихо в мен,
със своите безброй очи лъчисти гледа ме в лицето
и тъжно моли да почака още миг поне напиращият ден.
Обичам да го гледам аз в очите – ...

venus

Poetry » Odes and poems

2008-01-25T16:38:45+02:00 1.8K 14

Пламък... Който не тлей, а Гори 🇧🇬

Градът отново спи мъртвешки сън,
а аз разхождам се сама навън –
просто ей така, без цел и посока.
Тъмно е. Сякаш някой внезапно спрял е тока.
Уличните лампи пръскат светлини изкуствени, ...

venus

Poetry

2008-01-24T20:39:41+02:00 793 4

Проклятието на сластта 🇧🇬

Гласът на злото ме повика
и аз потънах в сластен мрак,
хиляди проклятия не ми простиха
... и ме заклеймиха пак.
Забравих съвестта си у дома ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-01-23T19:42:01+02:00 885 9

Лъв и Самодива 🇧🇬

Лъвът глава склони
на скута ми покорно -
Самодива с пуснати коси,
погалих го по гривата повторно...
замърка той като коте в краката ми. ...

venus

Poetry

2008-01-21T23:28:05+02:00 779 1 10

Дъждовен... 🇧🇬

Дъждовен ден
и тиха нощ -
дъга на следващата сутрин...
По Слънчев път
унесен брод - ...

venus

Poetry

2008-01-19T10:00:31+02:00 775 21

Това съм аз 🇧🇬

Непокорна
и дива съм била.
Невъзможна
и търсеща - о, да!
Безвъзмездна ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-01-16T22:32:08+02:00 940 13

Китарата 🇧🇬

Kитарата
Посветено на Миро от САФО :)
Китарата е моята душа,
а струните й - чувствата ми, скрити някъде дълбоко -
ръката ми ги гали нежно във нощта, ...

venus

Poetry

2008-01-15T15:28:16+02:00 774 9

Розата на мойта муза 🇧🇬

Разцъфнала роза аз вчера откъснах
от малка градина във двора отсреща,
приличаше тя на душата ми пуста,
в която едничък жив цвят само се среща.
От тънката й, но тъй жилава дръжка, ...

venus

Poetry

2008-01-14T00:29:32+02:00 743 6

Нужда 🇧🇬

Светло е,
а бурята прозира
през небе и облаци сънливи.
Рано е,
а душата ми напира ...

venus

Poetry

2008-01-12T11:12:12+02:00 763 11

Нощен мираж 🇧🇬

Стъпки в мрака, после сянка тъмна -
идваш ти, стоиш пред моята врата.
Приближаваш се плахо и безшумно,
а погледът ти шепне чувствено: „... ела!"
Но как да тръгна аз към теб, ...

venus

Poetry

2008-01-11T11:47:57+02:00 752 8

Уморих се 🇧🇬

Уморих се :
Ще хвана в облаци друма.
От другото - се уморих.
Ще стана, по пътя ще тръгна.
От почивката - почти се покорих. ...

venus

Poetry

2008-01-10T01:39:31+02:00 1.9K 21

Родих се отново 🇧🇬

Родих се отново
във същата кожа...
Но родих се във слово
и захвърлила ножа...
Ще се боря отново ...

venus

Poetry

2008-01-10T01:27:23+02:00 744 13

Между дъжд и дъга 🇧🇬

Само пепел в душата сега е останала -
спомен от всички отминали дни.
Лека, сива пепел - да, това е останало -
но ще се разпилее и тя бавно в идните дни.
Върху жарава, угаснала отдавна - ...

venus

Poetry

2008-01-06T14:10:18+02:00 1K 20