Civic - Poetry

аристократ 🇧🇬

Моята кръв не е синя, но обичам
да живея като аристократ.
Не искам, за да живея да тичам
и да общувам с поне един простак.
Защото ми писна да не бъда разбиран ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-31T15:44:34+02:00 1.1K 6

Учителка - 2 🇧🇬

УЧИТЕЛКА - 2
Тя не проси. За поздрав подава ръка,
А в сърцето си бисери носи.
Остаряла, не помни на кого и кога
е задавала трудни въпроси... ...

oki76

Poetry » Civic

2007-12-31T09:01:20+02:00 1.5K 8

Полужива 🇧🇬

Най-страшните мълнии,
поразили небето в мене
са скрити в твоите очи...
Треперят от страх звездите.
Най-грозните кошмари, ...

posh`

Poetry » Civic

2007-12-31T08:48:17+02:00 894 18

Градината България 🇧🇬

Когато градинарят не си свърши работата,
цветятя увяхват, изникват бурени навред.
Само минувачите усещат каква е загубата.
Постоят минутка-две.Чудят се. Продължават напред.
Градината става сива и отблъсква със своя вид. ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-30T15:08:43+02:00 990 7

Татул 🇧🇬

ПРОГЛЕДНАХ ВЪВ ГРАДИНА ОТ ТАТУЛ
Събудих се в градина от татул.
Но не цветя, отровен бурен виждах.
А всеки стрък, засят от зла ръка,
ОТСЯКОХ! Злобата му ненавиждах! ...

oki76

Poetry » Civic

2007-12-30T10:09:23+02:00 1.5K 1 10

Учителка - 1 🇧🇬

УЧИТЕЛКА - 1
Вчера срещнах позната старица
с побелели от мъдрoст коси.
Просякиня!? Жално ръката протегнах.
С натъжени и влажни очи. ...

oki76

Poetry » Civic

2007-12-29T18:02:20+02:00 1.7K 1 11

Цикъл за моята колежка 🇧🇬

Двуличник
Скъпа колежке, с голяма бока ти пиша,
защо хората си правят толкова труд за този театър!
От превземки: как да ме спечелят, вече трудно дишам.
Аз мога да го отмина, но забелязва го душата. ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-29T13:00:28+02:00 1.2K 5

Вятър в косите, блясък в очите 🇧🇬

Бавно тръгни, недей да избързваш,
не изпреварвай скоростни влакове,
с каузи чужди недей се обвързва,
в хора не стреляй с кървави знакове.
С верни приятели планини ще повдигнеш ...

perfectstranger

Poetry » Civic

2007-12-29T08:34:36+02:00 1.6K 13

От суета 🇧🇬

Празно бе последното ни сбогом.Празни бяха моите очи..........Гледам те и нищо не напомня,колко се обичахме преди! Татуирахме си грешки по челатаи прощавахме си с половин уста.Никой не признаваше винатаи никой не осъждаше това! Дали сме уморени от обичанеили умора бе стаена в любовта?Допуснахме кова ...

Aneta_kz

Poetry » Civic

2007-12-28T17:29:00+02:00 1.2K 36

След години 🇧🇬

СЛЕД ГОДИНИ
След години, когато вече ме няма,
потърси ме във ручей пенлив.
От водата отпий, за мене спомни си
и така аз ще бъда щастлив. ...

oki76

Poetry » Civic

2007-12-28T17:23:06+02:00 890 8

От старост умират... 🇧🇬

Смъртности. От старости.
Прохождащи умират,
освирепели
срещу мизерните си пенсии.

Jull

Poetry » Civic

2007-12-28T14:14:01+02:00 788 1

Да бъде или не! 🇧🇬

Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера, ...

Весан

Poetry » Civic

2007-12-28T14:10:10+02:00 954 3

Движение и Свобода 🇧🇬

Движение и Свобода
С делата си Ботев и Левски
и всичките спътници редом със тях,
вървиме бодро и пееме песни
и мечтаем за техния свят! ...

ViktorG

Poetry » Civic

2007-12-28T11:31:30+02:00 711 2

Цикъл за моята колежка 🇧🇬

Боли ме зъб, колежке, и се чудя къде съм.
Не мога да спя, а от зъболекар ме е страх.
Вече забравих какво е ден, какво е сън,
а аптеркарката редува прах след прах.
Бил зъбът, казват, близо до мозъка и затова ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-28T11:12:49+02:00 1.1K 7

Цикъл за моята колежка-Тефтеринка Белолистова 🇧🇬

Извинение
Колежке, толкова много свикнах с теб
и се чудя как успях два листа да откъсна?
Но го направих за моя приятел. Да му напиша рецепта.
Не се сърдиш, нали? Няма! Обещавам! Няма да Те пръсна! ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-27T12:38:40+02:00 1.1K 7

Цикъл за моята колежка - Тефтеринка Белолистова 🇧🇬

Приятел
Колежке, не съм ли ти споделял още
за това, колко тежко преживявам,
когато имам болен приятел. Не мога да спя нощем.
Но на съдбата как да се противопоставя. ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-26T10:29:36+02:00 1.2K 12

Баща 🇧🇬

И ако някой ден моето дете ме пита:
"Тате, нали си умен, защо нямаме пари?"
Ще захвърля душата си в мъката стрита.
Малко е. Не разбира. А мен ме боли!
"Какъв баща си тате, когато не можеш ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-25T13:09:47+02:00 1.1K 8

Коледа 🇧🇬

Коледа е... Светла нощ...
Греят хиляди елхички...
Да цари любов и мир -
пожелания за всички!!!
Сълзи да няма, нито страх ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poetry » Civic

2007-12-25T07:07:43+02:00 1.3K 18

Най-готината снимка предстои 🇧🇬

Подарък имам - фотоапаратче,
"кодак"- стара марка, братче.
Да мога всичко да си снимам
на фокус, без да се нервирам.
Да снимам кучета, коне и котки. ...

Рошличка

Poetry » Civic

2007-12-22T21:14:12+02:00 1.3K 2

Грях 🇧🇬

--------------
Живеем -
какво ли значи тази дума, изпусната от свитата уста,
живеем, казваш, стиснал зъби
и някаква гримаса, подобна на усмивка, ...

entropy

Poetry » Civic

2007-12-22T11:44:48+02:00 1.7K 8

Постройте Си Въздух за Дишане!!! 🇧🇬

Влезе ми в окото „треска” –
не беше нещо друго май, а - Небостъргач!
Избоде погледа ми, грозна случка:
бутнаха църква, за да построят хотел на палач!
„Справедливо е” – така твърдяха – ...

venus

Poetry » Civic

2007-12-21T12:18:41+02:00 897 9

Пътека 🇧🇬

Пътека.
Около нея поле.
Нататък става път.
Отначало ни е тясно -
трудно откриваме своя кът. ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-21T11:33:27+02:00 993 9

* * * 🇧🇬

НАРОД
Народ от просяци издигат,
окъсаните дрипи даже не личат,
душите български умират
в прокобен миг от пошлостта ...

ЕлеМилверн

Poetry » Civic

2007-12-20T22:57:13+02:00 1.4K 1 2

Не е за мъже 🇧🇬

Моята шия не е от тия,
които плачат за въже.
Но покрай тази мръсотия
трудно е! Навън не е за мъже.
Вълци, въплътили се в хора, ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-20T12:42:01+02:00 922 4

Протест 🇧🇬

Две машини попаднали в смъртоносния трап.
Челен удар.
После смърт, агония, скрап...
Кърваво меле.
А вътре, казват, май че имало дете... ...

бармах

Poetry » Civic

2007-12-20T12:08:48+02:00 851 11

Моята България! 🇧🇬

Ножница празна;
и вътре - бели птичи пера...
Захвърлена брадва;
а в полята зелени - щъкат деца.
Юмрука отпуснат; ...

venus

Poetry » Civic

2007-12-20T11:55:56+02:00 988 8

Врата 🇧🇬

Врата.
Чакаш ли
някой да ти отвори.
Сърцето гори,
мислите парят. ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-19T08:35:36+02:00 926 7

Барутна изповед 🇧🇬

Изповядах се. Така разголих си душата до разврат.
Но, преподобни, май не ме разбираш?
Обичам хората, повтарям ти го пак!
Уви, там Господа им беше враг...
С куршум в тила лежаха идеалите ...

mili4ka_

Poetry » Civic

2007-12-18T23:49:52+02:00 1.8K 13

Моето вътрешно "Аз" 🇧🇬

МОЕТО ВЪТРЕШНО "АЗ"
Седя над бутилка червено вино
и съчинявам куплети,
а в главата ми мисъл: "Дано
да се удавиш, поете! ...

кумеца

Poetry » Civic

2007-12-18T12:05:53+02:00 1.8K 28

Новогодишно 🇧🇬

Н О В О Г О Д И Ш Н О
Изтъркули се таз година -
като един миг сякаш мина.
Часът на равносметката дойде:
дали вървим към по-добре? ...

Магинка

Poetry » Civic

2007-12-18T10:16:35+02:00 1.7K 14

Какво да правя 🇧🇬

Защо си мислите, че съм нещастен,
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.
Казвате ми да се пооженя, ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-18T09:20:10+02:00 1K 6

Феникс 🇧🇬

Разстрелвайте ме, с вашата омраза,
разкъсвайте сърцето ден след ден...
Аз, любовта си жива ще запазя,
изгаряйки на кладата във мен!
И от пепелта ми, пак любов ще никне, ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poetry » Civic

2007-12-18T08:48:39+02:00 1.2K 23

Исках... 🇧🇬

Поисках да видя земния рай.
Вместо него докоснах аз Ада.
Поисках да вкуся живота - без край.
Вместо него - тъга без пощада.
Поисках да плувам в кристално море. ...

amber25

Poetry » Civic

2007-12-17T20:29:54+02:00 1.5K 15

Някой ден ти на мен ще приличаш 🇧🇬

Виждаш ли там старата пейка?Там, до онзи кирпичен дувар.Там почиваше моята младост.(Твоят дядо я беше сковал).Там посядахме вечер със него(той отляво, аз отдясно седях).След мегдана на нашето селоме изпращаше, макар отмалял.Във косите ми китка растеше,на венец я оплиташе той.И целуваше нежно челото, ...

Aneta_kz

Poetry » Civic

2007-12-17T20:14:11+02:00 1.4K 41

Градина 🇧🇬

Бягай, колежке, от моята градина.
Нали виждаш, рано е още, не съм я прекопал.
Има някъде останали бурени и други гадини,
а ето и колорадски бръмбар, как ли тук се е озовал?
Не ми е за друго, но няма да ти е приятно ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-17T08:18:01+02:00 936 5

Искра за живот 🇧🇬

И ето, че денят става хладен.
Хладен, по-хладен, направо студен.
При мен идва скитникът гладен,
моли се да ми дам още един ден.
В един ден за живот клетникът вижда ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-16T12:06:54+02:00 1.1K 5

Успех сред слепи 🇧🇬

Превъзмогнал обиди, униженя и злоба
аз вървя бавно по неравния си път.
Потъвах в блато, за малко бях и в гроба,
но не успях да открия спокойния кът.
Усмихвах се на всички, за да спрат да ме хулят, ...

perfanov

Poetry » Civic

2007-12-15T23:23:12+02:00 1.1K 10

Няма комунизъм! 🇧🇬

НЯМА КОМУНИЗЪМ!
На Георги Марков
Трябваше да доживееш срива,
защото той бе твоята мечта.
Един кошмар безславно си отива, ...

кумеца

Poetry » Civic

2007-12-15T15:29:22+02:00 1.2K 22

Политическо житие 🇧🇬

Комунистически режим.
А уж чрез демокрация.
За развитието на една страна
народът плаща. С кръвен данък.
Къде е напред? Вляво? Вдясно? ...

Jull

Poetry » Civic

2007-12-15T13:40:05+02:00 820 4

Европейско 🇧🇬

Живеем ние в евроград,
всичко ни е евро – ври.
Дупките ни европейски
и цените ни, уви.
Получавам аз заплата, ...

Романтик

Poetry » Civic

2007-12-15T10:12:34+02:00 1.2K 1 35