Philosophical - Poetry

Рани 🇧🇬

"Рани"
Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
след малко химикала там ще впия,
за да оставя сини рани. ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-29T20:23:02+02:00 861 7

Разминаване 🇧🇬

Пристигнах, а защо го няма?
Допускам, този път съм подранила...
Ще чакам седнала до тази дама,
която на пейката от студа се е свила.
... ...

elan

Poetry » Philosophical

2011-01-29T20:21:54+02:00 1.2K 1 1

Слепи пеперуди 🇧🇬

"Слепи пеперуди"
Слепи пеперуди
гонят се по черни полета,
безоки деца -
жертви нещастни на грозен кошмар. ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-28T12:58:08+02:00 1.1K 2

Какво ли пожелават си звездите 🇧🇬

Какво ли си пожелават звездите,
когато видят падащи хора?
(прочетено някъде...)
Какво ли пожелават си звездите,
когато видят хората да падат? ...

finaltouch

Poetry » Philosophical

2011-01-28T12:32:24+02:00 1.6K 1 6

Миговете краткотрайни 🇧🇬

МИГОВЕТЕ КРАТКОТРАЙНИ
Пришпорвам своите рубинени мечти
и литвам като птица към звездите.
Заравям пръсти в грейналите красоти
и звезден смях изпълва висините. ...

radenko

Poetry » Philosophical

2011-01-28T09:35:18+02:00 968 15

Преди полет 🇧🇬

Бяла стая, прозрачни стени,
душата стъкло е.
Сребърна нишка живота крепи,
стон и въздишка.
Бяла стълба съдбата реди, ...

katerina-

Poetry » Philosophical

2011-01-28T09:20:47+02:00 1.4K 11

Бряг, обсипан със мъниста 🇧🇬

Бряг, обсипан със мъниста
Бряг, обсипан със мъниста -
ледени сълзи са те,
виж - душата ми отлита
с разпокъсани криле. ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-27T17:58:01+02:00 714 2

Когато убиеш приятел 🇧🇬

КОГАТО УБИЕШ ПРИЯТЕЛ...
Помоли ме веднъж да не те наранявам
(аз такива неща не забравям).
Но ето, след време
Точно ти, приятелю големи, ...

elan

Poetry » Philosophical

2011-01-27T17:14:01+02:00 1.3K 2

*** 🇧🇬

Тихо вятърът тайно краде
бели дни, дълго пазени тайни,
там някъде вятърът има небе,
ключ от него трябва ми, дай ми.
.............................................................

Horizonta

Poetry » Philosophical

2011-01-27T00:52:46+02:00 1.1K 1 1

Пътят на Мистика 🇧🇬

Повдига Бог Воала и ме вика,
струи, обгръща ме Виделина,
отскоро съм по пътя на мистика,
но този път за мене е съдба!
В Любов сърцето ми прелива, ...

angelbard

Poetry » Philosophical

2011-01-26T21:50:11+02:00 816 1 2

Експериментален стих 🇧🇬

Безвъзвратно
безшумно
времето отминава
и бавно
леко ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2011-01-26T21:47:26+02:00 880 6

Контраст 🇧🇬

Ще съм вик на застинал покой.
Ще съм шепот на лудо безвремие,
хладен полъх във летния зной,
дъх горещ на гора заскрежена…
Луд контраст на лавина и жар. ...

danigallery

Poetry » Philosophical

2011-01-26T14:09:52+02:00 752 5

Болка... 🇧🇬

Тя живее сама и заключва душата си в куфар
и с дъха си покрива го с прах от отминали рани,
но среднощната болка намира - уж тайния шифър
и си взема парченца от нея - със сълзи опрани.
Тя мечтае сама и отглежда мечтите на двора ...

chvassilev

Poetry » Philosophical

2011-01-26T13:49:09+02:00 1K 10

Мъртви цветя 🇧🇬

"Мъртви цветя"
Мъртви цветя,
млади убийци -
палачи на красиви мечти.
Следи във съня, ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-26T13:16:06+02:00 695 1

Раждане 🇧🇬

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч, ...

Hunterszone

Poetry » Philosophical

2011-01-26T12:07:06+02:00 764 3

Дори да имам път... 🇧🇬

И окапал е цветът на самотата.
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...

tsveti4ka

Poetry » Philosophical

2011-01-26T12:06:52+02:00 610

Ако не си отиваха хората 🇧🇬

Крача нощем по пустите улици
отекват различно по асфалта стъпките
много далечни ми се виждат утрините
приспани дълбоко са от феите в приказките
Доста са тъмни празните жилища ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2011-01-25T20:18:01+02:00 999 2

Самотни стражи 🇧🇬

Самотни стражи
Светът е грозна клетка,
клетка за мечти,
Животът - студ коварен,
замръзваш в него ти. ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-25T20:16:34+02:00 490

Замечтано... 🇧🇬

вдъхновено от:
http://www.vbox7.com/play:16278f87
и не само...
реших да си дам нещо като творческа почивка... понаписах доста... доста и коментирах (за някои дори прекалено)...
досега винаги съм се връщал... ...

ivanleko91

Poetry » Philosophical

2011-01-25T17:51:09+02:00 3.3K 51

Силна и мъдра! 🇧🇬

Превъзмогнала миналото,
продължила смело напред,
загърбила ударите на живота,
и смела, и горда, и улегнала,
тя стои някъде отпред... ...

energi4nata

Poetry » Philosophical

2011-01-25T14:49:14+02:00 1K

Прагът към Безсмъртието 🇧🇬

Ти си вратата към Вечността.
Ти си прозорецът към Безкрая.
Ти си прагът към Безсмъртието.
Аз съм малкото, ограниченото,
аз съм човешкото, несъвършеното. ...

tanyavd

Poetry » Philosophical

2011-01-23T14:02:32+02:00 871 10

Историята на сътворението 🇧🇬

Паяжини с невидими бодли
объркват сложно мислите с видения,
кристални, политнали отвън шепоти,
пропълзяват в моите владения,
по средата разлистват се розови пъпки, ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2011-01-23T13:56:35+02:00 843 6

Прозрения 🇧🇬

Съдбовни решения, безумна реалност...
Магическа сила, неземна игра...
Какво ли по пътя очаква ни?
Каква ли била нашта съдба?
И в тази безумна и странна реалност ...

bili1405

Poetry » Philosophical

2011-01-23T13:53:16+02:00 607 2

Прегърнал тишината 🇧🇬

"Прегърнал тишината"
Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота,
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза. ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-23T11:55:40+02:00 731 2

Железен!!! 🇧🇬

Железен!!!
“това, което не ни убива,
ни прави по-силни”
Ницше
Железен бях!... Във кървави дуели ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poetry » Philosophical

2011-01-23T11:44:05+02:00 8.2K 27 110

Животът-странник 🇧🇬

Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва, ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2011-01-22T19:11:05+02:00 860 1

Деветият кръг 🇧🇬

Деветият кръг
Вихър пясък и слама подмята.
Бледи сенки вилнеят в нощта.
Не намерили пристан в дома,
стъкват глухи гнезда връз земята. ...

plami-6

Poetry » Philosophical

2011-01-22T18:23:43+02:00 3.5K 2 26

*** 🇧🇬

Някои хора обичат дъжда,
аз не всякога го обичам...
Зависи как вали, как попива в пръстта...
дали се носи в танц със моя ритъм.
Зависи как ме приласкава и докосва, ...

elan

Poetry » Philosophical

2011-01-22T17:57:46+02:00 812 1

Звание Човек 🇧🇬

Звание Човек
Заслужих ли аз през своя жизнен път
това най Висше звание - името Човек?
Минах ли през достатъчно дълго страдание
за да развия в себе си Състрадание? ...

esfir

Poetry » Philosophical

2011-01-22T17:48:02+02:00 737 3

Обречени 🇧🇬

"Обречени"
Обречени
да скитат ослепели
из пустите земи на Лудостта,
промъкват се подобно сенки ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-22T13:50:32+02:00 562

Заблуден метеорит 🇧🇬

Мисъл накъсана
разпъната докрай от поглед ревнив
посока захвърлена
отскача рязко от каменен зид
следа неизсъхнала ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2011-01-21T20:17:52+02:00 1.2K 4

Реката, в която потъват душите 🇧🇬

"Реката, в която потъват душите"
Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите. ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-21T20:11:42+02:00 598 2

И аз от този свят ще си отида 🇧🇬

„и аз от този свят ще си отида”
Христо Банковски
И аз от този свят ще си отида...
Тревите ще се вдигнат подир мен
в следите от прощалната талига, ...

rudin

Poetry » Philosophical

2011-01-21T08:22:01+02:00 2.2K 10

Какъв да бъде 🇧🇬

91.
Познати, непознати, свои, чужди,
различни хора и съдби различни
и всеки има свойте нужди,
за всички или просто лични. ...

Magya

Poetry » Philosophical

2011-01-21T07:07:42+02:00 902 3

Килимът 🇧🇬

Веднъж насън отидох на Луната
и с поглед лунен погледнах към Земята,
и видях оттам един голям тъкачен стан
с нишки безбройни-съдби...
Всеки тъкач вплита в своите нишки ...

esfir

Poetry » Philosophical

2011-01-20T20:34:39+02:00 750 5

Буда 🇧🇬

Буда
в светлината на кръста
недокоснат
без суета и завист
във шепите ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2011-01-20T20:29:54+02:00 629 2

Времето 🇧🇬

Колко бързо времето минава,
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато ...

Madlena

Poetry » Philosophical

2011-01-20T20:12:32+02:00 1.6K 2

Всички мои грехове 🇧🇬

"Всички мои грехове"
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2011-01-20T19:27:15+02:00 674

Моето послание (посветено) 🇧🇬

Че морето - не е до колене,
вече зная - разбираш и Ти,
а годините, само променят,
ако някога бил си... Фалшив!
Затова и не исках да бъдеш ...

ivanleko91

Poetry » Philosophical

2011-01-20T19:01:57+02:00 3K 40

Разговор със себе си 🇧🇬

Когато уморена спреш
и истината разбереш: -
живяла си, недоживяла,
пътечката ти тук е спряла,
до този час, до този миг, ...

evgeniagenka

Poetry » Philosophical

2011-01-20T16:18:15+02:00 1.6K 6