Others - Prose

Театрални Небивалици 🇧🇬

Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел - ...

DevilAgony

Prose » Others

2009-06-18T10:43:39+03:00 885 6

Моята студена приказка 🇧🇬

Днес държах ръката на приятелката си и тя ми каза, че моята е топла. Отидох при нея, за да ù помогна, за да я подкрепя, но тези думи ме върнаха на едно друго място. В една стая, в която той държеше ръката ми и я топлеше. Стая, в която толкова пъти отивах с трепет, стая, в която ми беше толкова хубав ...

albaJ

Prose » Others

2009-06-17T22:33:18+03:00 1.1K 1

Послание-молитва 🇧🇬

Приветствам теб, Господарю на душата и сърцето ми!
Приветствам Твоята същност, която ме възражда за нов живот -
живота на будните!
Дано не заспивам, дано съм будна дълго още,
за да видя, ...

deyzisi

Prose » Others

2009-06-17T22:12:27+03:00 1.2K 6

Зов 🇧🇬

Толкова много исках да ти кажа...
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?! ...

DevilAgony

Prose » Others

2009-06-17T21:55:43+03:00 889

За прегръдката 🇧🇬

Прегръдката. Така желаната и винаги така трудна за даване. Нуждаем се от нея. И прегръщаме. Без значение какво. Достатъчно е само да ни даде увереност и сила. Че не сме сами. И сме обичани...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А ...

SlaY

Prose » Others

2009-06-16T22:09:01+03:00 1.7K 4

Какво е Любовта? 🇧🇬

Докоснах очите ти в здрача и простенах от жажда!
Докоснах ръцете ти в тъмното
и сякаш знаех, че повече никога няма да стигна до тях…
КАКВО Е ЛЮБОВТА?!
- Какво е Любовта? ...

Леа-Естер

Prose » Others

2009-06-16T21:32:08+03:00 3.4K 1 2

Несбъднато бащинство 🇧🇬

Лежах на леглото, а системата бавно капеше. Това им е лошото на системите, защото текат бавно и те хваща саклет, но какво да се направи – и тези неща ги има и трябва да се изтърпят.
Бях в “Страната на сенките”. Така бях кръстил отделението, защото имах усещането, че е нещо като чистилище, само къдет ...

marin4

Prose » Others

2009-06-16T00:49:40+03:00 1.9K 23

Зрънце 🇧🇬

Зрънце
Малка, съвсем невинна.
Малка, колкото снежинка –
опасна колкото бурите и ветровете.
Малка, съвсем невинна. ...

OtKrOvEni3

Prose » Others

2009-06-14T20:17:40+03:00 1.2K 5

Хора, ходете боси! 🇧🇬

Когато си млад и зелен - имаш много мечти и е трудно да видиш себе си...
Всяко същество в природата има свои мечти и свой уникален заряд!
В самото съзряване на утрото, след ранния дъждец оросил тревата (за добро утро), тя повдигна клепки, примигна някак залюляна от лекия ветрец и избистри погледа си ...

Жулли

Prose » Others

2009-06-14T15:43:09+03:00 996 16

Стъклото 🇧🇬

Стъклото
Странно нещо е дъждът. Идва тих и неочакван. Започва с капка, после втора... и ето, че след миг, безброй кристални капчици за пореден път се опитват да измият прахта от стъклото на прозореца ми. Толкова отдавна не бях поглеждала през него, че не разбрах кога е помътняло и е скрило слънцето ...

isabelle

Prose » Others

2009-06-12T11:55:09+03:00 1.5K 5

Чувствал ли си се... 🇧🇬

Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...

snEjiTy

Prose » Others

2009-06-12T00:51:43+03:00 1.7K 2

Последната капка надежда 🇧🇬

Не съм плакала от доста време. Винаги съм се опитвала да балансирам нещата - любовта, гневът, радостта, ревността, омразата, щастието... всичко, което ме прави човек. Но понякога просто не става. Понякога
трябва да се предадеш. На лицето ми е изписано отчаяние, то не минава лесно. Отчаяние от всичко ...

Raindrops_on_my_skin

Prose » Others

2009-06-11T18:22:22+03:00 833 1

Щастието 🇧🇬

Щастието не е в това да направиш много пари. Щастието не е и в това с тези пари да си купиш голяма къща извън града. Щастието дори не е в това да имаш много пари, голяма къща извън града и да отидеш там с голямата си любов... Тези неща просто допълват Щастието.
Щастието е в това, да имаш малка къща ...

jossefin

Prose » Others

2009-06-11T18:03:04+03:00 1.4K 1

Воплите на мисълта 🇧🇬

О, велико небесно царство, приюти ме, дай ми сигурност в топлата, невидима снага. Защото знам, че в сърцевината на проблемите се крие решението им, че в зародиша на злото се крие доброто, че в смъртта – животът е ръката, която люлее люлката. Нека се опитам да покажа готовността ми да стана част от т ...

LordZombie

Prose » Others

2009-06-11T10:11:17+03:00 788 1

Притча за благословията 🇧🇬

ПРИТЧА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА
Понеже нямаше пари за автобуса, Дребният тръгна направо през гората. По преките, по преките… Все ще стигне до село. ”По дяволите, каква непрогледна нощ!”, мислеше си.
Изведнъж пред него сякаш от нищото изскочи мъж. Сблъскаха се.
- Дребни човече – каза непознатият, като буквал ...

alistef

Prose » Others

2009-06-10T21:36:49+03:00 812 2

Липсваш ми 🇧🇬

Липсваш ми
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онез ...

sui4i-bel

Prose » Others

2009-06-09T18:48:16+03:00 27.6K 3 5

Всичко за мен 🇧🇬

Гледах в тези две очи, които за част от секундата, изпълваща нищожното ми съществуване, ми се сториха като център на малкото, което имах. Тези две очи бяха обсебили съзнанието ми. Не чувствах, не мислех, не дишах. Не, че не исках, просто не можех. В този миг нямаше нищо по-важно от очите, в които на ...

the-one

Prose » Others

2009-06-09T18:28:18+03:00 1.3K

Възгледите на наивната в безскрупулното общество I 🇧🇬

Липса на мечти, само безумно желание за власт и надмощие. Бездушни лица, очи, изпълнени с животински хъс за богатство. Пари и злоба. Само злоба. Първична нотка на неприязън.
Обичаш? Обичаш скъпите коли. Обичаш марковите дрехи. Обичаш да ходиш в елитните ресторанти. Обичаш да даваш заповеди. Обичаш п ...

broken_dream

Prose » Others

2009-06-09T17:43:34+03:00 1.6K 3

Шепот от Отвъдното 🇧🇬

Това се посвещава на всички хора, които са загубили близък човек.
Хората казват - Те са сенки. А Те отговарят...
- Не сме сенки. Вие сте непрозрачни.
Наричате ни сенки, а ние светлина сме.
Мислите ни за пара, а сме вещество. ...

Karaman

Prose » Others

2009-06-07T21:36:07+03:00 1.1K 7

Обещание 🇧🇬

Лежахме заедно и се държахме за ръце.
Обещахме си да не разбиваме семействата си.
Обещахме си да не мислим един за друг.
Обещахме си да не се влюбваме.
Обещахме си да не броим часовете до следващата среща. ...

marco777

Prose » Others

2009-06-06T10:28:03+03:00 2.5K 1 19

Ето ги... 🇧🇬

Ето ги!!! Отново са тук ;( ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И най-злата зестра ...

kemito_16

Prose » Others

2009-06-05T23:15:08+03:00 1.2K 1

Назад във времето 🇧🇬

Когато съм сама с трите любими приятели - кучето, котаракът и морското свинче - сякаш времето спира и се спуска врата. Отварям я и... виждам свят, непознат но същевремено толкова близък по сърце, но защо ли?
Сега ще ви разкажа, мили приятели, какво видях...
Едно малко китно селце, разположено в поли ...

Karaman

Prose » Others

2009-06-04T20:37:42+03:00 850 5

Нужда 🇧🇬

Настръхвам, защото няма никой до мен, няма кой да ми услужи с малко топлина. Сълза се отронва и белязва лицето ми! Поемам дълбоко дъх, падам уморена, изтощеното ми тяло се свлича на земята, без сили да се изправи и да продължи напред... разяжда ме омраза и ярост. Поставям ръце върху изморените си от ...

emynceto

Prose » Others

2009-06-03T01:04:28+03:00 867 2

Моят призив (2 юни) 🇧🇬

Означава ли, че съм патриот това, че всяка година на 2 юни, докато стоя права и слушам сирените по случай деня на Христо Ботев, настръхвам цялата и сърцето ми се изпълва с толкова уважение, възхищение, поклонение и любов към тези хора, които са направили най-голямата жертва на този свят в името на Б ...

Zornitsa_Subeva

Prose » Others

2009-06-02T22:57:22+03:00 1K 4

Началото на края и краят на началото 🇧🇬

Началото на края и края на началото
Виждал светлина, която никой друг не виждал.
Поглеждайки себе си, виждал един самотен човек.
Явно никой не го е грижа за него. Той си отива.
Никой няма и да разбере. Този човек си няма никого. ...

mikebelan

Prose » Others

2009-06-02T22:53:18+03:00 1.2K 2

Да ви е честит Денят на детето! 🇧🇬

Когато се разхождате по улиците - вгледайте се в децата!
Има три неща, които възрастните могат да научат от тях:
Да бъдат радостни без повод!
Винаги да са заети с нещо!
Да се стремят с всички сили към това което желаят! ...

ZEMEDELEC

Prose » Others

2009-06-01T07:34:29+03:00 1.2K 14

Хората без души 🇧🇬

Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ...

isabelle

Prose » Others

2009-05-31T13:54:28+03:00 1.2K 3

Носталгия 🇧🇬

Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...

DevilAgony

Prose » Others

2009-05-31T12:45:01+03:00 812

Пустиня 🇧🇬

Пустиня
Вали. Дъждът се спуска плавно по лицето ти. Кристални капчици се приземяват нежно върху клепачите и притихнали се спускат стремглаво надолу към устните. Спират там за кратка целувка и отново продължават. Нямат вкус. Не са сладки като твоите целувки. Нито солени като сълзите, които пролях по ...

isabelle

Prose » Others

2009-05-30T18:00:36+03:00 1.1K 2

Без грим 🇧🇬

Без грим
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеш ...

sui4i-bel

Prose » Others

2009-05-30T17:15:29+03:00 2.6K 5

Някой казвал ли е колко много те обичам, колко много те обичам… 🇧🇬

Не го обичам и не го харесвам, и не ми е дори симпатичен, и не мисля за него, и не се нуждая от нищо, и не плача скришом, и не моля да се върне, защото не го обичам, и дори не го искам за себе си, не го вълнувам, и той не ме вълнува, не се разтрепервам при погледа му, не го гледам скришом, дори не г ...

sunnyrainbow

Prose » Others

2009-05-30T00:14:00+03:00 1.5K 7

Предизборни размисли 🇧🇬

Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бо ...

dimi49

Prose » Others

2009-05-29T22:08:49+03:00 1.3K 5

Погански дни 🇧🇬

Дойдоха Поганските дни - точно дванадесет преди Рождество Христово. Страхът се превърна в неканен, но трайно настанил се гостенин в къщите на село Бориловец. Около Кръстовден попът наруши тайната на изповедта на една вдовица и оттогава вече никой не ходеше на църква, та поне там да намери спасение и ...

rarebird

Prose » Others

2009-05-29T20:42:34+03:00 1.8K 4

Към Алекс, Дани, Гери, чичо Сави, към себе си и към Господ (Простете) 🇧🇬

Имам да кажа нещо на едни хoра.
С ясно съзнание и признание към бъдещето,
оставяйки угасналата страст към живота.
Аз се преструвах, моят миг беше лъжлив.
Сега разпервам ръце и се моля, моля се за прошка. ...

mikebelan

Prose » Others

2009-05-29T20:37:43+03:00 1.2K 2

"По-красива от луната" (Посветено на Йорданка Божкова) 🇧🇬

По-красива от луната
Привлече ме, привлече ме...
Но какво? Но какво?
Погледнах в очите ú.
Някак винаги съм бил уплашен от синьото. ...

mikebelan

Prose » Others

2009-05-28T22:12:51+03:00 1.7K 1

Холивуд – заблудата за любовта 🇧🇬

Нещата вървят зле, всичко се е объркало. Светът ти парченце по парченце се срутва върху теб, но ти се държиш, крепи те вярата. Знаеш, че в крайна сметка всичко ще се оправи. Защо ли? Най-вероятно, защото дълбоко в себе си и ти вярваш в… Холивуд.
От години холивудските продукции ти набиват в главата ...

an.invisible.girl

Prose » Others

2009-05-27T22:38:41+03:00 1K 5

О, моя съдба 🇧🇬

Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти пока ...

DevilAgony

Prose » Others

2009-05-27T20:53:48+03:00 841 1

Чужденец 🇧🇬

Напоследък все по-често плача, а би трябвало да изгарям от щастие при мисълта, че скоро ще се върна в страната, която наричам родина. Цяла година очаквах този момент да настъпи. Сега настъпи.
При положение, че ме дели само седмица от полета обратно, защо в чинията ми на вечеря капят сълзи?
Скапаните ...

Aqua-

Prose » Others

2009-05-27T18:48:22+03:00 948

За непукиста 🇧🇬

Ах, колко е лесно да се откажем. Да спре, да ни пука и да сложим метална решетка на сърцето си, да натиснем бутончето - стоп на чувствата. И после какво? По-добри ли сме, по-щастливи, по-горди ли сме от това, в което сме се превърнали? Не вярвам да е така. Не искам да го повярвам, защото има толкова ...

малка_любознателка

Prose » Others

2009-05-26T22:10:45+03:00 1K 1

(без)Край 🇧🇬

I. Зелени, ароматни чаршафи, върху които стоят бели, пухкави възглавници, а над тях застлано синьо одеало, което покрива цялото Земно легло. Безкрай.
II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.
III. Е, може би не е съвсем така, защото ето го - човекът се зада ...

dfshwsh

Prose » Others

2009-05-26T22:04:28+03:00 1.3K